- Публикувана: 23 дек. 2013, 20:14 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2014, 18:54 ч.
Покажи ми красота пак и отново... (11)
Ех, че разкошна последната снимка, marchеva14! Напомни ми на ръчичките на една баба, мноооого далечна роднина, която почина на 94, а до 93, преди да се разболее и залежи, гледаше една мънинка градинка с много и най-различни цветя. И често, през пролетта, ни носеше в отрудените си ръчички, големи снопове с момини сълзи. 
Направо ми заседна буца в гърлото...
Направо ми заседна буца в гърлото... 
Ех, че разкошна последната снимка, marchеva14! Напомни ми на ръчичките на една баба, мноооого далечна роднина, която почина на 94, а до 93, преди да се разболее и залежи, гледаше една мънинка градинка с много и най-различни цветя. И често, през пролетта, ни носеше в отрудените си ръчички, големи снопове с момини сълзи. Направо ми заседна буца в гърлото...
Направо ми заседна буца в гърлото...Благодаря ти!!
И да не е само спам и хортуване...
Скрит текст: Плюс всичко което си написала, а то е много добре написано, си представям и една мила и добродушна, смутена усмивка и аромат на лавандула. ..
Благодаря ти!!
И една много вехта, но винаги чистичка забрадка... И едно вярващо, истински вярващо в Бога сърце, което беше намерило сили да изпрати без време от този свят две дечица, а останалите й три дъщери заминаха на гурбет в чужбина и се върнаха едва когато легна болна. Когато почина, остави след себе си една малка къщичка, а дъщерите й позволиха на селския поп (свят човек), ангелогласната му жена и много мъничкото им дете да живеят безвъзмездно в нея... /За ужас на някакви далечни техни роднини, предявяващи претенции
/...
Ех, че разкошна последната снимка, marchеva14! Напомни ми на ръчичките на една баба, мноооого далечна роднина, която почина на 94, а до 93, преди да се разболее и залежи, гледаше една мънинка градинка с много и най-различни цветя. И често, през пролетта, ни носеше в отрудените си ръчички, големи снопове с момини сълзи. Направо ми заседна буца в гърлото...
Направо ми заседна буца в гърлото...Благодаря ти!!
И една много вехта, но винаги чистичка забрадка... И едно вярващо, истински вярващо в Бога сърце, което беше намерило сили да изпрати без време от този свят две дечица, а останалите й три дъщери заминаха на гурбет в чужбина и се върнаха едва когато легна болна. Когато почина, остави след себе си една малка къщичка, а дъщерите й позволиха на селския поп (свят човек), ангелогласната му жена и много мъничкото им дете да живеят безвъзмездно в нея... /За ужас на някакви далечни техни роднини, предявяващи претенции
/... 
Не знам дали е красиво или тъжно ...., вероятно и двете.
...........
...........
Къде може да е направена тази фотография, ами разбира се в Италия, Неапол, то направо си ухае на италианско...
Препоръчани теми