Цял ден отлагах да я чуя, но накрая се наложи.
Знам колко мъка ме очаква.







Тази същата.
Това е ужасяваща традиция! Точно на това момче, което споменах, майката окичва входа с негови некролози, които неизменно, ламинирани, висят вече 11 години. Що за традиция е това само у нас? Какво уважение към мъртвите е да овесиш лика им на стълб, на ограда, на стъклото на входа, на входната врата на дома, на спирката?! За мен е обидно, глупаво и излишна демонстрация на нещо, което трябва да е вечна скръб, може би. Така не се уважава човек, който си е отишъл от тоя свят и не се изразява никаква почит! Той се уважава в душата и в спомена за него.
И до този се лепят последващите - майки, свекърви, сестри, братовчеди...
Замина си още едно дете на съседи, което даже не живееше във входа и докато не го окачиха на некролог, не бях и чувала за него, но "кацна" до другото. Сега съревнованието е кое ще е с по-голяма, по-цветна снимка, по сърцераздирателна ода върху нея и на кой принтер боята ще избелее по-бавно. Сигурна съм, че те гледат от другото измерение и това не им харесва. Те трябва да бъдат оставени на мира, за да са спокойни там, където са. Така разбирам нещата аз.
Ние също не знаехме доскоро 
Препоръчани теми