За мен е нормално да си в къщи с причина гледане на дете , до 3 години .
След това причините са други .
След това причините са други .
- Публикувана: 9 дек. 2013, 11:20 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2013, 08:33 ч.
Жената ,,Домакиня,, или как се отразява стоенето вкъщи
Трогната съм от думите ви! Малко ми е неудобно толкова да ме хвалите, но е приятно и ще свикна! 
Дойде времето, когато опитът ми и това, че явно ми се удава да се занимавам с деца, дори общата ми култура, ще бъде полезен и е полезен за други деца. Имам какво да дам и имам какво да направя. Мамасита, написах го и в друга тема, но явно не ме разбра - това, което ти смяташ за недостатък у мен е важно за това, което искам да правя - явно призванието ми е да работя с деца. Едва ли някой родител би ми поверил детето си да го уча на някакви неща, ако се съмнява в знанията, уменията и здравомислието ми, както и да установявам лесно връзка с детето. Така че е по-добре да имам сухите за теб знания по неврология, отколкото да съм един надут балон от празни фрази. Колкото до моите деца, не съм се занимавала и не се занимавам с тях толкова години, за да влязат в Харвард. Просто за мен е от първостепенна важност да се развива потенциалът им още от раждането, независимо какъв е. В един момент, като се подсилят нещата с една теоритична и методологична подготовка по отношение на моите знания и умения, ще се получи доста добър комплект от професионална компетентност. Още повече, че това излиза извън рамката на "работя за хляба, чакам да врътна ключа на офиса и забравям до утре". А манджите продължавам да ги готвя, дори мусака. Все пак, аз съм тяхна майка, а домашната храна е част от грижата за децата.
Дойде времето, когато опитът ми и това, че явно ми се удава да се занимавам с деца, дори общата ми култура, ще бъде полезен и е полезен за други деца. Имам какво да дам и имам какво да направя. Мамасита, написах го и в друга тема, но явно не ме разбра - това, което ти смяташ за недостатък у мен е важно за това, което искам да правя - явно призванието ми е да работя с деца. Едва ли някой родител би ми поверил детето си да го уча на някакви неща, ако се съмнява в знанията, уменията и здравомислието ми, както и да установявам лесно връзка с детето. Така че е по-добре да имам сухите за теб знания по неврология, отколкото да съм един надут балон от празни фрази. Колкото до моите деца, не съм се занимавала и не се занимавам с тях толкова години, за да влязат в Харвард. Просто за мен е от първостепенна важност да се развива потенциалът им още от раждането, независимо какъв е. В един момент, като се подсилят нещата с една теоритична и методологична подготовка по отношение на моите знания и умения, ще се получи доста добър комплект от професионална компетентност. Още повече, че това излиза извън рамката на "работя за хляба, чакам да врътна ключа на офиса и забравям до утре". А манджите продължавам да ги готвя, дори мусака. Все пак, аз съм тяхна майка, а домашната храна е част от грижата за децата.
За мен е нормално да си в къщи с причина гледане на дете , до 3 години .
След това причините са други .
След това причините са други .
П.П. Че какво толкова странно има в това да не харесваш, да не разбираш, та дори и да заклеймяваш даден автор? В Литературния, много моля, пишат невероятно интелигентни потребители. Ако имате зъб на Лиляна, то Лиляна и Литературния не са равнозначни.
Янтра, на въпроса ми ще отговориш ли? Щом трябва, замени "мисия" с "работа". Достатъчно ли ти е?
Познавам някои домакини в положението на Янтра, (само давам пример), имам чувството, че никой не уважава труда им, а те живеят в собствен свят, в който в един момент, раздават медали и почетни звания за "вярна служба пред печката". После и децата им не ги уважават, защото нямат професия или като тръгнат да си търсят работа се оказва, че им предлаг разни мизерни неща, защото отдавна не са в час. А те са много изненадани и все са в позицията на жертва. Това е тъжното и си заслужава да чуем тяхното мнение в темата. Имам чувството, че само ги натискаме в кьошето и от отбранителна позиция няма как да си кажат мнението, как се справят. (Освен Янтра) Всяка може да изпадне в такова положение.
Андариел е изключително умна жена и децата и са късметлии, че влага във възпитанието и образованието им потенциала си.
Присъединявам се, удоволствие е за мен да я чета извън скучните спорове, в които се въвлича. Сигурна съм, че на децата й никак не им е скучно с майка като нея.
Сериозно ли 
? Линк, моля 
? Линк, моля Онази тема беше от лятото и едва ли ще я намеря (нещо за книги, които не могли да прочетат), но това е от вчера:
"50 Нюанса сиво"-Е Л Джеймс-5точки
С това всичко е казано..................
Познавам някои домакини в положението на Янтра, (само давам пример), имам чувството, че никой не уважава труда им, а те живеят в собствен свят, в който в един момент, раздават медали и почетни звания за "вярна служба пред печката". После и децата им не ги уважават, защото нямат професия или като тръгнат да си търсят работа се оказва, че им предлаг разни мизерни неща, защото отдавна не са в час. А те са много изненадани и все са в позицията на жертва. Това е тъжното и си заслужава да чуем тяхното мнение в темата. Имам чувството, че само ги натискаме в кьошето и от отбранителна позиция няма как да си кажат мнението, как се справят. (Освен Янтра) Всяка може да изпадне в такова положение.
Надали непознати хора се интересуват как се справям аз, че да пиша.
Не, ще прочета написаното поне още 5-6 пъти, бавно вдявам, затъпяла съм. Ако някой ден не ме уважават децата ми само защото съм домакиня, жална ми майка или там както се казва..и това не го помня точно!
Да, бе, зная че на нас работещите ни помагат съпрузите, по-големите деца, че имам Румба, че имаме съдомиялни, че имаме перални, да, да, да. Но понеже съм била от всички страни- и на къртовски работещата, и на къртовски кибичещата работеща, и на домакинята, то, мамка му, третото ми беше най-сладко.
Само да има някакъв начин да си остана в къщи, отма се "прежалвам". Не ми трябва кариера, нито себедоказване, нито нищо. Искам спокойствие и да разполагам напълно с времето си.
В това положение може даа изпадне всяка жена, включително работеща. Повечето жени са с ниски заплати, които не стигат доникъде. Самотните майки и разведените жени разчитат страшно много на финансовата, жилищната и организационна помощ на близките си. Кое по-напред да направи една жена с 500 лева заплата (а такава заплата в провинцията е направо мечта, а за София не стига дори за наема/заема и сметките)? Просто нашите условия са такива, че сама жена не може да се оправи сама да издържа домакинство и едно-две деца. На продавачката работата й не е кой знае каква, също е кофти работа. Повечето жени не са със заплати поне от хилядарка нагоре, да не говорим за 2+. Някак много наедро се смятат нещата във форумските теми, абсолютно забити в образа на заможната работеща жена.
Познавам някои домакини в положението на Янтра, (само давам пример), имам чувството, че никой не уважава труда им, а те живеят в собствен свят, в който в един момент, раздават медали и почетни звания за "вярна служба пред печката". После и децата им не ги уважават, защото нямат професия или като тръгнат да си търсят работа се оказва, че им предлаг разни мизерни неща, защото отдавна не са в час. А те са много изненадани и все са в позицията на жертва. Това е тъжното и си заслужава да чуем тяхното мнение в темата. Имам чувството, че само ги натискаме в кьошето и от отбранителна позиция няма как да си кажат мнението, как се справят. (Освен Янтра) Всяка може да изпадне в такова положение.
Ако децата им не ги уважават, защото са домакини, означава, че са се провалили в мисията си - зле са си възпитали децата.
Като основна работа - да, достатъчно ми е. Както всеки човек освен работа аз имам и свободно време, хобита, странични занимания.
И аз имам професия, образование, никой не ме притиска да не работя, мъжът ми би подкрепил и да работя и да не работя. Аз работех преди да реша да си остана вкъщи.
Ама какъв свят?!?! Ти не ме познаваш, но 100 човека от форума ме познават, и в реалния живот съм това, което съм тук. Не съм закъсала майка-героиня с мечти за световно признание.
И аз имам професия, образование, никой не ме притиска да не работя, мъжът ми би подкрепил и да работя и да не работя. Аз работех преди да реша да си остана вкъщи.
Познавам някои домакини в положението на Янтра, (само давам пример), имам чувството, че никой не уважава труда им, а те живеят в собствен свят, в който в един момент, раздават медали и почетни звания за "вярна служба пред печката". После и децата им не ги уважават, защото нямат професия или като тръгнат да си търсят работа се оказва, че им предлаг разни мизерни неща, защото отдавна не са в час. А те са много изненадани и все са в позицията на жертва. Това е тъжното и си заслужава да чуем тяхното мнение в темата. Имам чувството, че само ги натискаме в кьошето и от отбранителна позиция няма как да си кажат мнението, как се справят. (Освен Янтра) Всяка може да изпадне в такова положение.
Сериозно ли ? Линк, моля
? Линк, моля Онази тема беше от лятото и едва ли ще я намеря (нещо за книги, които не могли да прочетат), но това е от вчера:
"50 Нюанса сиво"-Е Л Джеймс-5точки
С това всичко е казано..................
Благодаря, това ми е предостатъчно
Вкъщи си стоях 2 години майчинство и после още 11 месеца, защото не ме вземаха никъде на работа, въпреки хилядите пуснати CV-та.
Ако изключим безпаричието, което си беше зверско, ми харесваше да си стоя вкъщи.
Не заради домакинставането, там съм бърза, мога да "овършея" цялата къща за два часа, ами заради разните мои си неща, които мога да правя и заради свободното време, с което мога да разполагам.
Бих родила още поне едно дете, ако нямаше някой битови пречки и с най-голямо удоволствие бих си стояла вкъщи, нищо че имам образование и много възможности.
Ако изключим безпаричието, което си беше зверско, ми харесваше да си стоя вкъщи.
Не заради домакинставането, там съм бърза, мога да "овършея" цялата къща за два часа, ами заради разните мои си неща, които мога да правя и заради свободното време, с което мога да разполагам.
Бих родила още поне едно дете, ако нямаше някой битови пречки и с най-голямо удоволствие бих си стояла вкъщи, нищо че имам образование и много възможности.
Ако децата им не ги уважават, защото са домакини, означава, че са се провалили в мисията си - зле са си възпитали децата.
Аз не знам някой (освен в този форум) да уважава вечно моткащите се жени или мъже. Защото стоене в къщи заради гледане на дете повече от 3 години си е наистина моткане. Не става дума за временно, а за постоянно състояние. Някой писа за майките, които живеят в кафенетата покрай училищата и ДГ. Еми жалка гледка са.