Литературен спамо-чат - 3 тема

Рим – градът на щастието и емоциите


Градът, който изцяло пасва на моята чувствителност – топло слънце, освободеност, емоционалност, волност, цвят, тръпка, присъщо усещане за музика и изкуства! Дори цветята в Рим ме омагьосват, а иначе не ме привличат особено на друго място; не си падам и по старото – но в Рим се прехласвам пред него! Може да има запазени и по-древни старини на други места по света, но тук всяка руина ясно говори за миналото и още излъчва топлина и живот.

Но да се върна на цветята - бели, розови, червени, лилави – навсякъде – дори край железопътните линии в покрайнините на града. „Топли” цветове като има повече наоколо, как няма да са топли и хората. А буйната зеленина впечатлява най-вече с разнообразието си – иглолистни и широколистни дървета, ниски и високи палми, екзотични храсти и най-типичните за хълма Палатин иглолистни чадъровидни дървета (римски пинии), напомнящи за Африка и извисяващи се нависоко към слънцето.

Римляните (предполагам изобщо италианците) са благословени с растителността, атмосферата и климата си. Всичко това сякаш предразполага към лежерност, носи се особено райско усещане, зеленината (но и „розовината”) извира, прелива... Единствено при пътуване в Рим не се сещам за чадър в багажа – не че в Рим никога не вали, просто трудно му идва такава мисъл на човек.

Още малко за спокойствието – въпреки огромните стълпотворения в метрото, няма надпис „Keep Right” по ескалаторите както в Лондон. Никой не бърза толкова, че да се налага хората да стоят вдясно, за да минават вляво бързащите (това разбира се е и част от липсата на преклонение пред реда в Рим и Италия).

При предишното ми пътуване в Рим Форума ме изпълни с възторг, но не успях да видя Палатин. Сега, след като потънах още по-назад в Древността, Палатин ме изуми още повече. Огромна площ с останки от грандиозни за времето си разнообразни сгради – от червени по-червени, пищна растителност и готови да препускат из адския пек туристи от всички континенти... Никога не съм се интересувала от история, но тези места сякаш са живи,  хората са знаели как да се радват на живота още тогава (е, изключвам гладиаторските „удоволствия”...). Във Форума този път почти стигнах до последните най-отдалечени колони, наистина долу и дълбоко сред руините – дори и една стърчаща колона винаги ми е давала представа за цялата сграда и кипящия в нея живот.

Най-изумителна от цялото ми пътуване беше липсата на каквато и да е умора при сън около 2-3 предната нощ, почти никакво хапване освен един сладолед, обикаляне из древните хълмове в тропическия пек и свърхемоции всяка секунда – но само положителни!!! Всъщност някакви препятствия се опитваха да ми се пречкат, да ме забавят, но в Рим трудно може човек да се ядоса и да си развали настроението. Вярно е, че много крещят и се „пенят” италианците, но сякаш това е от повече емоция, не непременно злоба и дълбок яд. Така и умората там не дойде за мен – ни в краката, ни в главата (и на фона на сравнително спокойното ми ежедневие без лишаване от сън и храна и без физическо натоварване). Но разбира се, ако беше се появила умора, пак бих грабила с пълни шепи от чудесата на Рим.


и т.н.... (следват концертни емоции)