Относно условието, което отричаш - налице е. Той ти е казал, че не може със своите доходи да предложи брак. Това, че не го е казал като ултиматум, нищо не променя - в една нормална връзка ултиматуми няма, но пък резултатът от "случайно" казани приказки и "споделени" тегоби е същият, все едно е поставен ултиматум.
Аз затова изрично я питах има ли условие, защото това доста променя нещата, в смисъл, ако има, но иска семейство с него, следователно просто няма избор и е излишно да се умува. Отговорът й беше категоричен, че няма ултиматум:
Т.е. с съгласен да сключите брак и да имате дете тук, където сте в момента?
Ако е така, ок, грешката е моя.
Ако е така, ок, грешката е моя.
Ако такова решение вземем, да!
...По-скоро и за нея е ясно, че ако останат в София, има много рискове - мъжът й ще се чувства неудовлетворен и потиснат, особено когато се появи дете, разходите се увеличат, а Аделия няма възможност да работи поне за известно време...
Ако наистина е такъв тип човек, неудовлетвореност може да го застигне отвсякъде. Все ще си намери повод.
А тя с тази добра заплата, ще взима и доста прилично майчинство, така че това, че няма да работи не е от значение. Пък и тогава биха имали причина да се местят и търсят нещо друго. Сега такава няма, освен неговите капризи.
Няма другарски съд. Просто обективен поглед в/у нещата. Когато човек е пристрастен, трудно може да го види. Пък и темата нали е пусната за обсъждане. Не знаех, че има правила за това на коя позиция да застанем.
Сега аз ли да поставям ултиматуми, макар и не в прав текст. или...? 
Не мисля да пиша повече тук, защото както казах, решението вече е взето, а сама усещам, че постовете ми започват да звучат като оправдание за това какво именно е то. Не беше това целта.