Литературен спамо-чат - 3 тема

Другите й две книги не съм чела, защото наистина ми се свиди времето да ги чета, вместо да прочета от истинската художествена литература, която обичам. А между другото, всичко, което го има по тези „духовни“ книги, го има (скрито) и в „нашите“ романи. Чете мъжът ми „духовна“ книга, чета си аз роман – и двамата после сядаме и сравняваме едни и същи неща, казани по различни начини в двата вида книги…

Специално обаче в  „Животът може да е чудо“ има нещо различно (смехорийско, креативно, „извън-рамково“), заради което си позволих да пиша тук. Досега не съм казвала за другите две книги, които съм чела, защото са по-сериозни („Тялото ви говори“, „Отвъд скритите спомени“), а само за „Чудото“, защото несериозното (дано не прозвучи лековата тази дума) се очаква да привлече всички. И сълзите лекуват (на другите семинарчета си ревваме), но смехът – незаменимо!

(на курса правихме сценки – влюбена катеричка плете пуловер; разярен бобър чопли семки; розов крокозъбел посреща гости – разбира се задава се ситуация, която да се разреши;  друго – по двойки диалози с абсурден отговор – „Къде отиваш – в петък“, „Колко е часът – по потник“; Пишат се писма „Скъпа ми матрицо, или ще съм здрав като бик, или ще видя крокодил по прашки и с тромпет на балкона“; за работа – писането на писма е най-стандартното, аз понякога си пиша с месеци напред желаните хонорари в таблица – предварително, такива, каквито ги искам. Но трябва практика и постоянство – понякога ме обхваща мързел и инерция…)

Все не мога да видя по рафтовете – имаме ли втората и третата книга (за изпращане на желаещите) – май да. Но и не мога да преценя имат ли връзка с първата, не съм ги чела.

Хора, не се срамувайте да четете "такива" книги или да участвате в "такива" групи. Няма нищо срамно някой да ви помогне, няма нищо срамно да прочетете нещо, което се отличава от великите шедьоври, които четем, нито да се съберете с хора, с които час-два-пет ще обмените опит и идеи и ще се заредите взаимно. Преди  да отида на първия семинар при Менис Юсри, казах: "Не ме занимавайте с вашите глупости". Сега - това е една от 3-4 важни стъпки, които съм предприела последните години и чрез които съм променила живота си към такъв, какъвто го искам (и на семейството си). Всъщност точно от семейството се тръгна да опитам - когато отиде много на зле работата, децата най-често си показват, че мама и тати трябва да се променят. Не искам да си спомням за начина, по който детето ни без да иска даде сигнал да действаме бързо (с псевдо боледуване), а не да тънем в мътилката на старите навици...

Всеки си избира как да живее и не би трябвало на никого да давам съвети за тези стъпки, но като видя дете, отразяващо мизериите на родителите си, тогава понякога се окуражавам да подбутна.

Сега по-добре да не пиша мемоар за промените, но само един пример - преди 2011 г. някой да е видял да напиша повече от 2 думи за книга? Не че е похвално сега като пиша по над 2 страници, но все пак това мен ме кефи и ми дава много. Да не говорим за смеха, жизнеността, пълнотата и т.н. в живота. И накрая - човек все пак не се променя кой знае колко (сега да не излезе, че съм цъфнала и вързала) - просто гледа по друг начин на нещата - на себе си, на света, на всичко...

Общо взето малко "такива" книги съм чела – 3-4 максимум. Предимно на занимания в групи (различни методи) съм ходила (не са като „анонимните алкохолици", споко! )  Тези хора сега са моята среда (добронамерена, постигаща, спокойна) и всички вие тук!

Вярно, че 90 % от „онези“ книги са досадни боклуци (вчера опитах да зачета подобна книжка преди да я подаря – не, мерси…), тогава търсете същото на други места. По различен начин ли го е
казал концлагеристът/ психологът/ преподавателят/  ученият Виктор Франкъл:

„Сили отвъд твоята власт могат да ти отнемат всичко, в изключение на едно – свободата да избереш как да посрещнеш обстоятелствата. Не можеш да контролираш какво ти се случва в живота, но винаги можеш да контролираш какво чувстваш и правиш по отношение на онова, което ти се случва.“


„Не се стремете към успеха – колкото повече се стремите към него и го правите своя цел, толкова повече ще ви убягва. Защото успехът, както щастието, не може да се преследва, той трябва да последва, и то само като непреднамерен страничен резултат от посвещаването на човека на кауза, по-висок от самия него, или като вторичен продукт от отдаването на друг човек. Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.  Искам да слушате онова,  което вашата съвест ви диктува да сторите, и да го изпълните по най-добрия начин, на който сте способни тогава ще доживеете да видите, че в края на краищата — в края на краищата, казвам — успехът ще ви следва тъкмо защото сте забравили да мислите за него.“


Да не се  „пренапъваш“ и вкопчваш в нещо желано всъщност е и принцип в курсовете на Алексей Бъчев. С другия ми любим водещ Менис Юсри се поосвободих от вредоносните думи: „негодувание“, „срам“, „съмнение“ (остава да се освободя колкото мога от „страх“). Чрез Семейни констелации поизчистих кашите, творени от майки, баби, прабаби и прадядовци…