Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

sway, да, така постави нещата, каза, че първо трябва да направим бебето, да се роди и после ще направим 'пищна' сватба. та на кого ще му е потрябвала тогава пищна сватба?!?
и аз не исках да поставяме нещата така с ултиматуми, но както виждаш вината не е моя - той самият постави ултиматум.
и да така е - детето прави семейството, но в крайна сметка за да направи то семейството трябва да има едно много стабилна опора от двама родители, разбиращи се и гледащи напред по сходен начин. детето само по себе си няма как да запази семейството, ако то няма стабилни основи.
питала съм много пъти за причините да иска да се оженим след раждането, изреди ми много, но основната беше, че понякога, когато не се постигне успех в правенето на бебе, хората се отдалечават, създават се конфликти между тях от щяло и нещяло и се разделят. дори и така да е, не ми се иска да подхождам с такава нагласа към живота си, че едва ли не като се оженя има голяма вероятност после да се скараме и да се разведа. то по таи логика, той може след като се роди бебето да се откаже от сватбата. каква ми е гаранцията, след като и за годеж не прави необходимите действия. или сме заедно и се борим докрай във всичко включително и трудното забременяване, или не сме заедно въобще.

Наистина детето не прави семейството,не го свързва.Свързва го любовта,разбирателството между двамата. Ако взаимоотношенията между двамата не са стабилни,детето може още повече да ги разклати и развали.Има толкова много  разводи ,макар че има дете. Детето има нужда от стабилно семейство.
Много ми е странно ,че казва,че ще се ожени,ако има дете.Ами ,ако недай си Боже  не можеш да родиш,значи ли ,че ще те зареже? Ами къде остава любовта? Той жена ли си търси или майка на детето му? Ами след като родиш и му задоволиш желанието за дете,значи ли ,че вече ще загуби интерес към теб? Ей такива въпроси ми се въртят на мен в главата.
Аз си мисля,че със или без дете,ако те обича ще иска да бъде с теб и да се ожените /щом това е твоето желание/. Ако пък не те обича достатъчно ,със или без сватба,със или без дете,рано или късно може да настъпи разрив в отношенията.
Искрено ти пожелавам да изгладите противоречията и наистина той да е точния човек за теб и да създадете стабилно семейство и да се радвате на дечица.

Благодаря ви за позитивните пожелания. вилиан1, да и на мен точно тези въпроси ми се въртят из главата. в крайна сметка не искам да се чувствам като 'за разплод', а като жена. и искам някого, който ще бъде твърдо до мен каквото и да става. ако той просто иска дете, на мен това не ми стига в една връзка. да, много е важно, но освен детето в една връзка има и други неща.

Според мен трябва да си говориш открито с твоят човек. Щом за теб е толкова важен брака, си мисля, че би трябвало да уважи желанието ти. Та това не се ли обсъждала на по-ранен етап, още преди да стане на дневен ред бебеправенето  ?! Поне при мен беше така. Още преди да мислим за дете си бяхме уточнили дали държим на брак или не. Някак си за нас остана на заден план това да имаме подпис. Аз лично не се блазня (даже ме натоварва) пищната сватба както се прави в БГ. Може би след години бих се омъжила за ММ, но по по-спокоен и семпъл начин. Винаги сме си говорили, че бихме се оженили след като си имаме детенце и то, за да си имаме един малък шафер. Е, шафера вече е на лице, ама ние нещо се ослушваме за брак и сватба  . Това, обаче си е лично мнение, от което изхожда нашата двойка. Не тежи нито на мен, нито на човека до мен. Това е най-важното  ! Трябва да има единомислие по въпроса. Независимо дали сте ЗА брак, или НЕ, това трябва да се изясни и да не е в тежест на нито един от двойката. Надявам се скоро да се разберете по този въпрос и да няма страдащи. При всички случаи, ако за теб е важно да се ожените преди да родиш, то мъжа ти трябва да те разбере и да те подкрепи.
Не виждам каква е ролята тук на детето. И аз съм на мнение, че едно дете само може да утежни отношенията между родителите, ако те са имали предишни неразбирателства. Това и на мен ми беше чудно - как така едно дете ще стане изпитание за връзката. Е, сега вече го виждам и разбирам. Нещата много се променят и за да устои една връзка, то тя трябва да е изпитана и да се крепи на здрави основи. Тези основи обаче не са дете, или брак. Тези основи се изграждат с взаимно разбирателство, подкрепа и любов  .
Извинявам се за дългият пост.
Стискам ти палци нещата при вас да се развият по най-добрият начин  !

Да, и аз бях казала това за основаите по-рано.
Няма проблем хората да не се женят, щом така искат, но на мен това наистина ми пречи и ме натоварва, за мен е голям компромис, че въобще почнах да бебеправя без да съм омъжена. Много пъти сме обсъждали тук причините една жена да иска брак - знак за уважение, поемане на отговорност, заявяване пред света, че сме двойка, тъй като сме социални същества и всички ни блазни тази мисъл, предимствата на подписа при раздяла, желанието да носим името на мъжа до нас и т.н. много други неща. Да обсъждахме го на по-ранен етап, но той всячески се дърпаше, беше доста унизително за мен тогава да продължавам да настоявам и направих компромис и реших да пробваме с опитите за бебе. Сега вече промених мнението си - всички казват, че мъжът трябва да ме разбере и подкрепи след като толкова желая това. Но явно за него пък мисълта за брак на този етап е натоварваща. Ще видим как ще се развият нещата, стискай палци. Благодаря за пожеланията.

Саб-ф, пожелавам ти успех! При всички двойки е различно, но едно е важно, трябва да има съгласие. Дано вие го постигнете. Интересно ми стана, това което си писала за брака. Една от причините поради, които не исках да се омъжвам е точно, защото жената взема името на мъжа си, а преди това носи това на баща си. На символно ниво, тя се предава като собственост от мъж на мъж.

Лично аз не държа толкова на името на мъжа, то е просто символно. Но тук много пъти от различни момичета това е изтъквано като причина за желание за брак. А и по принцип по закон можеш да бъдеш с 2 фамилии с тире, или да запазиш фамилията си, също така може и мъжът ти да вземе твоята фамилия (което рядко се случва разбира се:) ).

Кога мъжът е готов за бебе ?  НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА СИ ОТГОВОРЯ НА ВЪПРОСА! Има някой хоп и готово , има някой се чудят...чудят ...има хора никога няма да се решат на дете.... Няма да изпадам в подробности за причини...възможности...финанси и т.н
Просто мъже и жени различни, връзки различни, причини различни...абе..всичко е строго индивидуално!
Раговор нормален и отовори му е майката на работата може би....за да се знае кой, какво, къде кога и защо.........не знам

При мен нищо не свърши работа..

Успех на Всички   

Нани, просто няма еднозначен отговор на този въпрос. Кога мъжът е готов за дете... ами когато се почувства вътрешно готов. Но една вътрешна готовност, как да кажеш кога ще се случи? Няма начин.
Мъжът е готов за дете тогава, когато го почувства и поиска осъзнато. Осъзнатостта е ключова, защото всички сме наблюдавали какво се случва, когато детето се роди, а мъжът не е осъзнавал какво означава присъствието му вкъщи - рев посред нощ, обсебване вниманието на майката, изнервяне на ситуацията, по-трудна организация дори за едно просто кино с жена му... И се започват проблемите, задълбочават се, понякога се появява и трети човек и... чао. Това е горчивата истина. Затова е необходима осъзнатостта в желанието, в това какво е наистина да имаш дете - доброто и не толкова доброто, лесното и трудното. И ей това им е трудно на тях. Порастването. To e процес и понякога се проточва с години. Понякога се проточва повече, отколкото може да чака една жена. И ей това е най-трудното - да вземеш решение дали си заслужава да чакаш и да рискуваш да забременееш по-трудно или да имаш само едно дете (ако планът ти цял живот е бил за повече) ... или да избереш да останеш сама и да потърсиш отново любота, този път по-истинска.

И аз продължавам да си чакам тази тема да узрее в мозъка му... Всичките ми приятелки вече имат дечица. Всички наши общи приятели също. Седи, радва им се, гушка ги, целува ги. Говори и мисли по темата, но все стига до извода, че не сме готови. Пък и е един перфекционист. Имахме апартамент, хвърлихме супер много пари и усилия. Имаме си стая за дете. После реши НЕ! Ще правим къща. Първо тя да стане. Еми писна ми... Утре ще се нанесем и темата пак няма да е актуална, защото пак ще измисли нещо...
Ама...няма да се ядосвам. Обещала съм си. Да сме живи и здрави и ако е писано ще сме заедно. Ако не... Ще откача от мъка, но така ще да е трябвало да стане

Понякга мъжете  дават вид че са готови за бебе, но уви не е така . 
ММ казва че иска, ние почнахме да опитваме в продължение на няколко години неуспех  едва успях да го придумам да идем на лекар . Оказахме се с поблеми идвамата,  а не иска да се борим с това защото нямало смисъл щямо да стане от самосебеси .
Ей това немога да го разбера .

mahimi, и моят мъж е същия. Правим опити от година и според него било много рано за лекари. Казвам му, че сигурно има някакъв проблем а той ми казва: знам, но сме млади и е рано да се тревожим. Аз обаче си записах час при гинеколог, поне да знам дали е в мен проблема.
А според мен мъжът е готов за бебе, когато е на зряла възраст, когато е осъзнат човек, когато има професия и дом, когато почуства жената до него зряла и улегнала. Ако има чести спорове в семейството, той просто ще има усещане за несигурност. Забелязвам, че в повечето случаи проблемът не е в мъжа а в поведението на жената. Често ние се държим твърде емоционално и затормозяваме партньора си. Много неща правим на инат и с тръшкане. Не искам да обидя никой! Ако погледнем нещата от друг ъгъл ще наперим решение на проблемите си. Разбира се има мъже, които просто не искат дете или си имат др. причина.

Кога е тази "зряла възраст" според теб?

Нямам предвид определена възраст, по- скоро за вътрешно усещане на мъжа, че е постигнал всичко необходимо преди детето.

Привет Лорче, ние опитваме от 3 години без резултат съгласна съм, че сме емоционални все пак сме жени , но когато не получиш минимално разбиране и подкрепа започваш да се замисляш къде грешиш.