От София към по-малкия и далечен град

Защо приравнявате двойката/семейството/любовта до това кой какво и колко печели и кой какво и колко губи?
Хората се обичат, събрали са се, решили са да градят заедно живота си. Не единият за сметка на другия. Заедно.
Като чета последните страници и оставам с впечатление, че за много от жените връзката е някаква борба за надмощие и за налагане на личния интерес. Аз какво... а Той какво... А не сме ли вече Ние, когато се съберем в двойка?!

AdeliaMiss, недей повече да обясняваш, който е могъл те е разбрал, който не е могъл - не е твой проблем

Ванилия Мадагаскарска, в нейния случай и отстрани погледнато е точно Аз какво и Той какво...
А не "заедно".
Защото мъжа се чувства нереализиран, недостатъчно оценен (как пък тооолкова добър специалист в града си, с гарантирано място във фирмата и с добра заплата не може да си намери работа в София??? и то дори по-високо платена от предишната му???).
В същото време иска да имат семейство и деца...обаче нямало да се оженят докато са още в София...Защо? Какъв точно е проблема?
Тя пък иска дете, но не и без брак...
А защо смята, че детето хоп и щъркела го носи веднага след като се омъжи? Забременяването може да се проточи във времето....и още много, много въпроси...

Аз съм я разбрала, че го иска този човек, все пак съм била в това положение, но не коментирам нейните намерения, а възможните рискове Дано да останат само във форума тези рискове.

Ванилия Мадагаскарска, именно, не би трябвало да има подобни условия - той е дошъл тук, без тя да го притиска, съгласил се е да живеят в този град, устроили са се и т.н. И сега изведнъж й сервира, че мечтата му е тя да зареже всичко и тогава евентуално може да последва брак и деца.

Тук не съм много съгласна - човекът може да е, примерно, най-добрия автотенекеджия в Добрич. Или пък много добър рехабилитатор. Или пък млад, но многообещаващ АГ, от местна лекарска фамилия... все неща, които биха му докарали много прилични, че чак отлични доходи при вече създадена клиентела и които всяко дружество би приело обратно с отворени обятия.
Пристигайки в Сф, обаче, такъв специалист би се оказал в позицията на г-н Никой - за да се докаже, трябва да си мине по пътечката, че и бая да се разходи по нея, разходите също са повече - нормално е да се разочарова.

Вярно, но те са от години в София. А и тя се е доказала - съвсем пък като г-ца Никоя е пристигнала, учила е и т.н. Как тя може, а той не? За мен би било голям проблем, освен финансовите въпроси, да трябва да разтоварвам и психическите спънки на половинката.
Друг въпрос е, ако тя иска да снеме малко товар от плещите си Но дали след време няма да съжалява... С такава заплата при евентуална бременност в София ще взима майчинство, четворно на заплата в който и да е друг град в България, пак ще е главният източник на доходи в семейството, но няма да загуби работата си, както би станало, ако сега напусне. Оптималният вариант наистина е проба - забременява сега, отпуск по майчинство и отива в Добрич за отпуска. Ама за целта трябва да се оженят, а той не иска, докато не се върнат в Добрич.
Колкото и да обяснява, че не сме разбрали, дори наистина да не сме - ситуацията е меко казано странна.

Аз не прочетох никъде да има поставени условия или ултиматуми... хората обсъждат възможни пътища за напред. Това, че са живели няколко години някъде, не означава, че ще си седят все там, ей тъй просто по инерция... Също и никъде не прочетох, че той иска от нея да зареже каквото и да било...  Дори каза, че работата й и реализацията й не е толкова конкретно свързана със София т.е. няма да има голяма загуба по отношение на кариера. Това са ваши интерпретации, момичето никъде не е споменавало такива неща.
Лично аз, като някой, който е преживял вече две "преселения" с партньора си, не виждам никакви рискове в това преместване, извън обичайните, които ги има навсякъде. Дори напротив, мисля, че могат да се развият много добре нещата в Добрич!

gargamela е права за реализацията  

Не е съвсем права, защото в България потомствените професионалисти се знаят.

бонбон, какво й е странно на ситуацията? двама млади хора, работещи и самостоятелни от родители, обсъждат къде да създадат семейство - в огромната мръсна София или в по-малък и спокоен град. Странно?! Това е най-естественото нещо за мен! Както и след 15-17 години (примерно) да седнат и да обсъдят Какво ще правим, след като децата вече са самостоятелни - да си купим яхта и да обикаляме гръцките острови или да си купим апартаментче в софето да се отдадем на бохемски живот   ... Хората затова се събират - за да намират заедно общите си пътища!

Добре, разбрах. За теб просто е недопустимо някой да не желае да живее в София.

Авторката направо да го разкара и да си живее живота в Столицата с голямата заплата.

Благодаря ти, Ванилия, съвсем правилно си ме разбрала. Наистина няма какво повече да обяснявам, каквото и да кажа никой няма да промени вече създаденото си усещане.

Като за последно ще кажа, че действително аз не разсъждавам за себе си и за него поотделно. Той е убеден, че ние ще живеем по-добре там. Аз не съм убедена, че това ще стане тук и нямам причини да не му вярвам. И да е прав, и да не е - заедно го взехме решението, заедно ще носим последиците и на едното, и на другото. Ще опитаме именно това - да изградим общия си живот там. Който разбрал - разбрал. Който не, най-вероятно никога няма да разбере.

Не си разбрала За мен е недопустимо недоволен от реализацията си половин да върти по този начин нещата пред успялата половинка. За мен няма значение кой къде живее, стига да може да се реализира там. И на пръв поглед ситуацията е наистина такава - няма уж значение. Докато не се разбере, че работите стоят така - тя иска бебе, но след брак, той уж би й предложил брак, ако зареже кариерата си. Защо не е предложил досега, какво го тревожи? Нали тя с нейното майчинство от голямата заплата ще си изгледа детето, че и него самия. Тя сама казва, че животът им в столицата е на нейните рамене. Тя е поставена пред дилемата кариера или брак с дете. Но докато кариерата е не просто сигурна, ами и налична, бракът с детето не е. Защото, ако той искаше брак с нея, досега поне да е предложил "нека се оженим тук и сега". Не ми стана ясно какво го спира. Ако разбера какво е, има вероятност да си променя мнението, но засега смятам, че той е твърде егоцентричен, не иска да е зависим от нея, вбесява го положението и в някакъв смисъл я обвинява. Не казвам, че е умишлено - напълно е възможно сам да не се усеща, че това е насоката на разсъжденията му и вероятно е абсолютно подсъзнателно. Но отстрани просто така изглежда, а и има една приказка "казана дума - хвърлен камък". Той е хвърлил неволно бомбата за условието за брак и тя е взела, че е избухнала в тема в БГ-мамма.
Честно казано, за разлика от другите потребителки, аз смятам, че авторката въобще не е сигурна дали иска на този етап да се прибере вкъщи, но пък май се притеснява да не изтърве влака, защото е платила много скъп билет за него.

Аделия, ако искаше просто да прочетеш мнения в защита на мъжа ти, да беше казала 

Пак не позна. И пак е, защото не си допрочела. Нито е хвърлил бомби, нито пък ме върти. Говорили сме го и двамата. Дори преди време, когато се наложи аз да направя един важен избор във връзка с кариерата си, аз му предложих да помислим дали не е подходящ моментът да се приберем. Тогава по други причини решихме, че не е, а той застана до мен и ми каза да направя това, което е добре за работата ми. Наистина виждате неща, които ги няма в картинката, но ми се струва, че проблемът не е у мен.

Причина за нежененето в София има, но не желая да споделя, защото пак ще сменим темата.

И тя не е за и против мъжа ми, та да чета мнения в негова защита, ето това не можете да разберете явно.

Темата я чета така, както си я поставила. Да не повтарям какво си казала. Теми "на час по лъжичка, че не сте разбрали", не харесвам, най-малкото е обидно към хора, от които искаш съвет, да им обясняваш колко са глупави. Или вадиш всички важни факти наведнъж, или не ги вадиш, за мен няма средно положение. За да пуснеш тема тук, значи ТИ не си уверена, че това е правилно решение. Аз ти казвам, че ЗА ТЕБ не е правилно да го правиш на този етап, защото загърбваш успехите си, каквито успехи той няма (твои думи). За ВАС двамата може да е правилно. За ВАС тримата (с детето) определено ще е правилно. Но при "двамата" и "тримата" има една питанка, ТИ къде се виждаш. За мъжа ти разбрахме - ще е главата на семейството, каквото досега ТИ не си му позволявала с твоите налични и неговите липсващи успехи. Ако в темата има недоразбиране и недочитане, ти също се включваш в кюпа

AdeliaMiss,

Важното е да искате и двамата едни и същи неща. Дали ще се ожените в София, Добрич или друг град, няма значение.