Като ви чета с умиление си спомням за времето, когато пляскахме в залата след края на филма. Няма вече култура на ходене на театър или кино...
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Интересно ми стана. Кога е било това време? Никога не се е пляскало в кино-зала по мое време. С едно изключение. Но то беше премиера и всички актьори излязоха на сцената по времена финалните надписи. Тогава пляскане
Ами, да речем, че аз съм ходила на кино преди 20-25 години (понеже майка ми обожаваше д аходи) и си спомням,че се е пляскало на края на филма.
Спомням си също, че майка много искаше да гледа "Мостовете на Медисън" . Отиваме и на касата ѝ казват :"Няма да пуснем филма само за вас и детето. Ако дойде още 1 човек, ще го пуснем.". И майка ми тъжна тръгна да ходи около киното, намери един мъж, плати му билета и ни пуснаха филма А онзи ден бяхме на кино с мъжът ми -само ние двамата. И все пак имаше прожекция
Спомням си също, че майка много искаше да гледа "Мостовете на Медисън" . Отиваме и на касата ѝ казват :"Няма да пуснем филма само за вас и детето. Ако дойде още 1 човек, ще го пуснем.". И майка ми тъжна тръгна да ходи около киното, намери един мъж, плати му билета и ни пуснаха филма
А онзи ден бяхме на кино с мъжът ми -само ние двамата. И все пак имаше прожекция 
А и аз си спомням, че се пляскаше.Редовно ходихме на кино децата. Особено в Дома на киното, там ни беше махалата.Явно безплатно е било. Един път бяхме само аз и моята приятелка .Вървеше си филма по план😉 Даже продължи след като напуснахме по средата.Още си спомням заглавието" Угощението на Бабет"Скука яка беше този филм.Само се гощаваха разни бабички.Сега разрових-
"В малко селце в Дания, 19 век, пристига французойката Бабет и е взета на работа като слугиня в семейството на местния свещеник. След смъртта му, за неговия 100-тен юбилей, е организирано празненство, което Бабет превръща в нечуван празник за малката селска общност.
Награди:
Оскар за чуждоезичен филм, 1988 "
"В малко селце в Дания, 19 век, пристига французойката Бабет и е взета на работа като слугиня в семейството на местния свещеник. След смъртта му, за неговия 100-тен юбилей, е организирано празненство, което Бабет превръща в нечуван празник за малката селска общност.
Награди:
Оскар за чуждоезичен филм, 1988 "
Ходихме с детето на кино. Имаше солидна групичка от 13-14г момичета, които си проснаха краката на облегалките и говореха на висок глас. Учтиво ги помолих да не говорят, "понахраниха" ме, но поне намалиха децибелите 
Ходихме с детето на кино. Имаше солидна групичка от 13-14г момичета, които си проснаха краката на облегалките и говореха на висок глас. Учтиво ги помолих да не говорят, "понахраниха" ме, но поне намалиха децибелите
А как се реагира като седиш до побъркан нервак?! Откачих последния път като ходихме - той не спря да тактува с крака, бързо-бързо, да кърши ръце, да пука пръсти, да гризе нокти, ужаааас! По едно време просто не гледах филма, акълът ми беше блокирал от нерви.... Изобщо не го увлече киното, да се загледа и да мирне! Излиза даже по едно време. Сега се чудя как и защо го търпях?!
И аз имам спомен като дете през втората половина на осемдесетте, че се пляскаше накрая на филма.
Иначе, не обичам да се оплаквам, но днес ще го направя. Четвърти месец вече подавам сигнал в общината за ужким домашно, но реално оставено да живее на улицата агресивно куче, което ме напада. Страх ме е за семейството, имам дете на 3 години и възрастна майка, която скоро ще се мести да живее в апартамент в нашата сграда и неминуемо ще има сблъсъци с въпросното куче. Мъжът ми пък има някаква фобия от кучета, но той е все с колата, та не го мисля. Не знам колко пъти подавах сигнал, първият ми е от 28.10. Вече си записвам обажданията и се чудя какво да правя - с медии не ми се занимава да правя циркове, по-скоро за съд нещо си мисля дали е възможно...
Иначе, не обичам да се оплаквам, но днес ще го направя. Четвърти месец вече подавам сигнал в общината за ужким домашно, но реално оставено да живее на улицата агресивно куче, което ме напада. Страх ме е за семейството, имам дете на 3 години и възрастна майка, която скоро ще се мести да живее в апартамент в нашата сграда и неминуемо ще има сблъсъци с въпросното куче. Мъжът ми пък има някаква фобия от кучета, но той е все с колата, та не го мисля. Не знам колко пъти подавах сигнал, първият ми е от 28.10. Вече си записвам обажданията и се чудя какво да правя - с медии не ми се занимава да правя циркове, по-скоро за съд нещо си мисля дали е възможно...
Откраднаха ми портмонето,но не искам да казвам на ММ,да не се ядосва.Събирах в него пари,за да купя на ММ подарък за рд.Ще си замълча,но ми е много обидно.Знам кой го е откраднал,но не знам как да постъпя.Добре поне,че личната карта не беше в това портмоне.
Отиваш и го питаш дали знае къде е портмонето ти? Че е изчезнало и случайно може да го е видял. Казваш му, че си събирала пари за подарък и сега мм остава без подарък. Направи се на ударена да видиш той как ще реагира. Аз щях да го гоня до дупка и накрая даже сигурно щех да му кажа, че знам, че той е крадецът.
Оплаквам се, че точно се бях навила, че нашите ще идват за уикенда, че съм сама, и баща ми реши да се прави на примадона
Обади се да го приберат.И при нас имаше такова куче.Общината реагира, хем въпросната беше бивша служителка.Но се съберете повече хора.Отделно го кастрираха , знае се кой го довлече и храни и е разписал че ще го държи заключено вече.Иначе носи отговорност ли , глоба ли. .Но реагират! Упорствайте повече хора просто!
Обаждам се, ама екефт няма - нали това казвам. От четири месеца, пет вече почти, се обаждам, приемат ми се сигналите и кучето все си е там. През ден вече звъня буквално напоследък.
Иначе те го бяха прибрали от приюта за бездомни кучета, но после неизвестни комшии са ходили да го "осиновят" и сега така "осиновено" това куче живее на улицата, където напада хора на избирателен принцип. От приюта казаха, че нищо не могат да направят, защото поне по документи, кучето вече не е бездомно и ме препратиха към общината. Да, ама то си живее на улицата, аз си подавам сигнали до общината през ден и нищо.
Иначе те го бяха прибрали от приюта за бездомни кучета, но после неизвестни комшии са ходили да го "осиновят" и сега така "осиновено" това куче живее на улицата, където напада хора на избирателен принцип. От приюта казаха, че нищо не могат да направят, защото поне по документи, кучето вече не е бездомно и ме препратиха към общината. Да, ама то си живее на улицата, аз си подавам сигнали до общината през ден и нищо.
Обаждам се, ама екефт няма - нали това казвам.
Обаждам се, ама екефт няма - нали това казвам. От четири месеца, пет вече почти, се обаждам, приемат ми се сигналите и кучето все си е там. През ден вече звъня буквално напоследък.
Иначе те го бяха прибрали от приюта за бездомни кучета, но после неизвестни комшии са ходили да го "осиновят" и сега така "осиновено" това куче живее на улицата, където напада хора на избирателен принцип. От приюта казаха, че нищо не могат да направят, защото поне по документи, кучето вече не е бездомно и ме препратиха към общината. Да, ама то си живее на улицата, аз си подавам сигнали до общината през ден и нищо.
Иначе те го бяха прибрали от приюта за бездомни кучета, но после неизвестни комшии са ходили да го "осиновят" и сега така "осиновено" това куче живее на улицата, където напада хора на избирателен принцип. От приюта казаха, че нищо не могат да направят, защото поне по документи, кучето вече не е бездомно и ме препратиха към общината. Да, ама то си живее на улицата, аз си подавам сигнали до общината през ден и нищо.
а казаха ли кой го е "осиновил"?
сигналът към общината ще е към конкретно лице и могат да се размърдат.
кучето е агресивно, наистина ли от приюта не могат да го приберат?
това не знам дали работи, но може да се опита
