И аз да не те плаша, ама си крякат яко папагалите. Имахме двойка корели - как играеше слънцето и почваха. Ужас беше, покривахме ги с кърпа вечер, но сутрин пак крещяха. Издържахме месец и нещо и ги продадохме.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
. Вчера даже и на терасата се усещаше вонята 
За мен не е въпроса дали на Езерата или на остров Бали, върпоса е че аз имам план, тя отдавна го знае и това че се опитва да ми прави фасони като споменах че може да не отидем, не ми допада. Не може да "е кръщенето е само веднъж"., ми и десет години от сватбата са само веднъж.
Но правенето на фасон и елементът на изискване да се съобразиш, не ми допада. Ще избера моя повод.
Оплаквам се, че всяко изискване (дори и недиректно) и очакване да покажа, засвидетелствам уважение ме отблъсква за дълго.
Герганче, аз бих си отбелязала годишнината със семейството. Но при мен и съпругът ми би бил на същото мнение и не би дал и дума да става , да се угоди приятелка само защото ми правела фасони , пред семейните планове. Да, кръщенето е един път в живота, но при положение , че се прави в стил 'малка сватба' , някак ми се преиначава идеята на самия ритуал.
На кръщенето на моят син една приятелка не дойде, защото партньора ѝ имаше РД на същата дата. Извини ми се, обясни ми защо няма да могат да дойдат и всичко е ок между нас.
На кръщенето на моят син една приятелка не дойде, защото партньора ѝ имаше РД на същата дата. Извини ми се, обясни ми защо няма да могат да дойдат и всичко е ок между нас.
Б@си, не мога да избера училище за детето. Едното ми е по-близко - на средата между работата и вкъщи, другото е по-далече. В далечното ще е приятелчето на сина ми от градината. В близкото ще има и други от групата му, но с тях той така и не изгради близки отношения. Няма време за чудене...трябва да се решава ...а съм до никъде просто ... 
Б@си, не мога да избера училище за детето. Едното ми е по-близко - на средата между работата и вкъщи, другото е по-далече. В далечното ще е приятелчето на сина ми от градината. В близкото ще има и други от групата му, но с тях той така и не изгради близки отношения. Няма време за чудене...трябва да се решава ...а съм до никъде просто ...
В по-близкото!
В него ще има и други деца, с които може да се сприятели.
Да залагаш на далечно училище, защото там е приятелят му е, е недалновидно. Те са деца. Може да се сдърпат другия месец или след година, а ти ще биеш път с детето сума години напразно.
И аз съм за близкото. Бях пред същата дилема преди две години. Всички приятели бяха в едно далечно, понеже там беше.и градината и т.н. Но ние сме преместихме в друг квартал. Естествено можех да я водя, но решихме в училището през улицата и не съжалявам. Намери си приятели от квартала, ходи и се прибира сама. Да не говорим че когато я записахме не очаквахме че баща и ще.почне работа като шофьор на тир. Азсе оказах зимата сама с първокласничка и бебе.. Оставях бебето да спи, нахлузвах едни ботуши и ходех с нея до училището. Сърцето ми спираше от ужас за тия 3-4 минути, но нямах избор. Всеки път бебето си спеше непробудно 
Отплеснах се, исках само да кажа че децата си намират приятели навсякъде.
Отплеснах се, исках само да кажа че децата си намират приятели навсякъде.
На мен ми предстои това другата година. Училището е ясно, учителката е под въпрос, там ще избираме. Искам да влезе под кожата на детето и да го стимулира за учи. Тя е ентусиастка голяма, влече я да учи, искам да не й секне мерака. Затвърди ли се навик от първите години, нататък е по-лесно.