Колко често оставяте децата си на бабите?

  • 54 387
  • 634
  •   1
Отговори
# 495
  • И аз не знам къде
  • Мнения: 483
Един път или два пъти в годината,когато си отидем до България. През останалото време 24 с мен и с таткото ,но той е доста зает. Ако имах възможност бих ги оставяла. Зимата оставихме децата на бабата за 3 дни та да си отдъхнем и ние мъжа ми,но беше доста притеснено. Но смятам че трябва да се оставят децата и на други. Така ще е по-лесно и за децата за адаптация ,когато дойде време да се разделят с родителите  (имам предвид ясли,градини и т.н. ) и родителите съответно няма треперят ,когато му дойде времето. А пък и всеки има нужда от почивка в крайна сметка.  Peace

# 496
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 13 185
Детето ми е на 2 години и 8 месеца и досега никога не е оставяно при баба и дядо дори и за час без мен.Не ми пречи и навсякъде е с мен.Всякакви институции ми се налага да посещавам,но той си е винаги с мен.Около мен обаче децата са отглеждани предимно от баби  Thinking

# 497
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 829
Искам да питам вашите деца плачат ли като ги оставяте на баба и дядо? Имам предвид първите минути след като изчезнете и във възраст 1-2 години.

Притеснявам се, че въпреки, че ходи редовно (поне 1-2 пъти седмично) винаги плаче за мен около 5 минути. После се забавлява, весел е и като се върна е спокоен. Но дали това значи, че и адаптацията на ясла ще е кошмарна? Т.е. щом реве и с близки хора, камо ли с непознати...или не е гаранция да има връзка? И дали ако по-често остава с други хора ще е по-добре? Той е на 1г 7м, ще започне ясла след 4-5м

# 498
  • Мнения: 7 131
Дъщеря ми никога не е пракала ако я оставя при баба й (не се случва често). В яслата първите 2 дни не плака. После осъзна, че я оставям и заплакваше. Но като я взимах беше спокойна, сестрите казваха, че бързо се е успокоила. В яслата, когато осъзнаят, че ги оставяме, винаги има плач. Ще мине, не го мисли от сега, излишен стрес. Почни да обясняваш на детето как ще ходи на едно интересно място, ще е весело, ще играят, пеят и други деца ще има. Постепенно вмъкни и че там са само деца, мама я оставя, но винаги се връща да я вземе като се е наиграла. При нас тази положителна нагласа помогна. Декламираше си как отива да играе с децата и после мама ще дойде.

# 499
  • Мнения: 2 196
Имам щастието да има кой да ми гледа детето, когато се налага.
Та за това и ми е чудно другите майки как издържат 24/7, как всичко им е 6 и са най-добрите. Това във връзка със ССФ  Wink
Иначе моя позната е така, сама, мъжът почти е на работа, бабите са далече и не ѝ е лесно, но като нямаш избор - свикваш. Друга позната също, тя си признава, че е пред стрес.

# 500
  • Пловдив
  • Мнения: 27 168
Е като нямаш избор какво да правиш? Имаш два варианта - да се окайваш или да се стегнеш и да го свършиш без да мрънкаш.

# 501
  • Мнения: 4 304
Аз пък се дразня на пренебрежителното отношение към предлагащите помощ баби. Видите ли
аз и моя мъж можем да си гледаме детето, какво ще ми се предлага и ала,бала глупости.
Много пъти съм чувала някои майчета да се жалват, че бабите са заети или са далеч за да ги отменят малко. На тези им вярвам, защото всеки има нужда от почивка.

# 502
  • Мнения: 11 632
За пръв път го оставих с приспиване на 1.9 г. Дотогава бях прилепена и вкопчена в него, а и имах доверие само на себе си. Мислих го цяла вечер, на другия ден нямах търпение да го вземем. Добре се бяха справили. Сега- доста често. Детето като се радва, все пак е разнообразие, бабата като иска, що пък не. Пък и за мен почивка.

# 503
  • Мнения: 5 259
Та за това и ми е чудно другите майки как издържат 24/7, как всичко им е 6 и са най-добрите. Това във връзка със ССФ  Wink
Като няма как, ще издържаш, от това не се умира. Иначе на мен нищо не ми е на 6 и никак не съм най-добрата, но децата само аз ги гледам.
Определено не си струва, ако зорът е да се тупаш в гърдите и да кажеш, че никой не ти е помагал.
Като спя по малко на кратки двучасови интервали вече половин година или пък като се разболея, това не ми намалява задълженията по никакъв начин. С грип, с не-грип, пак не мога да си взема почивка, защото децата няма кой друг да ги гледа. Не мога да оставя бебето да реве, защото ме боли глава и не съм в кондиция да му обръщам внимание. Обръщам и пушек се вдига, няма къде да ходя.

Това води до намаляване на възможностите по отношение на други неща и като цяло спад в качеството на живота. Дори в качеството на майчината грижа, защото понякога от преумора просто ми идва да крещя и да плача. Съвсем друго е ако някой ти помага и покойно можеш да си обърнеш внимание, да се почувстваш човек и да си ведър, отпочинл и в добро настроение.
Така че... не си струва. Това, че съм ги гледала сама тези деца никога няма да ми даде някакво особено удовлетворение, нито ще е от значение. Нито някой някога ще попита, че да го оцени.
Това по повод пренебрежителното отношение към предлагащите помощ баби.

То всъщност не е много ясно дали наистина предлагат помощ. Моята свекърва от време на време споменава, че иска да ѝ пратя дъщерята, но преди и след това подробно ми обяснява колко е заета, колко много работа има и как изобщо не смогва. И аз не знам как да ги разбирам тези разнопосочни сигнали, така че пасувам  Laughing

# 504
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 076
Моето искам да го гледа баба му по-често, ама физически е невъзможно.
Иначе правим акробатики - редуваме се, имаме и детегледачка, ако се наложи...
Общо взето все около детето се върти всичко, но пък сега му е времето. Като порасне ще ходим на Бали.  Mr. Green

# 505
  • Мнения: X
Моето искам да го гледа баба му по-често, ама физически е невъзможно.
Иначе правим акробатики - редуваме се, имаме и детегледачка, ако се наложи...
Общо взето все около детето се върти всичко, но пък сега му е времето. Като порасне ще ходим на Бали.  Mr. Green
Така. Така. А аз, като порасна детето, взех че си родих второ и айде пак всичко отначало. В един момент и двамата бяха първокласници- малкото в училище, голямото в университета.  ooooh!

# 506
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 076
Моето искам да го гледа баба му по-често, ама физически е невъзможно.
Иначе правим акробатики - редуваме се, имаме и детегледачка, ако се наложи...
Общо взето все около детето се върти всичко, но пък сега му е времето. Като порасне ще ходим на Бали.  Mr. Green
Така. Така. А аз, като порасна детето, взех че си родих второ и айде пак всичко отначало. В един момент и двамата бяха първокласници- малкото в училище, голямото в университета.  ooooh!
tooth tooth tooth
Обаче.... баба им вече ще е пенсионерка. Twisted Evil

# 507
  • Мнения: 1 494
Мене към ме е яд, че като имат възможност бабите и дядовците да помогнат, се правят на "ударени", че и имат претенции относно това, как го гледам, дават ми и още задачи и т.н. Как веднъж не казаха: "Е, и ти си човек, остави го да си почина."

# 508
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 076
Мене към ме е яд, че като имат възможност бабите и дядовците да помогнат, се правят на "ударени", че и имат претенции относно това, как го гледам, дават ми и още задачи и т.н. Как веднъж не казаха: "Е, и ти си човек, остави го да си почина."

Е то докато се напаснат претенциите родител-баби минава време.
Е какви задачи ти дават толкова?

# 509
  • Мнения: X
Обаче.... баба им вече ще е пенсионерка. Twisted Evil
Идеално! Тъкмо ще има свободно време за внучето.  А удвоените джобни вършат чудеса при по-големите братя и сестри, които при вида на парите стават много сговорчиви и готови за бейбиситване. Laughing

Общи условия

Активация на акаунт