От София към по-малкия и далечен град

Добре де, хайде друг развой на ситуацията - земите и цехът не искат лично той да е там всяка минутка от денонощието, за да ги наглежда. Нищо не пречи да продадат апартамента в Добрич, да купят един в София и да живеят там, без да стават драми с нейната работа. Така и той е с доход, и тя. Даже той ще е по-добре, защото е големият шеф, докато тя малко или много е служителка; ще може да си клати краката вкъщи и пак да получава пари, докато тя работи. Ако са с добри доходи, даже няма нужда да продават апартамента в Добрич - само си купуват един в София. Женят се, правят деца, тя излиза в майчинство, отиват в Добрич да си изгледа спокойно детето до яслена възраст, апартаментът в София се дава под наем през това време (ако желаят) после се връщат в София и добричкият апартамент става за наематели. И двамата са удовлетворени. И аз говоря най-общо. Това е само един от вариантите. Аз виждам, че те проблеми с разходите в момента нямат.
На старата ми работа виждахме собственика веднъж месечно. По принцип живее в София. Де факто - обикаля света. Бизнесът му загина ли от това - не. Даже става все по-добре, защото човекът иска да му се спечелят парите за почивките на Алпите.
Начини има всякакви, ама всякакви, без да е необходимо нито единият, нито другият да се чувстват притиснати от обстоятелства или да сдават поста си поради някаква причина.
Още нещо - никой не бяга от хубавото. Той, за да тръгне за София, надали е смятал да е по-зле финансово от момичето. Което пък логически не изключва варианта да е тръгнал, защото в Добрич бизнесът му е бил в застой.
Много се радвам, че авторката го обича, но каквото и да напише, накрая все излиза, че тя го обича, затова ще се случи всичко... а не защото той има реална възможност.
 

Да опита и да се получи са различни неща.

Казваш, ако се бяха преместили тогава... Може пък тя да не е била съгласна да се върне в Добрич и затова той да я е последвал в София.

"тя го обича, затова ще се случи всичко... а не защото той има реална възможност."

И като не стане всичко, може да излезе, че тя не го е обичала достатъчно и накрая
да е виновна. Точно както аз излязох виновна, че ако не го бях преместила в София,
той в родния си град щеше ехей, колко неща да е постигнал на теория...

Знам ги тия хипотетични сценарии.

В тая ситуация има прекалено разбалансиран принос. Единият човек има skin in the game,
готви се да ражда и да излиза извън работния пазар- другият само иска да стане на неговото.
Сори, ама решението за Добрич и раждане на дете от една жена е около 10 пъти по-"скъпо" от
това млад мъж да се пробва в София с жената, която обича, без дете и без дори директен
въпрос за брак.

С такъв дисбаланс любовта много скоро може да изфиряса.

Тя и сега не е съгласна, но никой не я пита.

   

Но както казах, спирам да пиша...

Не казвам нищо друго, освен онова, което ти самата каза - че ако не избереш местенето, това ще е с цената на връзката ти:


Ако не е това, извинявам се.

Ако това е вярно, значи си в много кофти ситуация и бих те посъветвала ТИ да излезеш от нея сама, вместо да отидеш за пробата и да останеш сама, без да си го желала Но само АКО.

Казах, че нямам никакво намерение да се налагам при вземането на решенията и да поставям нещата ребром, както явно ти би направила, така както никой не ми ги е поставял ребром на мен. Ето това би поставило връзката ми в риск - да се запъна като магаре на мост, както беше написал някой по-горе - избирайки лесното и отказвайки да разсъждавам по поставения проблем. Вадиш думите ми от контекста, което вече прелива чашата.

Не се сърди човече, очевидните опити да се налагаш над останалите с мнението си ти пречат да комуникираш нормално. Пречат ти и да поглеждаш от чужди гледни точки, а оттам и да разбираш другите.

Предполагам, че това е нещо, което и сама си знаеш, едва ли имаш нужда аз да ти го казвам. И все пак приеми, че има хора, които комуникират ефективно по различни начини. Всъщност, ако искаш, не го приемай. Все ми е тая вече.

Успех ти желая там, където си много щастлива, без дилеми и важни избори. На мен лично ми е ясно, че или вкъщи някой ти се налага и избиваш необходимостта си да се доказваш тук, или по принцип си такава в живота, от което пък страдат близките ти, неминуемо. То, щастието, всеки го разбира различно, така че дерзай.

Факт е обаче, че не успяваш да водиш диалог, липсва ти солидна доза етика при дискусиите. Затова аз просто ще спра окончателно да забелязвам постовете ти. 

Бонбонбон, ако това беше съвет да зарежа мъжа си, значи съм доволна - видях докъде можеш да стигнеш 

Аделия, с интерес прочетох темата ти. Забрави за форума, момиче, хващай си момчето под ръка и отивайте да си подреждате живота според вашите разбирания. Желая ти много успех, и щастливо ново начало 

Ако продължиш да четеш, вместо за сватба, направо събирай пари за развода.
ССФ няма да миряса, докато не ви раздели. 

Не, беше съвет да си спасиш кожата, докато приятелят ти - той не ти е мъж, има достатъчна основа да ти стане съпруг. Има качествена разлика. Това, че сте заедно от години, не е повод да спрете да се доказвате един на друг и на света, в който живеете.
Колкото и да си се доказала, в момента, в който заминеш далеч от София, някой друг ще заеме твоето място и ще започне да се доказва. Всяка смяна на обстановката за теб е започване наново и само ти ще си се бориш. Образованието, работата и доходите ти те правят добра партия. Сериозно ли мислиш, че аз, човечето или някой на нашето мнение в тази тема има личен интерес ти да останеш в София свободна за лов, че затова те съветваме да помислиш? При положение, че освен Мамасита, май всичките сме в момента в София и не само аз съм безработна... Моля те!
Премисли си вариантите в главата, ама всичките! Не само тези, в които ти правиш компромиса, сякаш си длъжна с нещо да се отплатиш, че той е живял с теб толкова време тук. Звучиш като човек, който заглушава съвестта си.

AdeliaMiss, въобще няма смисъл да говорим какво бих направила аз, защото съм много краен човек и дори не бих се замисляла за подобни неща.
А ако цитатите на твоите собствени думи са налагане на мнение - ок.
Ти си написала всичко съвсем ясно.


Именно. Това е единственият възможен път.
Успех!


Аз не съм от тях, как'Сийке!  

AdeliaMiss, ти или си мазохист, или нямаш съвсем нищо друго за вършене... По друг начин не мога да си обясня как продължаваш да даваш обяснения и да коментираш в тази тема 

лично аз бих се върнала от софия в пловдив, може би. Също от софия в стара загора, този град е уникален, а и икономически все е в топ 5 на градовете в България.
Никъде другаде като град в България не бих се върнала, имала съм възможността да обиколя страната няколко пъти, също имам роднини почти навсякъде и виждам как живеят. Спомни си защо си се махнала от твоя град. Това, че искате дете и сватба са много хубави работи, планове, бъдеще...но като всяко нещо са несигурни. Поне бих изчакала да забременея, да изляза по майчинство от фирмата си в София и тогава да се върна в този мой град, поне ако не ми хареса - да ми пазят мястото.