Но това е ситуацията отвън. Няма да описвам пътя, който трябваше да извърви баща му, докато учителката се съгласи да е на "комбинирана" форма на обучение, още преди да я узаконят (а не само в кабинета на ресурсната) и борбата му детето да бъде на количествени оценки. Сега сме с удостоверение за завършен начален етап на основно образование, но как ще е от пети клас с отделни учители по всички предмети, не знаем.
И друг път съм казвала, че постъпването в първи клас на общообразователно училище е пробният камък за развитието на детето - и интелектуално, и емоционално. За родителите обикновено е свързано с голям стрес от отношението на другите деца и родителите им. Дори да е прието детето от съучениците си, подигравки има от други ученици - от най-малките до най-големите. Така че, на родителите са необходими много търпение, здрави нерви и устойчивост.
Няма да коментирам ресурсните учители. Само ще кажа, че в преобладаващата част от случаите те са съюзници на родителите и без тях и промененото не много отдавна законодателство, единственият път на децата със СОП бяха помощните училища. Освен това, не всички деца са в състояние да останат в продължение на няколко часа с класа си и още повече малко са учителите и родителите на други деца, които приемат с разбиране дете, което става от чина и се разхожда, обажда се, ляга на пода и т.н., "пречи на учебния процес" (според учителите) и забавя усвояването на знания от другите деца (според другите родители). Така че, ресурсните учители освен всичко друго са и отдушник.
Не искам да ви плаша. Но трябва да имате готовност за преценка на най-добрата стратегия както за възрастта за започване на училище (която е индивидуална, ваша собствена), така и за колаборация с учители, директор, психолог и логопед. Дали в случаи, в които се чувствате засегнати и страдате заради подценяване или обида към детето ви да тропнете и викнете, да заплашите или да преглътнете.