За кучетата и хората

+1

Според тази идея, какво предлагате да направим с хората-идиоти и такива отгледани от подобни?

Относно ротвайлерите, мъжът ми ми е разказвал една история. Имал приятел, който си взел ротвайлерка. Но понеже обичал да играе баскет, непрекъснато висял с приятелите си пред блока, и играели на коша.
Кутрето - с него, в едно кашонче, да не е самотно в апартамента. Съответно, както се досещате, всеки от играчите, плюс всички други дечурлига наоколо, ходели и си играели с ротвайлерчето, мачкали го, говорили му, абе било всеобщ любимец. Впоследствие въпросната ротвайлерка израстнала като най-най-дружелюбното куче в квартала. Обичала всякакви хора, била страшно весело, спокойно и добродушно куче.

Минало време, тя родила и стопаните си оставили едно, също женско, кутре. Само че, за разлика от майка си, кутрето си стояло в апартамента, и имало контакт само с 2-3 члена на семейството. Като пораснала, втората ротвайлерка била много по-необщителна, и не давала не само някой нея да я пипа, но и никой да не се приближава твърде много до ''семейството'' и. Хората от съседните блокове доста се притеснявали от нея, децата изобщо не се приближавали.

Та все си мисля, че е по-скоро до начин на отглеждане и отношение, а не толкова до порода. И най-милият на вид кокер, при калпаво, жестоко отглеждане, надали ще стане особено любвеобилен любимец 

Естествено, че става дума за отглеждане, а не за лоша или добра порода. Питбулът и стафът например се различават не с лошия си характер, а със силата, издръжливостта и с това, че са изключително предани кучета. Това са кучета, които умират за стопаните си. За разлика от един пудел или кокер например.

Един пудел или кокер не може да умре за стопанина си, така ли? Хора, това не е до порода, а до връзка между стопанина и животното. Породата е много по-назад във факторите, отколкото я слагате. В общия случай тя е ориентир как ще изглежда животното, колко лесно ще се поддава на дресировка и как ще се понася с други животни. Нищо повече.

Виждала съм какво прави пит за стопанина си, а и познавам много добре породата. Да, различава се от пудел.

За мен това е абсолютен факт .  Мравка да си ,ако те ритат и бият и никой не ти обръща внимание , ще станеш агресивен .
Чувала съм ,че Питбулите са изкуствено създадена порода,не с много добри цели . Не мога да кажа до каква степен това е така , защото не съм се интересувала . Питбули , Бултериери , Ротвайлери и подобни - плашат ме ... Но от опит знам ,че ако попаднат на стопани могат да бъдат много добри животни . Сестра ми  си има един любим Питбул с нерязани уши, с който пуска кучето си да играе . Предпочита го пред някой други водещи се за спокойни породи . Обаче стопанина на Питбула ... много е добър този човек . Когато питбула беше на 3 месеца и когато на игра взимаше надмощие над някое куче , той го дърпаше и  казваше : не трябва да узнава каква сила има . Този човек работеше с тази порода . Имаше отношение . Обичаше животното си , но и работеше спрямо размерите , произхода и характера му . И този Питбул наистина е един ракошник . Казвам това при все ,че подобни породи ме плашат . Човека до домашното куче наистина е от голямо значение . Той може и от пинчер да направи злобарче .

Най-агресивното куче, което съм срещала в живота си беше болонка  Не мога да преброя колко пъти ме е нападала, но от последния (преди 21 години) още си имам белег на ръката. В парка пък имаме един кокер, който системно обикаля около малките деца и им дърпа солетите и плодовете от ръцете, като в повечето случаи ги и хапе.
За сметка на това, синът ми е яздил рорвайлер и си е играл с часове с две питбулчета.
От мен толкова по отношение на "опасните" породи 

А по отношение на отговорността на собственика за характера на кучето - моето куче е от приют. Било е малтретирано (с рязани пръсти, лапи, вадени зъби и т.н. прекрасности)... Първият ден вкъщи трепереше като лист от ужас, а през следващите дни проявяваше и непредизвикана агресия към всички и всичко. Два месеца по-късно, с повечко търпение и правилен подход, мога да кажа, че това е най-кроткото и добродушно същество на света. Сама се бута да я гушкат и мачкат, обожава да е в ролята на плюшена играчка. Малкият ѝ бърка в очите, в ушите, краде ѝ играчките, дърпа ѝ храната, днес даже я гримира - тя седи мирно и му се радва и ближе. И това за мен е поредното доказателство, че едно и също куче може да е коренно различно, в зависимост от това кой и как се грижи за него   

По темата:
Нямам нищо против да срещна куче в книжарница, ресторант, кафене или където и да било, но аз лично не водя моето на нито едно от изброените места, защото просто не ми е комфортно да го правя. Не смятам, че трябва да съм с кучето си непрекъснато, та толкова да не мога да го оставя първо вкъщи и после да отида сама където съм решила.

Имам много против обаче пълните с ла*на паркове. Да, неприятно ми е, но винаги си чистя след кучето и очаквам и другите да го правят, а не, докато го разхождам, да нагазя в 15 чужди изпражнения 

Неприятно ми е и да виждам кучета по детските площадки, както и да тичат свободно там, където има малки деца, независимо дали става дума за питбул или за чихуахуа.

Моята шпаньолка, кварталната лигла, 3 пъти ме е спасявала - веднъж от нападение на наркоман, веднъж от пожар и веднъж от някакъв, който не беше ясно какво искаше, но изхвърча като ракета кучето като се хвърли към него. Имаше ли заплаха, скачаше без да се замисли.

Има породи и породи. Въпреки, че съм се занимавала с възпитание на кучета, при това доста успешно, много бих се замислила преди да си взема ротвайлер. Наистина трябва да знаеш какво правиш и да си носиш отговорността.

Между другото ходихме да гледаме с шпаньол номер 3 как ттренират кучета за защита и послушание. Шпаньолът много успешно се включи сам и отигра ситуациите отлично. Дори го поканиха се включи в грпата от овчарки,малиноа и ротвайлери.

Да, както има и голяма разлика в последствията от нападение на пудел или питбул.


Убедена съм, че както обикновено, в бгмама са се събрали най-съобразителните стопанки, почистващи след кучето си, съобразяващи се с околните, отглеждащи възпитано, ваксинирано и обезпаразитено куче, обаче повечето навън не са такива.
Законите са за несъобразителните. Няма как да бъде приет закон срещу идиотите.
И не, кучетата нямат място в заведения, магазини и прочее обществени места, без значение колко чисти и умни били. Все пак градовете са за хората, не са зверилници.

Няма как да няма разлика. За да не се виждат последствията, възпитание му е майката.

А как да забраним на идиотите да отглеждат питбули, защото са си повярвали, че са много способни да възпитават подобна порода и им е изключително важно да си начешат егото?

 По същия начин както би трябвало да спрем идиотите да нараняват други хора. Със закони и с прилагане на закони.
У нас е доста безнадеждна ситуацията по отношение прилагането на закона, но това е начина.

Не само до начин на отглеждане, но и характерът на животинката оказва влияние. Имах мини-дакел, представете си малък пинчер, израсна сред милион и един души, но изначално мразеше хората. Единствените двама, които обичаше, бяхме аз и баща ми. Това не беше куче, а малък изрод.

Елица, има места, където отглеждането на питбули и други подобни породи е забранено.

С психотестове, тестове за IQ, свидетелство за съдимост, писмена характеристита от съседите и т.н. И не се шегувам, това според мен трябва да се изисква от всички бъдещи стопани на кучета, не само за "опасните" породи.

И за мен това е решението.


Аайдеее, Jarrita, отпаднаха поне половината кучкари.
Но все пак се шегуваш де, ако гледаме реалистично и се съобразяваме с ресурсите.