Не знам как е времето в Бг, но тук десети ден е мрачно и дъждовно, вече съм пред депресия. Нетипично чак толкова за тези ширини, дори със снега имаше малко слънце.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
А времето е повече от гадно 
...
Скарах се също с приятел
Поне си мислех, че е такъв. 
Скарах се също с приятел
Поне си мислех, че е такъв. може би е недоразумение.
Гони ме куче 
Такъв голям страх имам, чак на една ограда се качих. 
Сега ми е смешно като се сетя ама тогава до рев ми беше.
Такъв голям страх имам, чак на една ограда се качих. Сега ми е смешно като се сетя ама тогава до рев ми беше. И мен един път ме наобиколиха 4-5 кучета. Плачеше ми се. Започнах (не се смейте) да им говоря, да им се моля
да се махнат, на глас. После си спомних, че някои животни ги е страх от огън и започнах да паля със запалката си и се махнаха. Беше си страшничко. Да се оплача, отново за пореден път от съсипаното си лице. Не знам какво стана в последната година, но кожата ми рязко се промени. Изтощена, с бръчки, далеч от мимическите. Вманиачавам се на тема кремове, процедури. Ужасно е, вманиачаването. Мисля си, на 29г., а такава съсипия. Уж не съм си променила навиците, но е ясно, че ми трябва спорт, хубава храна и "добри" хормони. И въздухът е мръсен, навсякъде климатици, прах, ох.
Гони ме куче Такъв голям страх имам, чак на една ограда се качих. Сега ми е смешно като се сетя ама тогава до рев ми беше.
Такъв голям страх имам, чак на една ограда се качих. Сега ми е смешно като се сетя ама тогава до рев ми беше. И мен един път ме наобиколиха 4-5 кучета. Плачеше ми се. Започнах (не се смейте) да им говоря, да им се моля
да се махнат, на глас. После си спомних, че някои животни ги е страх от огън и започнах да паля със запалката си и се махнаха. Беше си страшничко. Да се оплача, отново за пореден път от съсипаното си лице. Не знам какво стана в последната година, но кожата ми рязко се промени. Изтощена, с бръчки, далеч от мимическите. Вманиачавам се на тема кремове, процедури. Ужасно е, вманиачаването. Мисля си, на 29г., а такава съсипия. Уж не съм си променила навиците, но е ясно, че ми трябва спорт, хубава храна и "добри" хормони. И въздухът е мръсен, навсякъде климатици, прах, ох.
Понякога си мисля, че аз прекалявам, но ме е страх наистина ужасно много. Независимо дали е улично или домашно, изпадам в паника ако ме доближи.
С., в двор ли е кучето, куче пазач?
От малка ли те е страх от кучета. Сигурно е неприятно.
От малка ли те е страх от кучета. Сигурно е неприятно.
Мен скоро едно куче ме захапа по корема, добре, че бях с дебело яке и натъпкани с разни неща джобове, че само посиня. Разхождах моето на каишка и това дойде, двете се сдавиха, но целта на чуждото куче бях аз, през цялото време, докато се биеха гледаше как да ме докопа. Знам на кого е и добре го насолих, сега не го пуска свободно.