
Съседите отгоре имат голямо бебе (1,5 - годишна буболечка, която е набелязана за най-добро другарче и господарка на Дарина). И то като прохождаше, от майка му зная, че сега вече имало различни принципи на прохождане, молявиса. И на тази база - различни модели проходилки. Тяхната беше една такава, трудно ми е да обясня, но е като дръжка на колелца. Все едно буташ количка в супермаркет. Детето я използваше само навън, за да не се притеснява от неравностите на терена и да не се отказва да ходи. Вкъщи не я използваха. Обещаха ни я за наследство, та и ние сигурно ще си помагаме с този принцип.
Но пък аз не бих имала нищо против бебешкото да използва моя кръст при прохождане - имам нужда от физически упражнения, ей богу!Джине, стегни са! Стегни всички нервни окончания, мускулите на лицето и Търпението сложи най-отгоре в багажа. Туйто. Щом е започнал тормозът, години ще продължава... мен ме отпусна някъде накъмто 15-16-17-годишни. Малко ранко е започнало при вас, обикновено първокласниците са доста сладки деца за гледане и нервирането започва към 3-ти клас. Но явно и акселерацията си казва думата...
Един непоискан съвет?
По пътя много би ти помогнало, ако не задоволяваш Бранка откъм материалните й щения. Ако поиска нещо по-така, веднага реакцията ти да бъде "Аааа, не! Заслужила ли си? Според мен, хич. Ако изпълниш тези и тези условия, за (някой празник) ще си помисля, дали да не те наградя." - и изпълняваш! Ако тя не те е удоволетворила, просто отказваш покупката за празника и даваш нов срок да бори.
Това е изпитан лично от мен метод. Не само работи в посока повече послушание, старание и пр. (но! нещата няма как да са идеални, нали разбираш), но и децата израстнаха така значително по-скромни в желанията си и никога не са ми поставяли въпроси от рода, че съм им длъжна нещо. Разбраха, че всяко нещо трябва да се заслужи в този живот. И нашите празници са били със супер строги граници - рожден ден (те са и двамата в края на годината) и Деня на детето - е, там си осигурявах добрия успех за годината

Много гаден номер, и на мен са го правили
Аз това го пресякох ей така:
На публично място никаква реакция, игнор или майтап. Но после намирам първата минута насаме и казвам: "Виж какво, ущипах те тогава, защото нещо трябваше да направя със себе си, за да не те цапардосам! Много ме ядоса! Ущипах те, за да не се излагаШ пред хората и да спреш. Друг път, ако така те ущипя, знай: 1. БЯСНА СЪМ. 2. Това е наш си знак да спреш да се излагаш и да създаваш лошо впечатление. Знак да се замислиш, какво току-що направи или каза."
Впоследствие ще е достатъчен и един само твой поглед, който да напомня "мога да щипя!"
Бемол, Даринка спи от 6 до 6. Будим я само (с голям труд) към 9 вечерта за къпане и гимнастики + плюскачка. После спи така, че аз ходя да я пипам, дали е жива. Нощем единици пъти се е будела, даваме водичка и това й е достатъчно да заспи. После поспива между 11 и 12.30-13 ч. Останалото време будува.
И да! Забравих да го похваля моето момиче беее!
Ходихме на театър все пак с нея! Условният й рефлекс за спане е железен
Въпреки всичките аплодисменти и хилежи на публиката, тя си къртеше в кошчето за кола. Момиче за милони си имам!
Чак напролет ще й променям режима - така реших. Ако тя не ме изпревари, де Ми ходи ми се на театър пък

Гърлче,
Не си никакъв герой ти, разбира се, че твоето усещане не е такова. Ама шапка ти сваляме много от нас - за това, че не си позволяваш да паднеш, да се затвориш, а драпаш, бориш се със всичките сили, които имаш. Аз не бих могла така, възхищавам ти се.


Изобщо ако някой чете тука, няма да иска деца, надебелях без да има шанс да отслабна, и малкото свалени килограми след болницата си ги върнах, и нищо не помага
на мен поне засега ми се размина, мин месец се опита ама нищо не стана, и до там.

на стола на Калин, чака го да се прибере от у-ще.
