Литературен спамо-чат - 3 тема

"Не виждам на кой друг град може да се оприличи Ню Йорк. Липсва му характер, какъвто притежават Лос Анджелис и Ню Орлиънс. Но съчетава всички характери - бих казал дори, че съчетава всичко. Може да те разбие, но ако очите ти са отворени - никога няма да ти доскучае.

Ню Йорк е грозен, мръсен град. Климатът му е скандален, с политическите му борби плашат децата, уличното движение е лудост, конкуренцията е убийствена. Но има и още една характеристика - живял ли си веднъж в Ню Йорк, превърнал ли си го в свой дом, никое друго място вече не те задоволява. Тук е съсредоточено всичко от всичко - и население, и театър, и изкуства, и художествено слово, и издателска дейност, и внос, и бизнес, и убийства, и ограбвания, и лукс, и беднота. Ню Йорк е всичко от всичко. И е в постоянно движение. Неуморен е и въздухът му е зареден с енергия. Никъде другаде не мога да работя по-дълго и по-усилено, без да се уморя, отколкото в Ню Йорк.

Съдбата на всеки пришълец, дошъл да живее в Ню Йорк, е да посреща гости от родния си край. Пристигат с готов списък от представления и забележителности, които искат да видят. И в продължение на една седмица ги влачиш - по ресторанти, театри, нощни клубове. Започваш да пиеш коктейли в четири след полунощ. Не успяваш да се наспиш; работата ти отива на кино. Караш се с жена си и се заяждаш с децата. И всеки твой гост си тръгва с неизбежните думи: "Умът ми не побира как издържаш на това темпо." Най-малко две седмици ти трябват да се съвземеш от гостуването им.

Живея в малка къща на Седемдесет и някоя улица в Ийст Сайд. Имам си към нея и градинка с южно изложение. В махалата съм си като на село. Познавам всички магазинери и част от съседите. Понякога не излизам от село по цели седмици. Тук се наблюдават всички селски особености освен любопитството. Никой не навира носа си да гледа какво правим - и никой не се отбива случайно, без да се е обадил предварително по телефона - изключително цивилизована практика. Затворим ли входната си врата, градът и светът остават навън и изпитваме не по-малко уединение от който и да било провинциалист южно от Полярния кръг. Приятелите ни са многобройни - но са добри приятели в града. Понякога минават шест, че и осем месеца, докато пак ги видим, без това да се отразява ни най-малко дружбата ни. Навсякъде другаде подобна пауза би била възприета за признак на охладняване. При нас поканите се приемат или отказват без обяснения и без взаимни обвинения.

Когато правим парти, каним когото си искаме, но никой от непоканените не се чувства смъртно засегнат. Понякога си лягаме в осем вечерта, друг път изобщо не си лягаме. Случва се любими приятели да се обадят и да попитат могат ли да наминат, а ние да им кажем "не", без да ги засегнем. Ходим по ресторанти и на театър точно когато ни се прииска. Обяснението "Имам работа" се приема за чиста монета. Злобни клюки почти липсват, нищо, че обсъжданията са неизбежни. Никой не знае кога влизаме и излизаме, но и никому не влиза в работата. Аз съм що-годе известна личност, но поне сто хиляди са още по-известни. Славата изобщо не е бреме в Ню Йорк. и това вцепенява от ужас някои посетители от Холивуд.

В един или друг момент всеки се опитва да обясни на себе си защо Ню Йорк му харесва повече от всяко друго място. Един, който работеше за мен, ценеше това, че, ако не му се спи, може да седи цяла нощ в киното. Напълно валидна причина, ако ме питате мен.

От време на време заминаваме някъде за по няколко месеца, но винаги се връщаме с мисълта "Слава Богу, прибрахме се у дома". Единственото обяснение, което ми идва наум, за да опиша чувствата си спрямо града, е, че щом си живял в Ню Йорк, изключено е да намериш друго равностойно място. Ню Йорк е светът, с всичките му пороци, недостатъци и прелести, плюс тъй важното уединение. Какво друго му трябва на човек?"

(1953)