Да се оплачем...

  • 7 435 844
  • 65 224
  •   1
Отговори
# 51 540
  • София-Младост
  • Мнения: 24 094
Няма ли вариант някой да ви го изпрати по Еконт паспорта на детето?

# 51 541
  • Мнения: 1 120
... питам я по-добре нещо играчка или нещо подобно, тя не не той си има, купи му екип от еди къде си, добре ама този екип струваше над 50лв. Е купих го тогава, а тя на моето дете купи играчка за 10лева, не съм дребнава, но мразя да ме правят на будала.
Това не е било приятелство, а използвачество. Ако и го кажеш в очите ще каже, еее ти за 50 лв ли си??? Само, че тя е прекарала детето ти с 10 лв играчка ей тъй да мине метър. Знам ги аз такива...

# 51 542
  • София
  • Мнения: 9 850
Оплаквам се, че няма приходи, а само разходи напоследък... Sad

# 51 543
  • Мнения: 35 645
Да речем, че свикнах с много неща, но с това, че хората умират не мога...
Трети ден плача като магаре за приятел, с който миналата сряда се веселихме до зори... И ми е толкова болно, и толкова ме боли Sad утре ще го изпращат и няма да отида. Добре, че жена му е разбрана и каза, че ме разбира. Много ми е болно, не ми е роднина, но беше толкова добър човек Sad и не вярвам и не вярвам, че го няма...
Който мине под прозореца, чувам неговия глас... Пълно куку съм Sad

# 51 544
  • София
  • Мнения: 9 850
Да речем, че свикнах с много неща, но с това, че хората умират не мога...
Трети ден плача като магаре за приятел, с който миналата сряда се веселихме до зори... И ми е толкова болно, и толкова ме боли Sad утре ще го изпращат и няма да отида. Добре, че жена му е разбрана и каза, че ме разбира. Много ми е болно, не ми е роднина, но беше толкова добър човек Sad и не вярвам и не вярвам, че го няма...
Който мине под прозореца, чувам неговия глас... Пълно куку съм Sad

Разбирам те, преди 4 години изгубихме по нелеп начин колежка... Първите дни и седмици дори всеки ден очаквахме, че ще дойде на работа. Първите дни всички бяхме със зачервени очи постоянно и туко някой прибягваше до WC, за да скрие сълзите си... Много е тежко, много... Времето не лекува... Просто постепенно мъката отстъпва място на другите неща от живота, но боли също колкото първите часове/дни...

# 51 545
  • Варна
  • Мнения: 38 489
Оплаквам се, че комшийчето отгоре е нещо ужасно. Толкова нагло, изтървано, егоистично дете не вярвам да има, аз и у възрастен не съм забелязвала да е така зле положението. Не съм привърженик на боя, но това същество, ако може да ми падне в ръчичките за седмица, ей богу ще го млатя като тъпан. Нервичките ми не издържат вече. От сутринта се тропа, не знам какво прави ама таванът ми се тресе. След като и в 14.00 промяна нямаше се качих горе, подпрях се на звънеца и му дръпнах такова конско, че чак аз се учудих от себе си. Сега цари тишина. Дано да е за по-дълго.

# 51 546
  • Мнения: 42 125
Времето не лекува загуби. Просто ги притъпява.
А е друг въпросът колко е близък, щом няма сили да иде на погребение. Съжалявам, че го пиша по този начин, но го преживах съвсем наскоро.

# 51 547
  • Мнения: 35 645
Аз не изпратих дори свекърва си.
Ще е нещо много тежко. Защото е много млад човек и е абсолютно нелепа загуба..
Близки сме като приятели, като едно семейство бяхме..

# 51 548
  • Мнения: 50 914
Така го чувства, така прави. Аз нямам никакъв спомен кой е бил на погребението на близки хора, в този момент не ми беше до това. На някои и аз не съм ходила, така съм усетила, така съм направила.
Пийкок, съжалявам за човека. Наскоро те бяха обзели мрачни мисли покрай битовизми, виждаш ли че няма смисъл от това. Живота е кратък, нека го живеем максимално спокойно и щастливо, каквото ще да става

# 51 549
  • Мнения: 76 304
И аз не отидох да изпратя дядо.
Не мисля, че е редно да се вменява вина за това на когото и да и било, Сигме...

# 51 550
  • Мнения: 35 645
Пийкок, съжалявам за човека. Наскоро те бяха обзели мрачни мисли покрай битовизми, виждаш ли че няма смисъл от това. Живота е кратък, нека го живеем максимално спокойно и щастливо, каквото ще да става

Точно това бепе един ужсно силен опомнящ шамар!
Точно защото много държа на приятелката си исках да ѝ кажа, че липсата ми на погребението му не означава, че не я обичам и че не съм с нея. Тя каза, че той не би одобрил всичкото това суетене, което ще бъде. И двете с узмивка си казахме,че би казал "Абе, хора, я идете си пийте уискито, какво сте се струпали тук?".
Аз го видях деня преди да си отиде. Смяхме се и се шегувахме. Искам така да остане.. Да знам, че съм го видяла да тръгва да се забавлява.

# 51 551
  • Мнения: 355
Аз не отидох на баща ми на погребение. Не ходя и на гробища, не давам да се правят глупави помени, 40 дни и подобни. Некролози също.
 За мен си е упорития човек преживе, не жалкото подобие изтощено от рак. Така и ще го помня.
Нямам нерви и желание да слушам виковете на напълно безразлични хора, изпращащи сандък към дупка в земята. Не правеха добро на живия, та ще ми се тръшкат за вече умрелия. Айде да вървят на м@@@  си.

# 51 552
  • Мнения: 50 914
Аз също смятам така, но някои хора намират утеха в ритуалите и традициите. Нека спрем, темата е тежка и дълга.

# 51 553
  • Мнения: 2 127
Най-добрият ми приятел се самоуби преди време. Не съм ходила нито на погребение, нито на помен. Искам да го запомня какъвто беше, а не като 3 имена, изписани на плоча.

# 51 554
  • Мнения: 35 645
Благодаря за подкрепата!
За мен си остава приятелят- шегаджия. Отиде да се забавлява.
Доколкото мога ще съм до жена му. Едва ли ще я оставят близките ѝ, но аз много си я обичам и ще съм ѝ опора, доколкото мога

Общи условия

Активация на акаунт