Чувствам се страшно щастлива,май се дължи на прекрасното време. 
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
365 тайни от моя живот ...тема №2
Имам страхотна възможност пред себе си, приета съм, ала тази 7-дневна емоция ще струва много на родителите ми, в последствие част от парите ще се възстановят, но... чудя се дали си заслужава? Дали не съм в момента едно лошо и разглезено дете, което очаква от техните само пари за обучения и семинари... 
Тайната ми е, че в момента ми е толкова неудобно, че се чудя дали ми се ходи, дали ще е хубаво, дали не е поредната глупост, за която ще изръсят пари. В някакво много странно раздвоение съм - знам, че го заслужавам, но не знам дали си струва.
Тайната ми е, че в момента ми е толкова неудобно, че се чудя дали ми се ходи, дали ще е хубаво, дали не е поредната глупост, за която ще изръсят пари. В някакво много странно раздвоение съм - знам, че го заслужавам, но не знам дали си струва.
Винаги съм си мислила, че от първият път ще стане... до сега 8 години сме се пазили като луди и сега, когато най-сетне му дойде времето - 
. Ама аз си знам... при мен нещо не стане ли веднага, от първия път, значи или няма въобще да се получи, или ще стане, ама накрая, като съм на предела да се откажа или ще стане, ама не точно така както трябва. ЗНАМ, че е едва 1 път, но вече съм си втълпила, че няма въобще да стане и край, т'ва абсолютната истина. Знам и че съм голяма охтика 
. Ама аз си знам... при мен нещо не стане ли веднага, от първия път, значи или няма въобще да се получи, или ще стане, ама накрая, като съм на предела да се откажа или ще стане, ама не точно така както трябва. ЗНАМ, че е едва 1 път, но вече съм си втълпила, че няма въобще да стане и край, т'ва абсолютната истина. Знам и че съм голяма охтика 
Винаги съм си мислила, че от първият път ще стане... до сега 8 години сме се пазили като луди и сега, когато най-сетне му дойде времето - . Ама аз си знам... при мен нещо не стане ли веднага, от първия път, значи или няма въобще да се получи, или ще стане, ама накрая, като съм на предела да се откажа или ще стане, ама не точно така както трябва. ЗНАМ, че е едва 1 път, но вече съм си втълпила, че няма въобще да стане и край, т'ва абсолютната истина. Знам и че съм голяма охтика
. Ама аз си знам... при мен нещо не стане ли веднага, от първия път, значи или няма въобще да се получи, или ще стане, ама накрая, като съм на предела да се откажа или ще стане, ама не точно така както трябва. ЗНАМ, че е едва 1 път, но вече съм си втълпила, че няма въобще да стане и край, т'ва абсолютната истина. Знам и че съм голяма охтика И от вторият път става
аз съм живото доказателство 
...Не беше неочаквана за мен новината, която се затвърди днес, но не ме кефи. Очаквах го. Моят пак заминава за чужбина за известно време. Но този период ще е доста по-дълъг в сравнение с предишните пъти. 
Цяла година. Що за двойка сме ние?! Иди ми, дойди ми. А съм наясно, че не го прави от свободия. Прави го за общо добро и с цел някакво по-добро бъдеще. Обаче ми се вика, но си мълча 
Първата година ми трябваха няколко весеца, за да осъзная, че е в чужбина въпреки че постоянно поддържахме връзка. Вторият път, се измъчих само за месец и половина....а сега?!ЕДНА ГОДИНА. 
Цяла година. Що за двойка сме ние?! Иди ми, дойди ми. А съм наясно, че не го прави от свободия. Прави го за общо добро и с цел някакво по-добро бъдеще. Обаче ми се вика, но си мълча Първата година ми трябваха няколко весеца, за да осъзная, че е в чужбина въпреки че постоянно поддържахме връзка. Вторият път, се измъчих само за месец и половина....а сега?!ЕДНА ГОДИНА.
ai_vi , искрено ти съчувствам 
в последната година и моят мъж непрекъснато пътува - 3 седмици е тук, 3-4 седмици в чужбина. Тъкмо свикна да живея сама и си настроя ежедневието, той се прибере и трябва да се върна към старите порядки.. Установих, че ми е много уморително това непрекъснато пренастройване.
в последната година и моят мъж непрекъснато пътува - 3 седмици е тук, 3-4 седмици в чужбина. Тъкмо свикна да живея сама и си настроя ежедневието, той се прибере и трябва да се върна към старите порядки.. Установих, че ми е много уморително това непрекъснато пренастройване.
...Не беше неочаквана за мен новината, която се затвърди днес, но не ме кефи. Очаквах го. Моят пак заминава за чужбина за известно време. Но този период ще е доста по-дълъг в сравнение с предишните пъти. Цяла година. Що за двойка сме ние?! Иди ми, дойди ми. А съм наясно, че не го прави от свободия. Прави го за общо добро и с цел някакво по-добро бъдеще. Обаче ми се вика, но си мълча Първата година ми трябваха няколко весеца, за да осъзная, че е в чужбина въпреки че постоянно поддържахме връзка. Вторият път, се измъчих само за месец и половина....а сега?!ЕДНА ГОДИНА.
Цяла година. Що за двойка сме ние?! Иди ми, дойди ми. А съм наясно, че не го прави от свободия. Прави го за общо добро и с цел някакво по-добро бъдеще. Обаче ми се вика, но си мълча Първата година ми трябваха няколко весеца, за да осъзная, че е в чужбина въпреки че постоянно поддържахме връзка. Вторият път, се измъчих само за месец и половина....а сега?!ЕДНА ГОДИНА. Военен ли е? В противен случай не го разбирам. Семействата трябва да са заедно.
Не е военен. Чужбина му предложи по-добро заплащане, а тук стой без работа...Почти винаги обстоятелствата принуждават, а животът не пита...
И това с настройките, bazinga!, неприятно е, да. Става ми едно такова бледолико ежедневието, прибирам се у дома и няма никой. Цяла вечер няма с кого да си кажеш дума. Това е първото нещо, с което свързвам заминаването.
И това с настройките, bazinga!, неприятно е, да. Става ми едно такова бледолико ежедневието, прибирам се у дома и няма никой. Цяла вечер няма с кого да си кажеш дума. Това е първото нещо, с което свързвам заминаването.
Не е военен. Чужбина му предложи по-добро заплащане, а тук стой без работа...Почти винаги обстоятелствата принуждават, а животът не пита...
И това с настройките, bazinga!, неприятно е, да. Става ми едно такова бледолико ежедневието, прибирам се у дома и няма никой. Цяла вечер няма с кого да си кажеш дума. Това е първото нещо, с което свързвам заминаването.
И това с настройките, bazinga!, неприятно е, да. Става ми едно такова бледолико ежедневието, прибирам се у дома и няма никой. Цяла вечер няма с кого да си кажеш дума. Това е първото нещо, с което свързвам заминаването.