Има голяма разлика между в стоенето в къщи по майчинство и стоенето в къщи щото не можеш да си намериш работа.
- Публикувана: 9 дек. 2013, 11:20 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2013, 08:33 ч.
Жената ,,Домакиня,, или как се отразява стоенето вкъщи
Има голяма разлика между в стоенето в къщи по майчинство и стоенето в къщи щото не можеш да си намериш работа.
Има помагащи мъже. Е и?
Аз също съм домакиня в момента, а и плановете ми са да си остана такава. Не се чувствам по-никакъв начин затъпяла или изолирана. Мисля си, че повечето жени, ако имат възможност, биха предпочели ролята на домакиня, пред тази на уморена, работеща и изнервена жена. Това да си домакиня или не по никакъв начин не влияе на броя и на вида на социалните ти контакти. А и никога не съм имала претенцията да съм интелектуалка. Аз съм една обикновенна жена, която си мисли, че няма нищо лошо в това да си говориш с приятелките си за рецепти, вместо за глобалните проблеми на света. Всичко е въпрос на нагласа. Аз и като работеща и сега, не съм била много контактна личност. Просто нямам такава нужда. Пък и както обича да казва баща ми: "Умният човек си е самодостатъчен." (шегичка).
Аз също съм домакиня в момента, а и плановете ми са да си остана такава. Не се чувствам по-никакъв начин затъпяла или изолирана. Мисля си, че повечето жени, ако имат възможност, биха предпочели ролята на домакиня, пред тази на уморена, работеща и изнервена жена. Това да си домакиня или не по никакъв начин не влияе на броя и на вида на социалните ти контакти. А и никога не съм имала претенцията да съм интелектуалка. Аз съм една обикновенна жена, която си мисли, че няма нищо лошо в това да си говориш с приятелките си за рецепти, вместо за глобалните проблеми на света. Всичко е въпрос на нагласа. Аз и като работеща и сега, не съм била много контактна личност. Просто нямам такава нужда. Пък и както обича да казва баща ми: "Умният човек си е самодостатъчен." (шегичка).
Извисено, завоалирано, аз не мога. Аз съм цапната и всичко ми е право куме, та в очи. Аллана, просто всяка работа си има специфика.
Щом ти е неприятна работата с хора, то просто трябва да търсиш такава, която предполага повече уединение.
Щом ти е неприятна работата с хора, то просто трябва да търсиш такава, която предполага повече уединение.
Но през годините съм работила много различни неща и отлично знам как някой може да ми влиза в личното пространство и да го нарича любезност или просто да не го усеща като проблем, защото за него не е.
Нещо интересно
http://themetapicture.com/how-to-interact-with-the-introverted/
Ах, то защото е прекрасно цял ден да работиш, а сетне да домакинстваш, и общуваш със съпруга и децата пълноценно. Не само да сготвиш, приготвиш дрехи и да натръшкаш домашните да спят.
Зная, зная милото на съфорумката се бъхти у дома наравно с нея, наравно с нея обгрижва децата и пр.
Зная, зная милото на съфорумката се бъхти у дома наравно с нея, наравно с нея обгрижва децата и пр.
дрехи сами си приготвят,чорапи никой не оставя извън коша за пране,
"милото" обаче нищо не пипа,освен да пече пържоли на скарата
каквото съм го накарала да свърши,го прави с две леви ръце(даже имам чувството че нарочно,за да не го накарам пак)
Не е задължително дома да е идеално изчистен, подреден и винаги да има прясно сготвено.
Това се постига ако жената е само домакиня или с домашна помощница.
Чистя уикенда, готвя ако има мерак, през останалото време купувам готова храна. Дрехи и т.н. се приготвят за минути - отваряш гардероба и си избираш. Още не пиша домашни, но пък си играя вечер след работа с детето.
Помощник имам, ама трябва изришно да му кажа какво искам, а и не винаги ми помага, защото ходи на работа.
Аз всъщност се разтоварам на работа, а в къщи нямам и 10 минути свободни за мене си, все някой нещо иска от мен....
Това се постига ако жената е само домакиня или с домашна помощница.
Чистя уикенда, готвя ако има мерак, през останалото време купувам готова храна. Дрехи и т.н. се приготвят за минути - отваряш гардероба и си избираш. Още не пиша домашни, но пък си играя вечер след работа с детето.
Помощник имам, ама трябва изришно да му кажа какво искам, а и не винаги ми помага, защото ходи на работа.
Аз всъщност се разтоварам на работа, а в къщи нямам и 10 минути свободни за мене си, все някой нещо иска от мен....
Стоенето вкъщи се отразява така както се отразява 8 часовия работен ден пред компа и в контакт само с компа... Сдухващо, а който не се сдухва, затъпява, освен ако поне по 2 часа на ден не отделя време за интелектуални занимания, като четене например. Той човек и по цял ден да е навънка, ако си прекарва времето в кафето по моловете, пак ще закърнее, но поне няма да се сдуха и ще е в час клюките. Така, че хубаво е периода на домакинята да има все пак край след година две. Аз например работя през деня и вечер се разтоварвам с готвене. Чистенето само през уикенда, освен ако не е много наложително. Била съм само домакиня...кофти е. И писва.
Мадам
Мадам
Скрит текст:
от темите ти напоследък, разбрах доста неща за самата теб. Мога само да ти кажа, че щастието се връща тогава, когато човек започне да променяш нещата - ако имаш проблем с килограмите примерно, да отслабнеш. Чрез форума разбираш, че много хора имат твоите проблеми, но това носи временна утеха, не променя чувството за непълноценност и кофти емоциите.
allana, какво общо имат социалните контакти с така широко разпространеното ,,навлизане на личното пространство,,?
Аз съм такъв човек и не мога да понеса безкрайно да слушам чуждите проблеми, радости и разсъждения, а своите изобщо нямам потребност да ги дискутирам.
Така че на човек като мен спокойно може и да не му липсват никакви социални контакти, дори да се случват по-рядко.
Аллана, не ми се е случвало някой колега да ми навлезе в личното пространство без да съм го допуснала там
Мрънкащи хора винаги ще има и са си такива без значение дали са в офиса, в парка, в детския клуб. Просто всеки от нас ги среща в различен етап
Всъщност въпросът ми си имаше продължение:
Цитат
Човек сам позволява или не нарушаването му /личното пространство/.
Всъщност въпросът ми си имаше продължение:
Цитат
Човек сам позволява или не нарушаването му /личното пространство/.
Извинете, сега ще ме емнете, че детето ми е малко и не разбирам-
ама защо точно трябва да пишете домашни с децата си? Аз такова нещо
в своето семейство не съм виждала. Виждала съм го в други и там децата
така и не придобиват навици да учат сами. И така до четвърти курс на
университета. Сериозно, съквартирантката ми викаше майка си, да я натиска
да си пише курсовите работи. А знам и за случаи, в които родителят се преселва
да учи по време на сесия с отрочето си...
ама защо точно трябва да пишете домашни с децата си? Аз такова нещо
в своето семейство не съм виждала. Виждала съм го в други и там децата
така и не придобиват навици да учат сами. И така до четвърти курс на
университета. Сериозно, съквартирантката ми викаше майка си, да я натиска
да си пише курсовите работи. А знам и за случаи, в които родителят се преселва
да учи по време на сесия с отрочето си...