Да се оплачем...

  • 7 436 066
  • 65 224
  •   2
Отговори
# 51 225
  • ново
  • Мнения: 6 571
Ще ти върви по вода, няма страшно.
Абе не тръгна баш по вода, но дано завърши така 😀

# 51 226
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
За кое е права Пий, нали тя ти внушаваше, че с мъж, какъвто и да е - по-добре, отколкото без. Тя, в комбинация с репликите от баща ти, изглежда доста фино са ти смачкали самочувствието. Имаче съм сигурна, че не са лоши хора и ти помагат.
Аз съм от критикуващите майки, оплаквам се от себе си. Голямата вече е пълнолетна, но и на мен все ми се струва, че нищо не прави като хората и е мързелива адски. Но пък съм сигурна, че никога няма да й кажа - стой си при мъжа ти, нищо че те тормози, че без него по-зле.

# 51 227
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Аз пък от сега яко набивам и хваля всяко постижение/добро дело/поведение и яко соля на простотии и въпреки, че е на две год, виждам добри резултати и добро самочувствие. За мен една от най-престъпните родителски практики е да си смачкаш детето и да го направиш аутсайдер, защото това е отворената врата към самоунищожителното търпение (жертва на всички и всичко).
Оплаквам се, че цяла седмица се уговаряме и чаках тази вечер да правим "бар - и мама е хора", но всичко пропадна. Б@си толкова рядко излизам(така) и ми е толкова криво.

# 51 228
  • Мнения: 1 458
Аз пък от сега яко набивам и хваля всяко постижение/добро дело/поведение и яко соля на простотии и въпреки, че е на две год, виждам добри резултати и добро самочувствие. За мен една от най-престъпните родителски практики е да си смачкаш детето и да го направиш аутсайдер, защото това е отворената врата към самоунищожителното търпение (жертва на всички и всичко).
Оплаквам се, че цяла седмица се уговаряме и чаках тази вечер да правим "бар - и мама е хора", но всичко пропадна. Б@си толкова рядко излизам(така) и ми е толкова криво.

С уговорката, че не отнася към теб, а по принцип, аз пък много мразя прекалено надъхани от родителите си деца. Те са най, всичко им е най, всичко правят най, винаги са прави, до степен да спори, примерно, че оценка се пише "отсенка". Просто никога не грешат и трябва да отстояват тяхното до край.

# 51 229
  • Варна
  • Мнения: 25 845
е, тя не е писала нищо такова, напротив - казва, че хвали успехите, но укорява глупостите, а не че хвали и поощрява наред.

# 51 230
  • София
  • Мнения: 770
Гледам да съм справедлива - и хваля, и порицавам. Много ме е страх, че децата ми няма да имат самочувствие, но и не искам да имат прекалено висока, та чак нереална самооценка - дразня се от такива хора.
Истината е някъде в средата, както във всичко останало.

# 51 231
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Когато прави нещо добро, никога не бих 'и  занижила и омаловажила положените усилия и постигнати резултати, но когато не са ок нещата съм безкомпромисна.
Аз съм възпитавана така - в някои отношения съм..  да, престъпно добра, фактите са такива и изобщо няма какво да споря.😆В други не само, че не съм добра, ми съм откровено зле и нямам проблем и с това. Ако ми е важно ще работя в посоките, в които е необходимо, ако не ... нали.
Обаче няма шанс някой да ми ползва главата за батут, така смятам да си отгледам и детето. И не бъркайте наглостта с добрите страни и качества на един човек, ако сам не си ги разпознава и цени, както се вижда и най-близките му ще го тъпчат, и само подбни ще привлича в живота си.

# 51 232
  • До морето
  • Мнения: 7 899
На същото мнение съм. Човек трябва на знае в кое е добър и има смисъл да работи и усъвършенства, но трябва да знае и къде са му слабите страни. Прекрасен пример са музикалните формати - зад всяко грачещо дете стоят една тумба глухи роднини, които години наред са го възхвалявали и аплодирали. Ми не е ок. Колкото по-рано децата се научат да приемат, че не може да са най- във всичко, толкова по-добре!
Похвалите са възпитателни само когато са заслужени, иначе са много лоша услуга.

# 51 233
  • София
  • Мнения: 40 958
Човек трябва на знае в кое е добър и има смисъл да работи и усъвършенства, но трябва да знае и къде са му слабите страни.
Имам позната, която се смята за веща във всичко. Не знам като малка как са я насърчавали или хвалели.
Моите деца, особено голямата, се сърдят като им посоча грешките.

# 51 234
  • Мнения: 30 802
Да, това важи за малките деца и все още развиващите се.

Аз обаче се оплаквам, че майка ми продължава да прилага схемата за малки деца. От една възраст нагоре някои неща спират да имат значение - няма вече какво да коригира, във все повече аспекти ситуацията е ясна. Оттам нататък стои просто като пасивна агресия, не като "мисля ти доброто", защото реално не ме насочва към по-добро, а се опитва да ми пилее енергията за глупости.

# 51 235
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 845
Старая се да не съм твърде изискваща / взискателна майка, защото моята майка е такава. Да не говоря, че си пада по оценките, ама цял живот е учителка, та ѝ е професионално изкривяване. И не ме е поощрявала, а все беше / е недоволна ... Не искам да съм такава към децата си.
Иначе малкият ми син се сърди, ако му се посочи някоя грешка или го порицая по-остро.

# 51 236
  • София
  • Мнения: 1 907
Оплаквам се, че си намерих работа, с перфектно работно време за майка с деца. Но работата е в частна детска градина. Парите хич не са много, и трябва да гледам 14 бебета. Само работното време е ок. Честно няма да мога да издържа. Не е за мен.

# 51 237
  • Мнения: 17 345
Старая се да не съм твърде изискваща / взискателна майка, защото моята майка е такава. Да не говоря, че си пада по оценките, ама цял живот е учителка, та ѝ е професионално изкривяване. И не ме е поощрявала, а все беше / е недоволна ... Не искам да съм такава към децата си.
Иначе малкият ми син се сърди, ако му се посочи някоя грешка или го порицая по-остро.
Да не си сестра ми Blush, все едно описа моята майка.
И аз така възпитах детето си - на контра на нейната вечна критичност , насърчавах , създадох самоувереност. На мен критикарството на майка ми доведе до големи комплекси, объркана самооценка. От една страна , все да работя като за шестица и така да живея, което адски ме напрага / само мен/, да се самодоказвам , провал в първия брак и т.н.
За сметка на това синът ми си заявява правата / на 25 плюс е/ , договаря с работодатели, търси нови позиции, има си самочувствие и си знае цената. Животът се грижи за това , когато се надценява.

Оплаквам се от мм. Откакто стана риболовец, само риби и водоеми са му в главата. Обсесия някаква. Започнах да разбирам жените , които " не пускат " мъжете си на риболов. А доскоро ми беше смешно - викам си , да изчезва и да не ми се пречка.

# 51 238
  • До морето
  • Мнения: 7 899
И моята майка е учителка. Супер взискателна беше и винаги недоволна. Иначе пред хората се спукваше на ме хвали, но в мое присъствие никога. Все имаше претенции.

# 51 239
  • Мнения: 76 308
Тия учители не учат ли поне някой час в унито психология? Нещо подход, стимул..туй онуй....или?

Бохо..пред чуждите те хвали, защото обратното би говорело зле за нея самата..зер даскал пък не може да си възпита детето...

Общи условия

Активация на акаунт