Нараних двама човека и мисля,че в момента ми се връща тъпкано заради това.
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
365 тайни от моя живот ...тема №2
Скрит текст:
Не мога повече. Трябва да излея някъде тревогата, която изпитвам. От известно време /няколко месеца/ постоянно си мисля, че нещо лошо ще се случи с баща ми, че ще умре. Обикновено това става вечер като си легна и се замисля за всякакви неща. Още повече се обостри тревогата ми, когато наскоро ми каза, че има висок холестерол. Знам, че не е кой знае какво, но болния ми мозък отказва да мисли трезво. Сънувам кошмари, как умира, че е в болница или нещо такова.
Най-големият ми страх е да не му се случи нещо, а мен да ме няма. Сам е, майка ми почина когато бях дете.
Дори най-малката мисъл, че нещо не е наред с него ме докарва до сълзи и отчаяние. Вечер отправям молитва към Бог да го пази., а аз никога не съм била особено религиозна, още повече пък да се моля.
Осъзнавам, че колкото повече мисля за такива лоши неща, толкова повече си разболявам психиката. Но не мога да спра, все някак си, колкото и да се опитвам да изхвърля такива натрапчиви мисли от съзнанието си - те се прокрадват пак. Знам, че не е здравословно за мен, тормося се. Искам да знам, че всичко е ОК, но съм си внушила толкова ужасни неща. След сънищата се събуждам със сълзи на очи и не съм спокойна.
Искам да поговоря със специалист,но не искам да е психолог, защото най-много да ми каже баналните неща, който и аз си ги повтарям постоянно. Мисля, че имам нужда от хапчета, който да приема. Не мисля, че е нормално това, което си причинявам, но вече не мога да го контролирам.
Най-големият ми страх е да не му се случи нещо, а мен да ме няма. Сам е, майка ми почина когато бях дете.
Дори най-малката мисъл, че нещо не е наред с него ме докарва до сълзи и отчаяние. Вечер отправям молитва към Бог да го пази., а аз никога не съм била особено религиозна, още повече пък да се моля.
Осъзнавам, че колкото повече мисля за такива лоши неща, толкова повече си разболявам психиката. Но не мога да спра, все някак си, колкото и да се опитвам да изхвърля такива натрапчиви мисли от съзнанието си - те се прокрадват пак. Знам, че не е здравословно за мен, тормося се. Искам да знам, че всичко е ОК, но съм си внушила толкова ужасни неща. След сънищата се събуждам със сълзи на очи и не съм спокойна.
Искам да поговоря със специалист,но не искам да е психолог, защото най-много да ми каже баналните неща, който и аз си ги повтарям постоянно. Мисля, че имам нужда от хапчета, който да приема. Не мисля, че е нормално това, което си причинявам, но вече не мога да го контролирам.
Скрит текст:
Не мога повече. Трябва да излея някъде тревогата, която изпитвам. От известно време /няколко месеца/ постоянно си мисля, че нещо лошо ще се случи с баща ми, че ще умре. Обикновено това става вечер като си легна и се замисля за всякакви неща. Още повече се обостри тревогата ми, когато наскоро ми каза, че има висок холестерол. Знам, че не е кой знае какво, но болния ми мозък отказва да мисли трезво. Сънувам кошмари, как умира, че е в болница или нещо такова.
Най-големият ми страх е да не му се случи нещо, а мен да ме няма. Сам е, майка ми почина когато бях дете.
Дори най-малката мисъл, че нещо не е наред с него ме докарва до сълзи и отчаяние. Вечер отправям молитва към Бог да го пази., а аз никога не съм била особено религиозна, още повече пък да се моля.
Осъзнавам, че колкото повече мисля за такива лоши неща, толкова повече си разболявам психиката. Но не мога да спра, все някак си, колкото и да се опитвам да изхвърля такива натрапчиви мисли от съзнанието си - те се прокрадват пак. Знам, че не е здравословно за мен, тормося се. Искам да знам, че всичко е ОК, но съм си внушила толкова ужасни неща. След сънищата се събуждам със сълзи на очи и не съм спокойна.
Искам да поговоря със специалист,но не искам да е психолог, защото най-много да ми каже баналните неща, който и аз си ги повтарям постоянно. Мисля, че имам нужда от хапчета, който да приема. Не мисля, че е нормално това, което си причинявам, но вече не мога да го контролирам.
Най-големият ми страх е да не му се случи нещо, а мен да ме няма. Сам е, майка ми почина когато бях дете.
Дори най-малката мисъл, че нещо не е наред с него ме докарва до сълзи и отчаяние. Вечер отправям молитва към Бог да го пази., а аз никога не съм била особено религиозна, още повече пък да се моля.
Осъзнавам, че колкото повече мисля за такива лоши неща, толкова повече си разболявам психиката. Но не мога да спра, все някак си, колкото и да се опитвам да изхвърля такива натрапчиви мисли от съзнанието си - те се прокрадват пак. Знам, че не е здравословно за мен, тормося се. Искам да знам, че всичко е ОК, но съм си внушила толкова ужасни неща. След сънищата се събуждам със сълзи на очи и не съм спокойна.
Искам да поговоря със специалист,но не искам да е психолог, защото най-много да ми каже баналните неща, който и аз си ги повтарям постоянно. Мисля, че имам нужда от хапчета, който да приема. Не мисля, че е нормално това, което си причинявам, но вече не мога да го контролирам.
Ще си изпразниш ли кутията за ЛС
Толкова много искам да видя надписа терминал 2 ....завинаги ,че не е истина направо.
+ 1
за къде е тоз терминал 2?
и аз нямам търпение да излетя, но не знам за същото ли говорим
Ванилина, дръж се, не му се обаждай. Да си лекува инцидента, мъж е , не е от памук
и аз нямам търпение да излетя, но не знам за същото ли говорим
Ванилина, дръж се, не му се обаждай. Да си лекува инцидента, мъж е , не е от памук
Ще се държа.
Принципно ако не беше този гаф, въобще нямаше да го мисля.....Утре ще му пиша следобед
пък и снимки трябва да ми прати, така че имам повод.....Нещо което ме разстрои много: един близък се оказа клюкар.... Ще го наредя добре, но ми е мъчно, защото неговите тайни не съм разпространявала въобще