Изморена съм много. Близък човек, абсолютен магнит за неприятности, ни въвлича в нещо и дори не ми се даде възможност да се опитам да се противопоставя.
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
365 тайни от моя живот ...тема №2
Аз пък искам и второ и трето бебе, това най-много искам от всичко на света, но не и с точно този мъж.
Късай и хвърляй. Знам, че е трудно, и аз не слушах като ми казват. И после колко хубаво ми стана като се махна от живота ми. И видях какви мъже има...О ГОСПОДИ. Колко съм била тъпа и сляпа, честно.
Не, не го боготворя, напротив. Казах му,че не искам да бързам, но той засега е много разбран. Иска ми се да повярвам, че е възможно да имам сродна душа.
Иначе искам 3 деца. Когато стане, и както стане. Искам три и това е.
Аз пък искам и второ и трето бебе, това най-много искам от всичко на света, но не и с точно този мъж.
Късай и хвърляй. Знам, че е трудно, и аз не слушах като ми казват. И после колко хубаво ми стана като се махна от живота ми. И видях какви мъже има...О ГОСПОДИ. Колко съм била тъпа и сляпа, честно.
Знам че ще започна да дишам по-леко. Знам го.
Обаче, дете, жилище, работа, пари..... много е дълъг списъка, който ме бави.
Липсват ми нашите!
Не живеем много далеч едни от други,но се виждаме веднъж в седмицата.От почти 5год. не живея с тях и това направо ме изяжда.Чувствам,че сякаш съм ги предала.
Плакала съм с глас понякога....
Нормално ли е?!
Не живеем много далеч едни от други,но се виждаме веднъж в седмицата.От почти 5год. не живея с тях и това направо ме изяжда.Чувствам,че сякаш съм ги предала.
Плакала съм с глас понякога....
Нормално ли е?!
Липсват ми нашите!
Не живеем много далеч едни от други,но се виждаме веднъж в седмицата.От почти 5год. не живея с тях и това направо ме изяжда.Чувствам,че сякаш съм ги предала.
Плакала съм с глас понякога....
Нормално ли е?!
Не живеем много далеч едни от други,но се виждаме веднъж в седмицата.От почти 5год. не живея с тях и това направо ме изяжда.Чувствам,че сякаш съм ги предала.
Плакала съм с глас понякога....
Нормално ли е?!
Не! Не е нормално.
Липсват ми нашите!
Нормално ли е?!
Нормално ли е?!
Все пак и те си имат собствен живот, нищо, че са те отгледали, това е било тяхно задължение 20+ години, време е все някога да си починат.. 
Какво значи не е нормално? Нормалното за едни е ненормално за други. Хората сме с твърде различна душевност едни от други. Аз съм много емоционална , омъжена съм от 3 години , но на мен също ми е мъчно за нашите / макар и ние да живеем в един град /. Виждаме се , чуваме се постоянно , но не е същото. Така , че аз напълно те разбирам ansitka
Най-много се страхувам да не съм направила децата си твърде зависими от дома и от нас с баща им, защото сме много близки. Такава зависимост не ми изглежда здравословна за никого. Някой ден няма да ни има и не искам това да ги погуби емоционално. Всеки човек е личност, напълно самостоятелна и независима. Всяка зависимост от каквото и да е, е проблем.
Най-много се страхувам да не съм направила децата си твърде зависими от дома и от нас с баща им, защото сме много близки. Такава зависимост не ми изглежда здравословна за никого. Някой ден няма да ни има и не искам това да ги погуби емоционално. Всеки човек е личност, напълно самостоятелна и независима. Всяка зависимост от каквото и да е, е проблем.
И аз се страхувам най-много точно от същото. Мисля, с основание. Дистанцираността е добро решение в отношенията с наследника, ако човек иска детето му да стане напълно независим човек. Ние, у нас, май сбъркахме ....
Ако трябва да съм честна,не очаквах разбиране.... 
Благодаря ви момичета
Много истина има в думите ви!
Аз всъщност до някаква степен осъзнавам,че не е нормално.Но е по-силно от мен.Мама ми е много добра приятелка,с часове говорим по телефона и винаги имам какво да и разказвам.
Така стана,защото поисках да порасна много бързо.Вълнуващо ми се стори да работя и да изкарвам пари,да живея с приятеля си....Не,че съжалявам.Той ме обича и аз него.Но живеем и с неговите родители,което май е причината да изпадам в такива състояния понякога.Не,че се държат зле с мен,напротив.Добри хора са.Просто не мога съвсем да свикна и да се почувствам у дома.
Благодаря отново!По-добре е като споделиш.
Благодаря ви момичета Много истина има в думите ви!
Аз всъщност до някаква степен осъзнавам,че не е нормално.Но е по-силно от мен.Мама ми е много добра приятелка,с часове говорим по телефона и винаги имам какво да и разказвам.
Така стана,защото поисках да порасна много бързо.Вълнуващо ми се стори да работя и да изкарвам пари,да живея с приятеля си....Не,че съжалявам.Той ме обича и аз него.Но живеем и с неговите родители,което май е причината да изпадам в такива състояния понякога.Не,че се държат зле с мен,напротив.Добри хора са.Просто не мога съвсем да свикна и да се почувствам у дома.
Благодаря отново!По-добре е като споделиш.
Изморена съм психически, моят мъж ми заяви,че ще напусне работа. опитвам се да го разубедя, но не иска и да чуе. Ако напусне точно тази работа, не ми се мисли как ще се оправяме. Писнало му е, ами и на мен ми писна, ама за момента избор няма. Навива се сам за друга работа, а фактът е че там няма да има никакво развитие и половината облаги, които сега получава. Откакто ми каза не си говорим, само дежурното "да", "не" и нещо свързано с детето. Така ме е ядосал, че нямам желание да говоря с него. Случва ми се за първи път от толкова години, досега ми минава за час два, но този път....и аз не знам.
Аз пък все по- често се замислям за трето... Тайна е, пред никого не съм признавала. Защото подхвърля ли го на мъжа ми като идея, той веднага ще се навие. А при мен положението е, че хем ми се иска, хем не ми стиска. Отделно много се страхувам от още една бременност и тези безкрайни 9 месеца в очакване на "дано всичко е наред с бебето" Нямам основания за подобни страхове, но... не зная защо по времето на втората бременност постоянно ги изпитвах. Напразно, слава на Бога!
Нямам основания за подобни страхове, но... не зная защо по времето на втората бременност постоянно ги изпитвах. Напразно, слава на Бога!А при мен има и не малка доза егоизъм, искам време и за себе си. Лично, свободно време.
Щастлива, по-щастлива, най-щастлива, Виктория 
Пожелавам много щастие и купища добри новини на всеки от вас
Това е за оправяне на настроението:
Трима братя напуснали бащиния дом, започнали бизнес и преуспели. След време се събират и обсъждат кой какво е направил за старата им майка.
Първият син казал: "Аз построих нова голяма къща на мама".
Вторият казал: "Аз ѝ купих лимузина и наех шофьор, за да я вози."
Третият син се усмихнал: "И двамата ви надминах! Нали знаете, че мама обича да чете Библията, обаче вече недовижда. Аз ѝ изпратих един папагал, който знае цялата Библия наизуст. В продължение на 12 години 20 монаха са го учили. Съгласих се да правя дарения от по 100 хиляди долара в продължение на 10 години, но си струва. Мама трябва само да му каже главата и стиха и папагалът започва да рецитира."
Скоро след това майката изпратила благодарствени писма на синовете си. На първия написала: "Къщата, която си ми построил, не е практична. Живея само в една стая, а трябва да топля и чистя цялата къща."
На втория: "Прекалено стара съм, за да пътувам. Седя си вкъщи и не ползвам лимузината. Пък и шофьорът е грубиян."
На третия: "Миличък, ти единствен знаеш как да ме зарадваш и да ми стоплиш сърцето! Пилето беше невероятно вкусно!"
Пожелавам много щастие и купища добри новини на всеки от вас
Това е за оправяне на настроението:
Трима братя напуснали бащиния дом, започнали бизнес и преуспели. След време се събират и обсъждат кой какво е направил за старата им майка.
Първият син казал: "Аз построих нова голяма къща на мама".
Вторият казал: "Аз ѝ купих лимузина и наех шофьор, за да я вози."
Третият син се усмихнал: "И двамата ви надминах! Нали знаете, че мама обича да чете Библията, обаче вече недовижда. Аз ѝ изпратих един папагал, който знае цялата Библия наизуст. В продължение на 12 години 20 монаха са го учили. Съгласих се да правя дарения от по 100 хиляди долара в продължение на 10 години, но си струва. Мама трябва само да му каже главата и стиха и папагалът започва да рецитира."
Скоро след това майката изпратила благодарствени писма на синовете си. На първия написала: "Къщата, която си ми построил, не е практична. Живея само в една стая, а трябва да топля и чистя цялата къща."
На втория: "Прекалено стара съм, за да пътувам. Седя си вкъщи и не ползвам лимузината. Пък и шофьорът е грубиян."
На третия: "Миличък, ти единствен знаеш как да ме зарадваш и да ми стоплиш сърцето! Пилето беше невероятно вкусно!"