ЯНУАРЧЕТАТА ни със зъбки, правят първите си стъпки

Здравейте 

Къде изчезнахте всички? Темата съвсем замря.

Пишете как са дечицата? Какво умеят на тази възраст. Хранят ли се вече сами? Махнахте ли памперсите? Какви са ви мерките?

Да раздвижим малко темата, че не е писано отдавна 

Права си - толкова емоции и трепети споделяхме в тази тема, че е грехота да я оставим да замре Независимо дали децата ни са първи, втори или трети, дали са бебенца или малки големи човечета както сега, винаги ще имаш нужда да споделиш радостите и тревогите с хора, с които сте "вървели" заедно от теста за бременност насам :party
Ивана вече е голямо момиченце и си казвам най-чистосърдечно, че обожавам тази възраст - имам чувството, че всеки ден носи нещо ново - сега е на катераческа вълна и опознава в къщи потенциални места за катерене, опитва се все повече и повече да говори - повтаря думички и изречения след нас. Имаме си така да се каже приятелски кръг на детската площадка (в интерес на истината не съм сигурна дали ние, родителите, не създадохме кръг по симпатии, но е интересно да наблюдаваш как и малчовците си имат афинитет към дадени дечица) Покрай ходенето по детски кътове вече намазах и покана за рождения ден на една петгодишна госпожица ...лично от рожденничката без никаква родителска намеса.
Пожелавам на всички, които ще тръгнат на ясла в близките месеци, лек и безпроблемен старт
Относно гърнето съм в изчаквателен режим все още и въобще не се впечатлявам, че някои дечица на нашата възраст вече са без памперс. Както обичам да казвам, всяко нещо с времето си
Не сме се мерили скоро, но последно бяхме към 86 см.и 10 кг.
Относно храненето хапваме почти всичко без пържено, все още цитруси и мед, както и разните джънкове като чипс, царевични пръчки и производни.

Здравейте, момичета!
Не съм писала толкова отдавна, че чак се засрамих. Но като гледам и темата не е била много активна. То е нормално, де - всеки си има ангажиментите, дечицата пораснаха и трудно си намираш свободен миг и т.н.
Но съм съгласна с Велина срамота е да оставим темата си да замре напълно

Искам първо да приветствам polito_87 с добре дошла и да изкажа възхищението си от благородството им да осиновят и отгледат детенце 

Какво да пиша за София ... голяма калпазана е, не спира и за секунда, навсякъде се катери, всичко иска да пипне, да усети - любопитко.
Идея си нямам за мерките и, но в края на месеца сме на ваксинация и тогава ще ги разберем. Всъщност съм я теглила с дрехи преди време и беше около 11кг.
Не говори и аз много съм се притеснила. Казва само мама, татко, чао и айде. Постоянно бръщолеви нещо, личи си, че иска да говори, но не е нещо смислено. Иначе ни разбира какво и казваме, до някаква степен. Може и да е нормално, някои дечица проговарят по-късно, но съм се вкарала във филм, защото на нейната възраст каката правеше цели изречения, даже обикновен разговор можех да проведа с нея. Тогава си спомням, че забременях и и обяснявах, че ще имаме бебе, а тя се радваше и се хвалеше навсякъде( не че осъзнаваше какво точно се случва ). Мисълта ми е, че София е светлинни години назад от каката
Но е голям сладур От всички най-много мен предпочита, целувки не дава на никого, но при мен сама идва, хвърля ми се на врата и първо ме поглежда в очита, казва ми нещо на нейния си език и после ми целува ухото , а едва след това ми дава една звучна и страстна целувка, като се опитва и да ме ухапе.
Това лято ми се налага много често да я оставям при свеки. И когато отидем да я вземем, вече познава  и колата, отдалече ни забелязва и почва да се радва и да "подскача" от радост.
Много се ревнуват, в смисъл ревнуват една от друга, надпреварват се за внимание, карат се за играчки и понякога е лудница вкъщи Добре, че каката тръгва на ДГ скоро,та София ще е по-кротка и ще има малко мир вкъщи.

Колко са пораснали и какви сладури са ви децата Да са ви живи и здрави!

Здравейте момичета,

И аз не съм писала отдавна, понеже изпаднахме в една неприятна дупка...
Преди известно време ни съобщиха, че Монката има генетично заболяване - хемофилия - и че за това няма лечение. Полежахме няколко пъти в болницата. Ходим 2 пъти седмично да му вливат венозен препарат за кръвосъсирване и така до края на живота му   Тежко го преживяхме с татко му, но в името на детето трябваше да се стегнем и да се вземем в ръце. Все още сме в процес на генетични изследвания, както и за един синдром на Фон Вилебранд.
Иначе детенце е добре, като изключим това е здрав като бик (да чукам на дърво), много е любознателен, обожава книжки и не пропускам възможност да му взема нова. Знае стотици предмети, кое какво е, прави разлика между еделвайс и иглика хаха . Сякаш по някакво странно стечение на съдбата е спокойно и кротко дете, плаче само при много крайни случаи и то не по-дълго от 30 сек. Обича да изследва, да натиска и върти копчета, да се разхожда. Не е по тичането, катеренето, скачането и тн. Много е предпазлив, въпреки, че не прекаляваме с "внимавай, внимавай". Просто за него е адски противопоказно да се удря по какъвто и да е начин, но е абсурд да се обясни на толкова мъничко дете, а и не искам да го лишаваме от детство. И без това много игри ще са му забранени като по-голям - футбол, волейбол, баскетбол...Като си помисля какви са децата и как хапят и удрят, просто ще умра, ако нещо се случи с него, но няма как да го залостя вкъщи  
Обича всичко да си хапва, което е подходящо за възрастта. Не сме му давали още солети, гризки, кроасани и всякакви пакетирани храни, пържено също.
Раздава целувки на поразия, на познати и непознати, особено на децата. Много е сладко как супер внимателно се приближава към детето и си докосва устничките до бузката му Другите родители много се смеят, макар че аз предупреждавам, че има вероятност да им целуне детето, да реагират, ако не са съгласни. То и аз гледам детето да е видимо здраво де, че да не си лепнем нещо Интимността носи рискове, все пак хаха.
Казва мама, тати, баба, кака, айде, нани-нани, как прави котето, кучето, патето и колата. Всичко друго е бебешко бръщолевене, но не мисля, че все още има за какво да се притеснявам. Като го питам "обичаш ли мама?" и казва "Дааааааааа" Разбира огромен процент от това, което му казваме. Изпълнява и по-сложни задачи, като "отиди, изгаси лампата на терасата и се върни", както и "донеси ми бебето (куклата) от оттатъка". Седи в гърнето като го сложим, върши работите там, но не си казва, кога му се пишка и ака. Знае всички части на тялото, както и малко по-завъртяни, като коляно, длан и вежда (имаме такава книжка и сме я разглеждали милиард пъти). Обича да се храни сам, с ръчички. Интересът му към приборите все още е на ниво играчки. Слиза си сам от леглото, отваря си сам вратите от дръжките и си ходи във всички стаи. Ние имахме малък проблем със самостоятелното ходене. Въпреки, че проходи стабилно на годинка и 2-3 месеца, категорично отказваше да се пусне от ръката на мама, татко или баба, от инат. Ако речеш да си вземеш ръката - сяда и не мръдва. От около 2 седмици насам се престраши да се пуска вкъщи и прогресира бързо, но навън само на къси разстояния, колкото да се хване за следващия предмет. Нещо на психическа основа е, въпреки, че не е падал да се пребива. Все пак имаме час за ортопед и ще видим, иначе не знам, може би на детски психолог ще ходим. Сега в момента ни се удава възможност да ни приемат на ясла, но се чудя дали да го пускам или направо догодина...не съм решила.
Висок е 93см и тежи около 12 кг и половина, а може и вече да е станал 13. Има 16 зъба, но все още активно чеше навътре, сърбят го последните четири задни кътника.

Целувки на всички мъничета, да са живи и здрави!!!

Еееее,много ми става мило като видя оживление в темичката ни
Мейбълин,искрено ви съчувствам за тревогите покрай детенце и това, през което трябва да преминавате. Само мога да си представям какво ви е в душите ви като родители Аз самата имам опит от първа ръка със заболяване, за което все още няма намерено лечение и тревогите, които поражда за близките хора:( Прегръщам ви много и пожелавам всички да имаме вяра!!!А Монката много висок младеж ще дойде, пу пу пу
Вчера пропуснах да спомена, че Ивето има 12 зъбчета и като гледам май чакаме още. Много и харесва да си мие зъбчетата и го приема все още на игра:)...особено като гризка четката:)

Здравей народе

И аз се радвам, че се поразписахме!

Мейбълин, много неприятно това с хемофилията, но като се е случило - няма какво да се прави, и да се отчайва човек и да се депресира - няма да промени нищо, даже напротив. Браво на вас, че сте се стегнали бързо, то заради детето човек на какво ли не е способен, чак учудва себе си. А и да ти кажа, нищо не се знае, лекарства се откриват всеки ден, може след време да измислят нещо и да не налага да го тормозят по два пъти седмично.
Иначе вие не само че сте високи, ами и бая зъби имате  Ние не знам колко сме високи, но зъбите са ни само 12. Да си призная, не ги мием много редовно, да не кажа хич - опитвах няколко пъти ама тя си изсмуква пастата и пита за още и това е 
За говоренето - има си нейни думи, които с баща й сме научили и се разбираме доста добре  Например ка - ръка, да - вода, ги - виж, льо - рокля  и така. Общо взето казва някаква сричка от думата, понякога й се случва и цяла дума, ама по-кратичка и лесничка, например оня ден за първи път каза гъ-ба, така на срички. Казва и пий, мий и дай И вече много рядко, казва и цяло изречение, например "Мамо пий да" и ми носи една бутилка с вода 
Кости, изобщо не се притеснявай за говоренето на София, според мен сте си добре, просто я сравняваш с кака й и затова ти се струва, че сте назад. Всяко дете с различна скорост развива различните умения, някои повече тичат и се катерят, други приказват, трети нещо друго и така...И на мен ми казват, че братовчедките й на 1 година били говорели с цели изречения ама аз си мисля, че това са митове и легенди и хич не се впечатлявам 
И Косето изпълнява прости задачки, ей сега я накарах да вземе една блуза на баща си и да я сложи в пералнята и то слуша детето, скоро ще я науча да пере вместо мама и тогава вече кой като мене 

Айде, момичета, хубав ден на всички!

Здравейте отново 

Да разкажа и аз за Катето, защото все питам, а не споделям.

Нашето мъниче е дребно и доста пухкаво - 11.500 кг. на 77 см. Приемните родители, при които е живяла, са я хранели мноооог. По думи на приемната майка - по десетина пъти на ден  Но пък съм благодарна на хората, защото са я научили да яде абсолютно всичко и нямаме никакви проблеми с храненето. Иначе я ограничаваме у дома - четирикратхо хранене на ден, нищо сладко, нищо тестено, нищо пържено, пълнозърнести храни и повечко плодове и зеленчуци.

За зъбите - има 12 броя и ги мие сутрин и вечер. Първоначално го правехме заедно, но вече се справя и сама под мой надзор.

Гърнето - върши си работата там само, когато я сложим да седне. Иначе не си казва. Случвало се е само няколко пъти да каже, когато й се ака. Тези дни ще направя пореден опит да я държа само по гащички и ако отново не успея, ще отложа за пролетта.

За говореното - при нас нещата се случват доста бавно. Приемното семейство й е говорело само и единствено на турски език и детето слуша българска реч откакто е с нас (от месец май). Отделно аз й говоря през повечето време на гръцки език и тя използва по няколко думи от двата езика (мама, тати, кака, бате, вода, дай, ела и още няколко). За сметка на това разбира всичко, което й се каже.

За съня - спи от 21 вечерта до 7-7.30 сутринта и около два часа следобяд.

Иначе не се спира. Тича, катери се, рита топка, вози си бебето в количка и се катери неуморно. Много е любознателна, постоянно разглеждаме книжки и ми сочи с пръстче, за да й обяснявам кое какво е и за какво служи. Днес даже мисля да мина през Мола за няколко книжки с твърди корици.

Ами май това е от нас засега 

Здравейте , момичета!
И аз много отдавна не съм писала , но цяло лято плаж ,пътувания ... не съм имала време да седна на комп.Само през телефона ползвам нет , а на него трудно бих седнала да пиша пост 

Моят малчо е около 10 кг , но сантиметрите скоро не съм ги мерила.В началото на септември трябваше да ни бият ваксина , но мисля да я поотложа тъй като борим някакво възпаление.
работата тръгна с хрема , направи възпаление на ушите, лекувахме с антибиотик и уж мина ,но след десетина дена пак тръгна хрема.И в крайна сметка в следствие от възпалението му се поду и лимфен възел на слабините и отново а антибиотик .... Ще изчакам всичко да отмине и тогава ще мисля за ваксина.
Иначе малкия бухал е голяма панта. Както казва татко му - винаги е в издънка. Проявява сериозен характер - ако нещо не стане на неговото се сърди , тръшка ,крещи , реве , лежи по земята и тропа с крачета. Не ,че има кой да се поддаде на такива психоатаки , но той явно още не го е осъзнал.
По зял ден бърбори ,но още на бебешки. По ясните думички са ни мама ,тати , баба , дядя , кака , пари /къх , пани (за падане) , пам (памперс) и лам (лампа) , я-я (ела-ела) и тук-таме "мяу" и "бау-бау" 

трябва да ставам , като имам време ще довърша ....

Здравейте!
И аз отдавна не съм писала, само от време на време чета ако някой е писал. Ама то остава ли време 
Баткото ми започна първи клас и трябваше да подготвя нещата за училище. Това лято го записах на плуване и три дена от седмицата със Сиси си прекарвахме сутрините на басейна, дишахме морския въздух. Даже единия път успяхме да се видим с Жорко и мама Петя. Поздрави от Варна!    Все още е топло!
Сиси последния месец порасна много на височина и вече е 80 см. без кукуригото.  Тези дни обаче ще стрижем косата. Всяка дама трябва да си поддържа прическата. Страх ме е обаче да не изчезнат къдричките. Много е своенравна. И тя като Косето все се сърди, тропа с крак. Тони, много целувки на мъника и ако идвате към Варна не забравяй да се обадиш.
Сиси знае да казва "НЕ". Много сладко го казва и е категорично. Иначе другите думи са "МАМА" и "Бау-бау"(всички животни). Никакво развитие откъм речта. Днес научи да вика "тии" - това значи три, когато батко и брои едно, две, три и скачат. Така че ще пропуснем втория си рожден ден и направо за третия ще черпим.  И аз все я сравнявам с баткото, който на тази възраст приказваше много. А  с нея се разбираме с жестове. 
Имам голям проблем с баткото. Имам чувството, че е навлязъл в пубертета. Стана много сприхав напоследък. Разбирам, че е срещу мен, защото обръщам повече внимание на Сиси. Има една постоянна борба между  тях - той иска нещо, а тя не го дава; той бързо се насища и го връща, но тя не може да го разбере това. И настава една какофония. Има случаи в които просто оставям да се карат и излизам от стаята, защото никой не отстъпва и решение няма... Винаги съм си мислила, че подобни ситуации са характерни за деца с малка разлика, като тези на Кости, но при нас е почти 6 години.    Приемам всякакви съвети за въвеждане на мир в къщи.   

dessitta хубаво прекараха онази сутрин бебоците  Сиси е много красива малка дама . Моят грамадан е 90 см  и 12 килца според измерванията от понеделника при педи.  Свалил е  1 кило, а не изглежда заслабнал ... Обаче ротавируса  миналия месец и това ,че беше на затягаща диета превантивно до края на август  май си е оказало влияние. Важното е,че дърпа на ръст и на бели 

И аз реших да се включа с отчет за Диди.

От доста време се храни сама с лъжица, но в момента е някакъв кошмар. Хваща лъжицата, нарочно я размята, бърка с ръце в купата, мачка храната или я хвърля... след ядене прилича на прасенце, а наколко е кочина. Затова се опитвам да й отнема привилегията да държи лъжицата и аз да я храня, поне докато й мине това вдъхновение да си играе с храната. Не винаги успявам да я излъжа да взема лъжицата, защото тя си е викнала сама да се храни и не се минава без караницата.

Иначе обича да подрежда. Като й кажа хайде да прибираме и тича веднага всичко да сложи на мястото му.
Напоследък започна да играе и с фигурки (квадратче, триъгълниче..)дето трябва да се пъхнат в съответната дупка. Преди хич не се справяше и само се ядосваше.
Имитира всичко, което прави брат й.... а то не винаги е много хубаво / като например крещене и ядосване/. Двамата изобщо не се разбират и точно като при dessitta постоянно се карат.
Май когато децата са от различен пол, има повече търкания. Ама при нас баткото е с много опък характер. Все се надявам да олегне малко с възрастта.

Иначе за говореното съм доволна - казва шише, яке, мама, тати, седне, легне, Дани, яде, дай....
В това като се прибавят и някои немски думи ми се струва ок за възрастта й.

За размерите..май се очертава миньонче - около 80см. към 10кг...може и 11. Не съм я мерила точно. Доста яде напоследък и може да дръпнала на килца.

За сега това от нас.

Радвам се, че темата се раздвижи.
Пишете като се присетите пак

Здравейте и от нас с Борко , много се радвам , че живнахме малко да си призная аз често влизам да видя дали има нещо ново, но никога не стигам до писане. Ние сме 84 см 11,800 кг след една седмица пак сме на консултация и ще видим тогава какво ще покаже кантара. Да се оплача , че вече няколко пъти се борим за място в яслата и все не ни теглят и продължаваме баба да ни гледа. Вече доста добре се справяме с яденето сами , малко е с лявата ръка ама какво да се прави , а също и вилицата ни е по любима от лъжицата. От три месеца сме без памперс само за сън го слагаме, пишкаме прави и само в тоалетната, но малко се объркваме, защото и за акането показва пак отпред и е голямо търчане към гърнето. За говоренето не ни спори все още, на бебешки си бърбори много , но казва много малко смислени думи:мама, баба, тати (най използвано) и как прави кончето и котето, тук таме и по някоя друга  ако е на кеф,иначе се разбиране само с сочене и "ъъъъ". В фейсбук много мами се похвалиха , че пак са бременни да няма и тук скрити такива, аз много се надявам скоро и аз да се похваля, въпреки че малко ме е страх ама за кога да чакам.
Лек ден мамчета и скоро всички пак да пишем

Попишем, попишем и пак изчезнем

Ей, че хубави новиниииииии за новите бебенца, но то си беше очаквано - ето ги вече малките ни дечица поотраснали, вече смислени, човечета и емоцията около бебешкия период започва да липсва. Споделете кой чака бебенце - ние, които нямаме ФБ сме си в чисто информационно затъмнение Предполагам, че вече други отчетни теми в bg-mamma ще  бъдат интересни на бъдещите мамчета

Как е положението с яслите, дечицата посвикват ли вече?

До скороооооооооооооооо!!!

Здравейте маменца и от нас с Ици. Не съм писала много време , но ви чета . Ние сме добре ,правим белички и така...  дойде време да се похваля , че отново ще ставам мама , този път на юнско бебче . Много съм щастлива и нямах търпение да го споделя с вас, тъи като в юнската тема изживявам същите трепети и приятни емоции каквито изживях и с вас!

Честито Петееееееее Пожелаваме ти лека бременност и сладко пухкаво вързопче