От София към по-малкия и далечен град

Мамасита, ама той нали затова е бивш?

Да кажем, че това е причина номер 387 да е бивш:)

Но да, хубаво е да има организация и никой да не играе
задкулисни игри на тронове.

Нямам разочарования, омъжих се на 23 г., за голямата си любов. Не ме е карал да се местя никъде и не ми е поставял условия. Щом е нужно, уточнявам.

А да не се връзваш, означава да не вярваш на оправдания - не се омъжвам за теб, защото...
Това, разбира се си е твое решение, но ние сме свободни да кажем честно мнението си. Нормално е да има и такива, които се различават от твоето, което не значи, че са написани с лошо.
Аз така виждам нещата - така ги пиша. Той те притиска с условия - брак и деца, само ако се откъснеш от средата си и дойдеш, където аз искам.

Стигнах дотук и ще продължа след малко да дочитам, но искам да ти кажа нещо. Това, което пишеш, са... глупости, ама пълни! Миличка, ако този мъж иска, ама ИСКА наистина да е с теб, досега 100 пъти да сте се оженили. Изкарваш 2 бона месечно, прощавай, но това дори в София е мечта и минава в графата недостижимо (казвам го като безработна новостоличанка, чието най-близко обкръжение е само от хора с 1500+ заплата). Този човек иска да те откъсне от средата ти, да те лиши от финансовите ти възможности и да те заключи вкъщи - да, защото добрите отношения със свекърите са чудесно нещо, но щом нямаш други контакти там, ти ставаш птичка в кафез! А това, че работа ще намериш - ами да, намира се, във всеки по-голям град. Но като каква? И на всичкото отгоре този човек, при все, че иска да ти отрови живота, не е направил голямата крачка - да ти предложи брак. Ами много евтино се продаваш, извинявай за грубите думи! Какво значи не си е намерил работа? И аз не съм си намерила работа, но не съм тръгнала да дърпам мъжа си да си ходим на село, защото там били мама, тати и можело да гледат нашето евентуално дете, което дори не сме заченали!
Отивам да дочитам, но съм супер възмутена!
П.П. Само да допиша едно изречение. Вие не се местите, за да се жените и имате дете. Местите се, защото той не се е реализирал и му е кофти лично на него, докато ти всъщност си съвсем окей. Защо трябва ти пък да се поставиш в неговото положение, след като сама казваш, че досега си се оправяла чудесно и самостоятелно? Поставяш се в зависима позиция, а с едно дете - съвсем.
И между другото, не знам коя фирма пази място с години...
И пак между другото, надали той ще взима 2 бона заплата там. А дори да взима, ти ще станеш зависима - първо защото си безработна, а после - заради майчинството.

На мен също.


Такъв разговор никога не сме имали.

Не се сърди човече, така ги виждаш нещата, защото не си прочела цялата тема. Което те поставя в ситуацията да се мъчиш да даваш акъл, без да знаеш фактите, което пък в тази ситуация неминуемо довежда до извода, че просто искаш да напишеш нещо кофти. Неразочарованите хора обикновено нямат такива потребности. Съжалявам, но аз пък виждам така нещата.  

Нямам нищо против различните мнения, именно заради това съм направила темата. Но се дразня, когато някой изобщо не си е направил труда да вникне в казуса, разводнява с теми, които нито съм засягала, нито съм искала да засягам, а претендира за изчерпателност.  

Т.е. с съгласен да сключите брак и да имате дете тук, където сте в момента?
Ако е така, ок, грешката е моя.
Умишлено не четох темата, за да не се повлияе отговора ми. Отивам да чета сега.

Ако такова решение вземем, да!

Когато седнахме сериозно да говорим по този въпрос (преди сме го споменавали от време на време, кога той, кога аз), той беше човекът, който ми каза "Май дойде моментът да решим ще си ходим ли да пробваме или ще продължим да опитваме тук, но трябва доста да си помислим"... Впоследствие пуснах темата.

Само едно не мога да си обясня ,защо повечето хора
мислят ,че в София е голямата им реализация ?
Синът ми от София ,последва приятелката си в родния и град
и в момента живеят и работят там . Какъв е проблемът ?
София не е България,а който може,го може и в чужбина.
Бонбон,не четеш внимателно.

И мен ме притеснява тази "несигурност" на мъжа.

Животът винаги ще е плаващ под краката. Работата
на мъжа е от нищото да направи остров на стабилност.
А не да чака по-добри условия и чак тогава да се реши.

"но трябва доста да си помислим"

Това не е сериозен разговор.

Както е казал Йода, а той е прав, или правиш, или не
правиш- няма опитване.

Не конкретно София. А което и да е място, в което човек по някакъв начин е поставил основи. А тя е, при това добри, при това за 1 десетилетие, не за 1 ден. И е направо абсурдно в тези  несигурни времена да зареже всичко просто заради капризи. Тя самата пише:


Ясно е какво е нейното желание...
Но (изчетох всичко и мнението ми е още по-крайно) под макар и не директния натиск от негова страна, вече и мисленето й е променено, колкото било напрегнато и т.н. Щял да работи като луд (там, в по-малкия град), а тук (в по-големият) нямало достатъчно работа.

Може и да не съм права, не ги познавам, но по така даденото описание не мога да кажа друго.

Чета. Но авторката разказва историята си и иска съвет. Аз дадох моя съвет и ето ги моите истории.
Първото ми гадже работеше добра за малкото ни градче работа, но така и не се оженихме, въпреки че имахме много, много добри отношения. Разделихме се, замина за близък областен град, ожени се, разведе се, след което се премести в Пловдив. Добрата му работа в родния ни град фалира още преди да се ожени
От другите ми гаджета имах едно, което не беше много сигурно сега в Пловдив ли иска, или в София да работи, или да се мести в чужбина. Той работи, аз студентка и имам възможност да търся в друг град, но трябва да знам КОЙ точно, защото не мога да давам по 10-20-30 лв за път за интервюта по цяла България. Ами той така и не се реши, разделихме се... Иначе имаше уж планове за брак, деца (даже близнаци искаше!).
Със сегашния сме в София. Да, родителите ни ги няма наблизо да помагат. Да, той иска да се местим в Англия и ще се преместим, единствено не знаем кога. Да, иска деца, но аз не искам, докато не намеря работа, а той се колебае дали да не си направим чак в Англия. Но фактът е, че имаме обща основа! А в случая с Аделия не я виждам тази обща основа. Виждам изнудване и несигурност. Може да е моя грешка, но мисля, че имам достатъчно опит с "обещаващи" връзки, които едва стигат до заживяване заедно, камо ли брак и деца. Да не говорим, че негативите от една бременност и майчинство - и физическите, и професионалните, и финансовите, и евентуалните бъдещи, ги носи майката. От бащата се иска само да работи, за да има пари за пелени, и да не се жалва от освинването на съпругата.
Аз също не искам дете без брак, но в това отношение имам късмет, няма да го родя така - поне не и от този мъж.

Относно работата в София - невъзможно е добър специалист от малък град да не намери добра работа тук с години. Просто НЕ Е възможно. А че била напрегнат град столицата - не е вярно. Мръсна е, прашна е, но напрегнатостта си идва отвътре, а не отвън. А на мен някой да ми дудне КОГА ТОЧНО ще ми предложи брак и как това "кога" зависело от мен - и аз ще съм супер напрегната, дори работата ми да върви под пълна пара и да не пропускам вечер в пиано-бара с приятелки.

Сигурна си 100% в този мъж и пускаш темата  ('?')

Това изречение не съм го видяла - какво точно ще опитваТЕ, ама и двамата? Единственото, за което се сещам, е бебе, а ти казваш, че не го искаш без брак.

В случая той е този ,който опитва нещо си...
Ти имаш своята работа, добро възнаграждение и всичко останало.
За мен подобни изпълнения са детински....аз искам да се оженя за теб, ама ще стане когато се приберем в родния град и евентуално ще ти предложа...
Хайде бе...
Може и изобщо да не го направи...
А какво му пречи да ти предложи и докато сте в София, а ти да мислиш дали да приемеш, или не?

Той какво ще изгуби от това обратно връщане в родния град? А ти?

Ето я есенцията на въпроса. Питането не е какво ще спечелите, а кой колко ще загуби. Той - май нищо. А ти?