ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО- тема №14

Преди години когато ме споходи за първи път и аз ходих по лекари и все си мислех ,че от нещо съм болна, минах през какви ли не лекари, че и скенер на глава правих  нищо ми няма, знам ли от тогава ли,когато това чудо ме повтори през миналата пролет знаех,че нищо ми нямаше и съм здрава, та в тази връзка искам да ти кажа Ноа, понеже по назад си коментирала резултатите си от цитонамазката, бях на 20 когато паник атаките ме споходиха и на 25г когато ми откриха Са in sito/в превод карцином ин сито/ на шийката на матката, слава богу след операцията нямах никакви проблеми, паднах си на 1-ва група/ а бях 2-ра група , когато ми откриха дисплазията, т.е цитонамзката ми беше хубава, но от колпоскопията се видя,че имам атипични клетки и веднага биопсия ми взеха и от там излезе,че съм с дисплазия 2-3та степен и веднага ме вкараха за конизация,тъй като не бях раждала, и не искаха да стоя повече с това нещо/, забременях и родих нормално, та мога много да говоря по темата - та съм сигурна,че и това на шийката ми се получи в резултат на силния стрес след първите паник атаки, въпреки,че за самата опрерация/конизация, води се диагностична операция/ не се страхувах и бях сигурна,че хистологията ми ще е хубава и атипичните клетки ще са само на повърхноста, та четейки твоят резултат, не се притеснявай, най-много до горене на  раничката шийката да стигнеш- няма страшно, а колпоскопията си е задължителна за всяка една жена в детеродна възраст, не е страшно, гледат те с микроскоп все едно, аз ходя при един професор, той ми прави операцията и е един от най-добрите  гинеколози в България,специалисти в тази област точно. Аз ходя вече веднъж годишно, а след самата операция ходех на  3 месеца в продължение на 2 години, за да не се получи рецидив. Ако имаш въпроси  по темата насреща съм!

Да чукам на дърво на мен психотерапията ми се отразява отлично, вече на половин хапче деанксит, тревожност почти нулева, паник атаки липсват, отвреме на време лека замаяност, казвам си,че е от умората не от паническото, издържах първите дни на половнка,в които ми беше тегавко, но оцелях благодарение на работата, готините колеги и разбира се психотерапията-незная кое от двете ми повлия  по-благотворно. Всичките ми близки и приятели ми казват,че вече нямам нужда от терапия, но на мен ми е адски приятно да ходя,чувствам се страхотно след всяко посещение, този път оцелих правилния човек, след 4 месечно лутане при психолози,които не мисля,че ми помагаха.Спомням  си първите си  уплашени постове тук и как някои потребители тук ми казваха, да взимам по силни хапчета, а не деанксит,че няма да ми помогне и да, не ми помогна,но аз най-много си помогнах и разбира се психотерапията и как да гледам на това, което се случва с мен, аз  отказах да приемам други  силни лекарства и ето ,че вече съм на път да спирам напълно денксита, чувствам се много по-добре с половника хапче,отколкото с две, както пих 6 месеца. Смятам,че съм поела верния път,преборих хипохондрията първия път, а натрапливостите и страховете , от второто ми похищение от паническото са на път да си заминат,  замислям се по някой път за тях,но вече не ме е  толкова страх от тях и дишам много по-спокойно, та съм абсолютно убедена, че всеки един от вас, нас може да се пребори с това нещо, стига да нацели правилната посока за самия себе си.
  Голям пост изписах, незнам кой ще има търпението да го изчете целия!

 maria7787 много ти е хубав и положителен поста, дано всички ние можем да се избавим един ден от този ад! Може ли да споделиш името на твоя психолог или е тайна?

Благодаря ти за поста, аз лично много го харесах, колкое надъхващ!

Мария, благодаря! Точно това имах нужда да прочета и то точно сега
Даже още няколко пъти ще го прочета, да се надъхам

maria7787, постът ти е страхотен! Обичам да чета такива дълги постове.Благодаря за подкрепата относно цитонамазката, ще те притесня някой път на лични по този въпрос
Радвам се за резултатите, които си постигнала с терапията! Наистина е много важно да попаднеш на "твоя" човек.Аз на моята попаднах от първия път, за което съм благодарна Когато има такива добри резултати значи, че човек се е взел в ръце и е поискал и поработил за това, което му трябва,за да се чувства по-добре...Ако не си готов и не искаш(често това се случва на подсъзнателно ниво), каквото и да ти говорят и който и да ти го казва, ти няма да го чуеш..Тъй че е важно да се уцели и моментът

В момента дочитам една книга, ето тази: http://www.book.store.bg/p50853/kolibata-uiliam-pol-jyng.html , като цяло не е много мой тип, но има неща, които вдъхновяват..Харесах си едно изречение,цитирам:
"Невъзможно е да придобиеш власт над бъдещето, защото то не е реално,нито пък някога ще бъде"  
Това е за всички нас, които се страхуват какво ще се случи утре, с децата, с мен, с работата, с "ами ако"...
Утре ще се случи,когато дойде утре..И да мислим и да не мислим, то не е реално, защото не се е случило  

 

Здравейте!
Нямам напоследък много време за компютъра.
Споделих,че преди три седмици животът ми пое в друга посока.
Даже сега като се замисля май съм подложена на голям стрес, но аз го приемам като предизвикателство, а не като тежък товар.
Имам нова длъжност, която е прекалено отговорна в сравнение с досегашната и изисква максимална концентрация за да не се окаже, че с една цифричка си объркал всичко, което ще подадеш както задача на някоя фирма.
Пиша всичко това защото тук беше мястото, където получих голяма подкрепа , отговор на тревожните ми въпроси и прочетох много оптимистични постове,които ми дадоха насока и увереност.
Преди 4м. аз бях в депресия и с ПА. Всичко, което претърпях през годините и си мислех, че съм преодоляла със силния си характер изби със страшна сила. И след много четене и питане разбрах, че ако сама не си помогна ,няма и Господ да ми помогне.
Ходих често в църквата и се молех. Не за изцеление,а да намеря пътя. Знаех, че всичко е свързано с мислите и започнах от там. Не ми се работеше тази работа и започнах да мисля как ще си отворя едно магазинче. Даже знаех точно къде дават под наем.  : Остана въпроса какво  ще продавам. И така ден след ден мислите ми бяха насочени към една мечта и също така си наложих да не мисля за бъдещето с лоши краски.

На работата имам колежки, с които се смеем и така деня минава бързо. Избрах си филм, който задължително гледах-нещо като ритуал. Зарязвах всичко и всеки и това си беше моето време.
И така след време наистина се случи това, в което не вярвах. Привлякох хубавите неща с позитивно мислене. Вчера даже забравих да си взема АД. Голяма работа, днес ще го взема. Знам, че работи с натрупване и няма да се отрази, но важното е че не изпаднах в притеснения и паника. Преди не оставах длъжна на някой злобар и винаги влизах в пререкание или пък се защитавах. Онзи ден чух завистливо подмятане за новата ми длъжност, но реших че ще го пусна покрай ушите си вместо да влизам в кочината с прасетата. Защото резултата е ясен- на прасето ще му е добре в борбата, а по мен ще остане калта. Промених се. Моя дежурна реплика стана " Голяма работа!". Всичко ще си дойде на мястото, защо да хабя излишни нерви за глупости.
Не казвам, че ми е лесно. Връхлитат ме лоши мисли, но ги отхвърлям веднага и се съсредоточавам в други неща- работа, книга,телевизия и прочие. Пак ми припарва около ушите и челото, пак ме наболва главата, но и с това свикнах и тези неща станаха изключително редки. Пак около цикъл получавам посред нощ сърцебиене , изтръпване или пък " пеперудки" по тялото, но съм оставила тялото да се справя с тези симптоми,а аз съм се заела с главата. Разглеждам хубави места из България в Нета и си правя планове да ги посетя. Реално не мога на всякъде да отида,, но пък виртуалното пътуване  и гледането на красоти ме зарежда. Сега искам да отидем на Крушунските водопади и обмислям маршрута.Успех на всички. И мечтайте за хубави неща, защото наистина се случват.

МАРИ77, Всичко това е чудесно! Това е пътят! Дълъг и трънлив е, но е верният! Със сигурност ще се натъкнеш на препятствия,ще те саботират мисли, които искат да те вкарат в "старите" релси, но не се отклонявай и не се отказвай! 
Харесва ми обликът, който темата придобива в последната страница 

Здравейте !
Имали някои от вас, които са пътували със самолет и да сподели как е минал полета ?Как са се чувствали преди него, по време на полета и след това ?

Това е много индивидуално.Страх ли те е по принцип от летенето?Колко дълго ще е пътуването?
На мен лично никога не ми е ставало нищо, но съм се застраховала с Ривотрил преди полета Но самата мисъл, че отлитам нанякъде ме е държала и съм се чувствала даже добре.

За първи път ще пътувам, а аз съм с ПА и клаустрофобия, нямам си на идея какво е да летиш със самолет !
Полетът ще е 2 часа !

Ами, настрой се за интересно преживяване... 2 часа нищо не е.. Относно клаустрофобията, ще си достатъчно разсеяна с усещанията в самолета, за да мислиш за нея.. Приятно е..поне за мен Гледай през прозореца, ако можеш-много е красиво!

Аз пътувах със самолет с ПР,пиеш си хапчетата и ако си имаш весела компания предполагам,че няма да те е страх а напротив.Ще ти бъде интересно,защото ще го изживееш за първи път Само излитането и каценето е малко по -страшничко,ама на някой пък това е вълнуващо.Аз лично пих 2 таблетки мента,глог ,валериан...и си бях добре.Успех...

И аз имам проблема на NOA с хапчетата, от както се помня не мога да пия хапчета, стривам ги на прах с малко сок и така ги пия. Изпадам в ужас, че ще ми заседне в гърлото Направо се чудя, как ще науча детето си да ги пие ....
Искам да споделя нещо, виждам, че обсъждате гъбичките на половите органи. Снощи с мъжа ми правихме секс, а той май има гъбички, понеже 5 дни пи много силвн антибиотик Аугоментин 1000, ние естествено не се пазиме, сега следва да ида на генеколог нали....?!?!  Имала съм 1 път гъбички и то пак от антибиотик преди 9-10 г. и не си спомням с какво ги лекувахме

Mimsy, защо мислиш че имаш гъбички - имаш ли симптоми като силен сърбеж, пресечено течение?

Ако нямаш такива симптоми, а все пак се притесняваш и те човърка - иди на гинеколог, да ти вземат една микробиология.
Можеш и да си правиш промивки със лайка и сода или сребърна вода ( сипваш обикновена вода в балона и добавяш 15-20мл сребърна) , но това само като профилактика. Ако имаш сериозни симптоми иди на гинеколог.