Скрит текст:
Тайната ми днес е, че този пост на Бижу ме зареди адски много, толкова позитивизъм има в него! Пет години и три месеца едно дете работѝ с нас. Дойде на 19, с 10 месеца е по-голям от големия ми син. Приех го като свое дете. Той е безумно умен, целеустремен, упорит, добър, оправен, изстрадал от живот и гадни родители. Безкрайно принципен, трудолюбив, четящ книги, почти съвършен и прекрасен млад човек. Такива деца са истински бисери, скъпоценни! Днес беше последният му работен ден при нас. Сърцето ми се скъса, плаках от мъка, че това дете си отива, а в същото време съм щастлива за него, защото той заслужава някой да го оцени и да му даде по-добър шанс. Отива в световно известна, голяма фирма. Дано има късмет и се гордея истински с него. Имам чувството, че един от собствените си синове изпращам надалеч... Трудно преживявам раздели с хора, които са ми скъпи. Много, много ме боли! Хиляди пъти за тези пет години съм си казвала, че бих била ужасно горда да съм му майка и да имам и такъв син. Прегърнах го и му благодарих, че го познавам; казах, че истински го обичам и ужасно ще ми липсва, и всичко това е самата истина. Бързо си тръгнах, защото се разплаках от болка. Това е тайната ми! Това дете би било щастие за всеки родител, а животът не е бил щедър към него, затова пък е станал истински Човек. От сърце му желая всичкото щастие и успехи на света. Станахме близки и знам, че един ден ще имам повод да се гордея с него още повече така, както със собствените си синове, и няма да ме забрави.
за това го казвам само на хората, които познавам от много, много отдавна 
Не,че е тайна, но не смея да се похваля, само злостни коментари слушам тези дни зад гърба ми. А всичко съм постигнала с много труд.
И да почерпиш ... 
Това много ме ядосва! 
) 
Сега погледнах и от друга точка, започвам да разбирам, но....майка ми можеше да ми го каже най-малко насаме. А не пред тази роднина. Да не говорим, че същата ми роднина обожава да ме търмози, защо не съм се родила момче, че да продължа рода им. И вчера съм сигурна че я видях как се подхилкваше "под мустак" образно казано. Стъпи ли у дома тази жена само стрес ми докарва. А майка ми сякаш й помага.