365 тайни от моя живот ...тема №2

Мило момиче, не знам подробности, но внимавай да не е измама за пари.
Ако е било само връзка по интернет, възможно е да последва сценарий, че е много много зле и да ти иска да му пращаш пари!
Съжалявам за черногледството, но това се развива реално като бизнес из нета.

Пожелавам ти да намериш човека за теб и да бъдеш обичана!

Един човек, на когото държах и уважавах ме обиди. Силно, жестоко
и целенасочено, според мен. Не се сещам с какво съм го провокирала,
но ме боли.  Много боли.

Момичета, благодаря 

Не е по интернет и не е за пари, но и като му гледам активностите в интернета не е и на легло... Така че си слагам спирачката, не знам и няма да измисля причината за поведението му и ще се опитям да гледам напред. Обаче продължавам да се дивя, как човек, който в понеделник ми се е обяснявял в любов, искал е да се запознае със семейството ми и тн, във вторник се покри. Но реших да уважа неговото решение, нито повече ще му звъня, нито до тях ще ходя, просто игнор и от моя страна....

А тайната ми е, че хем ми е криво, хем изпитвам облекчение, хем ми се искаше да е моят човек, хем това форсиране на нещата от негова страна ми беше доста озадачаващо....

Криво ти е не за него, а за това, че си имала копнежи, свързани с него и сега отиват на вятъра, както и за начина, по който се случва това. Но колкото по навреме стане ясно що за човек е, толкова по-добре 

Предполагам, че ако изпита нужда да се почувства приласкан - пак би те потърсил и после отново би се оттеглил, като си вземе дозите нежност и внимание 

a.l.e.n.a, много точно казано  благодаря, понякога отстрани погледнато и резюмирано ми носи много повече от дни само-главоблъскане....

Aniram, абсолютно същите мисли и чувства ме вълнуват по отношение на част от моето обкръжение.
90 процента от приятелите ми и роднините ми са така. Аз звъня, аз пиша първа в Скайп, във Фейсбук и т.н. Скоро си преглеждах хронологията на двете места, ами оказва се, че на всяка дата аз съм първа съм инициирала разговор. Ако не се обадя 5 дни, няма да се чуем и видим 5 дни, ако не се обадя пет години, пет години няма да се видим. Това много ме тормози, защото веднъж, два пъти, пет пъти, накрая започваш да си мислиш, че си досадник, че си нежелан, че не си приятен.
Като им го кажа-ама не, нямало нищо. Какви били тези глупости, естествено, че им било приятно с мен.
За това някой да се интересува от здравето и проблемите ми-абсурд. Като се чуем, моето участие в разговора ми е да изслушвам, да кимам, и да давам съвети.
Пресен случай от вчера. Видяхме се с приятелка и два часа ме занимава с проблемите си, и то с намесени хора, коитоо изобщо не познавам. Едва на спирката смотлеви " А ти как си?" Като й казах, че доста проблеми ми са се струпали напоследък, реагира с " Е, ще се оправиш, няма страшно" и си тръгна...
И това е масово, много хора го споделят. Не си мисли, че проблемът е в теб, хората станаха големи егоисти, затворени в себе си, не ги интересуват останалите.
Винаги съм вярвала в това, че точно в момент на криза, пред която сме изправени всички българи човек си проличава какъв е. Ако е истински приятел, ако е добър и състрадателен човек, той остава такъв въпреки всички. Ако обаче егоизмът и бездушието са били заложени в него, точно в такива тежки моменти избуяват и излизат на лице...

Aniram   Vergia при мен се получава същото.Боли ,че няма кой да те чуе.И най вече много боли когато споделиш,че не ти върви в момента ,а те вместо да ти помогнат те забиват още.

Имам много добри приятелки ,но заминаха в Америка и някакси по трудно се комуникира.

Най- после взех решение. Благодаря ви, момичета!

Той проблема си е в мен, аз така съм ги научила всички, мразя да се оплаквам, и рядко го правя, да не кажа никога.....и смятам за най-нормално да се обадиш да питаш някой как е, но за съжаление другите се сещат за теб, когато имат нужда от помощ, съвет, или просто да бъдат изслушвани.....моля ви се, аз винаги се справям, при мен винаги всичко е ок, или поне не зле, както при тях......какво да се занимават с мен сега си правя експеримент, не звъня на никой, не питам никой как е, само на родителите ми. Дори имам приятелка, с която сме от 6-7годишни заедно, сега е в Бг, живее от 10 г. в Лондон, супер много ме ядоса, и не и вдигам телефона. Обажда ми се, че ще идва за 10 дни в Бг, но нямало да минава през Сф, отивала директно във Варна, ок, казвам и, че ние ще ходим на море, на южното черноморие, но може да убедя ММ да минем за ден през Варна, въпреки почти двойното увеличение на пътя, важното е да се видим......не можело тогава, щяла да ходи до родния ни град, казвам и ок, ще тръгнем след 2 дни, пак не можело имала друга уговорка....., нищо не казах, но се ядосах и обидих много, значи аз ще правя 100 врътки, с ММ и двете деца само и само, за да се видим за ден, час, я тя вече си е запълнила графила, а иначе съм и най-добрата приятелка, по нейни думи....просто почивам малко от приятели, да се спасяват всички сами, писна ми да съм кошче за чуждите душевни отпадаци и да им решавам проблемите......мисля да се потопя/ скрия за известно време и да не вдигам телефона, ей така експериментално....

Хубаво си го решила Аз от две години съм си настроила ФБ да не се вижда, че имам РД Ми страхотно Поздравяват ме само най-близките и толкоз. Така си пресявам излишните честитки

Ох, то и аз реших така и познайте...ни стон, ни глас, ни звук отникъде. Определено си мисля, че един ден , десетина година след смъртта ми, живите ми приятели ще се чудят-бе тази отдавна не се е обаждала. Щото нали, няма как да им се обадя, че съм умряла, при все, че те очакват и тогава аз да се обадя

 

Момичета, това е обща болка май... Преди 3-4 месеца аз го осъзнах за приятелите и обкръжението ни това и ми беше доста тежко в началото, но си казах горе главата не си струва... преди месец го изживя и МП с най-близките си приятели и отново обкръжението ни и той го изживя тежичко, но се подкрепяхме... все си мислех вътрешно в себе си - проблемът сигурно е в мен, защото както каза Анирам - започнаха да се държат така все едно си някакъв досадник, неприятен... откликваха само като имат полза, изгода или нещо на аванта и ми беше странно , защото до преди половиин една година не бяха така нещата /всичко започна след като си купихме собствен апартамент и при мен, и при него/ ... да, ама не са познали  Говорих си много и с различни хора,хора, които и на мравката път правят и се убедих, че просто хората са станали много злобни, егоистични, завистливи и затворени. Спрях да звъня на всички , освен на бабчето ми, с което си водим ежедневни дълги разговори /за мен човекът на най-висок пиедестал в живота ми, модел за подражание/ и просто започнах да наблюдавам - кой кога ще се усети .. забавно е 

Аз си вярвах, че само моите приятели се държат така и то само с мен...Оказа се, че това, което аз смятам за приятелство и близост, за тях е било моментно съвпадение. Тоест- приятелството е преходно, като всичко останало. Аз пък не съм такъв човек и трудно разбрах какво ми се казва. Уважавам стремежа на хората да се самоусъвършенстват и желанието им да са сами със себе си. Обратно на логиката намирам, че изобщо не са се развили за дългите периоди, през които не се виждаме. Когато разбрах каква е работата, спрях да звъня и досаждам. След време се оказа, че съм пропуснала да се обадя на някой в точния момент, въпреки че е нямал нужда от хора ...    Тази болест покосява без значение от възраст, социален статус и пол. Мъчно ми е, но какво от това. Съгласна съм с последните няколко коментара...Променяла съм планове заради скъпи дружки, звъня, притеснявам се, настоявам...Няма смисъл.
В допълнение...Окончателно разбрах 'причината за отдръпването', когато съм се срещала инцидентно с далечни познати. Отношението им е абсолютно същото с техните приятели. Чувстват се обсебени и от най- дребните си проблеми, безпомощни да ги разрешат. От далече слагат черните очила и те подминават като дърво...Озлобени са, наистина. Завиждат, да. На никого животът не е песен, но не съм очаквала умни и начетени хора да станат чак такива.

Кари, накара ме да се замисля, понеже и аз си купих нов апартамент.. . Айде стига бе, остава да се държат така от завист...
При мен имаше един направо брутален случай, заради който много се ядосах.
Звъня на една приятелка всеки път все аз, Коледа, Нова година, Великден, имени дни, рождени дни. Разбира се, само тя имаше подобни празници, аз нямам нито рожден, нито имен ден, нито празнувам други празници, та няма нужда да ми се обаждат на мен...както и да е.
Та звъня й аз миналата година на рождения ден на сина й, не ми вдига, пиша смс, не ми отговори.
После дойде Великден, пак пратих смс, пак не ми отговори, на Коледа пак така и аз се отказах вече. Мина година, дойде поредния рожден ден на сина й, аз не се обадих, тоест не се бяхме чували повече от година, като изключим злощастните ми смс-и. И на другия ден, след рождения, тя изненадващо звъни. Направо не повярвах като видях номера. Вдигам аз, а тя " Здрасти, какво става с теб, вчера беше рождения ден на сина ми, нито се обади, нито ми прати смс, защо?" Направо онемях. Казвам й-миналата година, звънях не ми вдигна, пратих ти смс-не отговори, после пак така за Великден, за Коледа и се отказах. А тя " Да бе,знам, аз смс-а го получих миналата година, ама за тази те питам".И ми държи тон от рода на "как не те е срам"...Фраснах й телефона и оттогава не сме се чували, няма и да се чуем.