Но в един момент ми стана изключително трудно да не ям месо. Аз го обичам на вкус, винаги съм го яла преди това. Много трудно ми беше да се съпротивлявам. Отначал проядох риба, но това не ми помогна, и проядох отново месото. Изведнъж, без захранване, и не съм има проблеми с рязкото му въвеждане.
Аз разбирам и двете страни, защото съм ги преживяла.
Но лично аз приемам за живи и страдащи същества и растенията, наравно с животните. Просто те имат по-различна сетивност от нас и изглеждат различно. Принципът за ненасилието трябва да важи и за тях. Кълновете за мен са бебета-растения, които имат силен импул към оцеляване и живот.

Не бихме могли да знаем цялата истина за Сътворението, Бога и всеки взима някаква частичка от нея и я използва според своите нужди.
Но преподавателят ми по йога в университета, който беше много морален и добронамерен човек и ни обясняваше колко е вредно месото, колко по-чисти и духовни ще сме ако не го ядем, как ни трови и гние в дебелото черво и т.н., той толкова агресивно ни убеждаваше, както никой месояден не е е агитирал така. Спомням си тези моменти с много неприятно чувство.