От София към по-малкия и далечен град

Напротив, Tsv много добре ме е разбрала, а това което си написала ти изобщо не противоречи на нейния пост. Ако се замислиш, ще видиш, че е така  

В такава патова ситуация бих предложила нещо по-приключенско.

Ми забременей сега! Почти на 30 си! За къде чакаш и за какво?
Ти си жената, имаш повече право да дирижираш кое и как. А и в
първите години едва ли чак ще ти трябва хипер-успешен "глава на семейство".
Просто ще ти трябва някой достатъчно луд, който да се хване на хорото.

Явно е дошло време за бебе, в 21 век сме, нямаме закони срещу копелета-
действай! Едва ли ще ви хвърли на боклука.

Ей това вече ще е жест, който доказва и отдаденост, и доверие. Всичко
останало са сметки без кръчмар.

  Ако искаш, и да родя веднага, да се нареди всичко идеално 

Ситуацията е патова дотолкова, че няма идеален вариант, иначе въобще не е патова. И не е такъв замисъла на темата, не става въпрос чак за пат, а за една житейска история, нищо повече. Не знаех, че в този форум само дълбоки драми трябва да се споделят 

Все си мисля, че освен за мен, тази тема би била полезна (очевидно донякъде и вредна) и за други хора  Пък може и верно да няма други такива индивиди, знам ли 

И моля ти се, имам още ехееееееееей до 30 За тия цели две години като нищо да ми се случат всичките неща, които ми предрекохте. И непредречени даже 

Дори да не е на момента, все пак е хубаво човек да се
запита- ами ако изтегля ключовия момент (бебето) като
приоритет? Защо да? Защо не, кое ме притеснява да го направя
веднага...

Бебето е оня хаотичен фактор, който буквално ще те откаже
да търсиш идеален вариант за сметка на просто вариант.

Аз вярвам в опростяването на нещата.

Искам да ти предложа още един вариант, за съжаление най-черният (според мен). Представи си за момент, че се окажеш с репродуктивни проблеми. С такъв мъж-традиционалист, е напълно възможно да се стресне и да откаже да те подкрепи в общите ви планове за собствено дете. Пак оставаш сама. Просто като вариант ти го давам, в страната има десетки хиляди двойки с такива проблеми според статистиката.
Хареса ми нещо от предната страница - "спомни си защо си напуснала малкия град".
 

От така зададената тема аз разбрах, че са в ситуация - той с добра реализация ТАМ зарязва всичко и отива при една жена, която добре се е реализирала в столицата, като по това  време са били на етап харесваш ми. Там връзката им се развива и те се замислят за общото си бъдеще споделяйки как си представят живота си занапред в следващите 2, 3, 5 години. Представите им се покриват, а именно - той да работи, тя да гледа децата докато са малки /по време на майчинството/ и се замислят КАК да реализират съответните си планове. Има проблем, че той за в момента не е намерил достатъчно високо платена работа, а няма начин да се реализира по професията си в София и следователно им се налага да префасонират представите си за функционирането на бъдещото си семейство ако останат в София. Имат обаче вариант да се завърнат в родния си град и са проучили възможностите за реализация и на двамата там, като там няма нужда да правят компромис с представите си за функционирането на семейството си като цяло. На нея обаче и липсваше малко късче информация за да вземе предвид всички за и против едно такова преместване. И мисля, че го намери.

Грубо е филмирането с умрели родилки и бебета. Такива случаи има и то не само в Добрич, а и в прехвалената София. Да, там са големите специалисти по ФМ, само че жени от цяла БГ се стичат там и часове се записват за месеци напред.  Не би била нито първата, нито последната, която ще отиде от дълбоката провинция да роди в София. А пътя Добрич - Варна пък е сравним по времетраене с разходка из София. А и там на място може спокойно да проучи как стоят нещата в тамошното родилно и да вземе решение. Недоволни от даден лекар има навсякъде. И в моя град ако аз се кълна в един доктор, то има поне 5 жени, които лично познавам и го заплюват като некадърен.

Дори не е нужно в крайна сметка да има проблем. Просто нещата
да се позабавят с 1-2 години, това са необясними неща. И изведнъж
се започват едни такива странни погледи...

В България сме още патриархални, изненадващо е колко бързо на
младата булка почват да й засичат времето до бебето- и ако има
дори малко забавяне, може атмосферата да стане нагнетена.

Така че по-добре да започнете от важното още в София. И върху
него да градите.

Тия неща, извинявай, не се предвиждат. Такъв човек съм, че изобщо не ги мисля. Наречи ме глупава, ако искаш. Освен това човек не просто се оказва с репродуктивни проблеми. Слава Богу, поне малко акъл и възпитание имам в тая насока, че от доктори не ме е срам и профилактиката не ми е чужда

Не казвам, че някога, нещо не може да се случи. Но мисля, че всеки мъж в такъв момент може да се стресне. Ако смяташ, че ти можеш да предвидиш това, както и всяка една реакция на мъжа си, ок Що се отнася до традиционализма му, как да ти кажа, аз и без репродуктивни проблеми не съм идеална. Той пък още по-малко

Напуснах малкия град, защото отидох да уча, както повечето хора на моята възраст. Не защото мечтаех за така бленуваната от някои София. Просто специалността ми не ми даде много голям избор. Първите 6 месеца бях в тотална депресия, дори с колегите от университета не си говорех, щото всичко и всеки ме дразнеше.

В тази връзка да кажа, че още в първия си пост съм написала нещо, което много от вас пропускат - винаги съм искала да се върна там. И да, знам, че мозъкът ми е вече е промит и аз сама съм си повярвала, че е така, а всъщност не е   Ама така де, самовнушението е голяма работа, чуждото внушение още по, тъй че приемете просто, че е така  

Жива да не бях!   

Аз бих постъпила прагматично. Забременявам тук, сега, докато съм на високата заплата. Така и майчинството ми ще е високо. Докато се роди детето има достатъчно време мъжът ми да си намери работа в малкия град, да се подготви жилището там, да се помисли изобщо дали искаме все още да се местим.

Не че по принцип и изцяло изключвам подобно развитие на ситуацията, ама то е възможно както тук, така и там. За друга тема е този въпрос, имам предвид

Навсякъде е възможно всичко, идеята е, че още си тук и ако разбереш сега за тези проблеми, няма да си на кота нула И професионално.

То като се почне с "ако"... ми тя и тук и в Добрич може да се разболее (не дай Боже) и да няма възможност да работи.

Никой не го пропуска и никой не те разубеждава. Аз също се замислям от време на време, но това че не шофирам ме спира.
По-скоро коментарите ни бяха, че няма нищо толкова спешно, което да те пришпорва и да скочиш преди да си се засилила (освен ако не се чувстваш принудена от него, за което вече ти трябва да се замислиш какво те чака напред в едни такива отношения).
Изборът на правилния момент е по-важен от самото местене, то е елементарно - качваш багажа и след няколко часа си там, затова са и целите приказки в темата

Ето тази статистика надделя, когато избирах къде да родя (между Добрич и Варна). Добрата традиция продължава. В добричкото родилно имат по- добра техника от варненските болници, условията са много добри, отношението е прекрасно. И да допълня, не съм дала и 1 лев- нито за избор на екип, нито за консумативи, а получих невероятно обслужване, без да познавам никой в болницата.

А колко случая в София могат да се извадят на бял свят и то имено хора, отишли да раждат при прехвалени специалисти там...