В момента чета ... 23

Благодаря ти Мария 

Аз миналата година заложих на 45, но към средата на годината ги намалих на 40, че нещо обемни книги бях подхванала и някак не ми се четеше толкова много. Накрая завърших с 42.
Сега пак съм заложила 45, че да видим.
Много ми е забавен този Reading Challenge, понеже постоянно ми показва напред ли съм или назад с плана или съм on track.

 Аз не знаех за това предизвикателство. Уж се регистрирах в ГР, но така и не го проучих напълно. Дори не влизам там, а пък е интересно. Ще погледна за това предизвикателство, но не бих си поставила цел. Не и за книги.

 През 2013 год. прочетох 110 книги, като не съм имала предварителна цел или пък нагласа да са толкова. Но понеже си записвам всяка прочетена книга, знам бройката им.
 Чета и дебели, и тънки книги, и не ги чета заради бройката. Обикновено си сверявам часовника с вас, търся книги в библиотеката, за които съм чула препоръки оттук. Пиша си и страниците на книгите, ще разгледам да видя долу-горе по колко страници са били средно. Но обикновено вземам книги с над 280-300стр. Не обичам тънки книги. А пък когато са тънки, не значи, че са леки. Дори може съдържанието да е по-стойностно, отколкото в една книга от 700 страници.
 
 Чета бързо, имам доста време през лятото, когато е дългата ми отпуска. И има дни, в които прочитам по една книга и започвам втора. Затова и бройката е такава. Разбирам момичетата, които искат да четат, а времето им е кът. Но не е оправдание, че някой няма никакво време и затова не чете. Познавам една такава, това е оправданието й, че е прочела само "Под игото" през ученическите си години. Това лято мъчи една книга от списание/не помня кое/, ами чак я съжалих като я гледах. Тя чете на стъпалата пред блока, че да я видят, затова знам.

 След "На изток от рая" не мислех да започвам веднага друга книга, но късно снощи не се стърпях. Започнах "Пазителките на гълъбиците" и се увлякох. Първоначално не ми допадна, после пък взех да я харесвам, но чак впечатлена не съм. Ще видим до края, ще кажа като я завърша. Гигова,  !

Ами мен като цяло много не ме кефи идеята да си поставям такива планове, защото в един момент усещам как четенето на книги започва да се превръща по-скоро във спорт, отколкото в удоволствие.
Някои книги обичам да си ги чета бавничко. Други пък изобщо не мога да ги дочета, а се дразня да ми висят в графа "Четени в момента".

Здравейте,момичета, за много години, нека 2014г. да е успешна, положителна,и много специална за всички ни, и годината на най-интересните книги.    
В момента чета "Тютюн", и разгледах един форум, за интересни семейни саги- повечето съм ги чела, бих искала да попитам за мнение за "Принцът на приливите", макар,че вече си я поръчах от антикварна книжарница,и си я чакам в понеделник.
Втората книга,за която искам мнения, е "Градината на лъжите"  - изтеглих си я от Моята библиотека.
Ще ми бъдат интересни мненията ви.
Хубав уикенд ви пожелавам!

На мен ми беше любопитно колко чета наистина. По-интересно ми беше всъщност броя на прочетените страници и на колко какви звезди съм дала 

"Принцът на приливите" е интересна, но доста тежка книга. Фактът, че съм я чела отдавна, а още имам ярки спомени от нея, все пак значи, че е силна и запомняща се. Мисля, че си направила добър избор с нея.

От другата нямам впечатления.

Благодаря.  buttinsky  

Четох "Принцът на приливите" в гимназията и от тогава ми е усещането за много ярки, до осезаемост, описания. Историята също увлича и съдържа онази, за мен, типично американска драма.
Дано не си гледала филма, преди да я подхванеш...  

Завърших годината с "Утешителната игра" на Гавалда и започнах новата със "Сияние на жена" на Ромен Гари. Този автор е личното ми откритие напоследък. Чудя се как до сега не сме се срещали. Много ме вълнува. И до такава степен всяка дума му е точната на точното място, че за мен успява да размества времена и пространства. Разсмива ме и ме разплаква едновременно. Луда работа  Тази му книга ми е втората и ми дойде една идея в повече сантименталното, но първата, която прочетох ("Животът пред теб") е най-най-доброто, което съм чела от много време насам. Приготвила съм си и "Птиците идват да умрат в Перу".

За Гавалда съм в недоумение. Подозирам, че има чудесен стил, който много ми допада, но е до голяма степен компрометиран от тромав превод. Измъчи ме накъсаната мисъл и на много места се налагаше да препрочитам и да се замислям върху неуместните препратки, които прави. А в същото време по смисъл текста си личи, че има голям потенциал. Въобще - при всичките й книги ме измъчваше едно такова несъответствие. Накрая направих сравнение с руския превод (не владея френски за съжаление) и установих, че там няма такъв проблем. Мисълта тече гладко и препратките са остроумни и находчиви. Та това ме кара да подозирам, че проблема е в превода.
Някой друг с подобни наблюдения?

"Принцът на приливите" ми се стори на мен прекалено разтегната и твърде комерсиална.
Особено една две по-брутални сцени, стояха някак изкуствено сложени, на фона на останалото повествование. 3 от 5 съм ѝ дала в ГР.

Аз прочетох "Сянката на вятъра", просто прекрасна. Завърших я посред нощите, не можах да я оставя. После часове ми трябваха да успокоя бушуващите си емоции.
Провокирана от номинациите започнах "Крадецът на книги" 

Започнах и "Мравки и богове" на Стефан Цанев, тъй като ми се чете и хартиена книга. Тази тоно много ме увлече от самото начало. ( Между другото си спомних, че съм я започвала преди 10-ина години, но я оставих на 2-ра, 3-та глава, явно не й е бил тогава момента!) Сега я възприемам коренно различно (интересно е, че си спомням тогавашните чувства и с лекота ги съпоставям със сегашните  )

В ГР си поставих цел 30 книги за 2014 година. За мен това е цел максимум, т.е. имам желание да прочета не повече от 30 художествени книги през следващата година. Освен художествени, чета и други, тяхното място е извън ГР. 2013 съм прочела 31 художествени книги. Между тях има две трилогии - Кристин, дъщерята на Лавранс и 1Q84. Така че всъщност книгите като брой са около 35-6, нещо такова, по 3 на месец. Ще опитам да подходя по-балансирано в избора си през 2014 и по-умерено.

Четох "Утешителната игра" преди 2-3 години. В началото на книгата имах същото усещане - накъсан и тромав стил, на места толкова ме изнервяше, че за малко да оставя книгата. Но това беше само в началото, когато този стил подхождаше на душевното състояние на героя - объркан, попаднал в задънена улица в живота си. След като предприе пътуването нещата се изгладиха - и като стил на писане, и като мое усещане за сюжет . Така че предположих, че това е умишлен творчески похват на Гавалда, да накъсва мисълта и изреченията си, за да постигне някакво художествено внушение  . Не ми дойде на ум за лош превод, защото, както казах, нещата се изгладиха. Харесах книгата - обичам описания на провинциална Франция и на подобен начин на живот.
"Обичах я" на Гавалда не ме остави с подони чувства - също много ми хареса.
Тази година смятам да се запозная с творчеството на Ромен Гари.
Не мисля да си слагам targets в ГР - за мен това няма смисъл. Както каза buttinsky - в един момент се усещам, че чета за спорта, а не за удоволствие .

Въпреки че всякакви статистики са ми интересни, и на мен ми се струва така...  
Някак си започвам да се състезавам със себе си, в което не виждам особен смисъл, а пък качеството на преживяванията ми от книгите страда. В началото на годината обикновено си намислям няколко заглавия, които искам да прочета, и това е планът. (И обикновено не се справям и с този списък, но това е друга тема...)