Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

За съжаление зряла възраст и обяснението ти не се връзват. Има си определение за зряла възраст. Което няма нищо общо с готовността за дете.
Какво значи "да е постигнал всичко"?!Кво значи всичко? Няма човек на земята дето да е постигнал всичко...Даже незнам какво се заключва в тая дума.
А пък, ако и ти му влизаш в положение и копираш мнението му" да е постигнал всичко"....мисля, че много време още ще чакате за дете.

Tя каза "да е постигнал всичко необходимо преди детето" - не вади половината от фразата, защото значението съвсем се променя Да постигнеш всичко, което ти се струва необходимо и важно да се постигне преди да имаш дете е капан, в който падат много мъже. Те не разбират, че най-важното в цялата работа е осъзнатостта и желанието да имаш и отглеждаш деца, наблягат на материалните "необходимости" и съвсем изключват емоционалната необходимост. И там им е грешката.

Аз ако чаках да има всичко необходимо, щях да влезна в критическата . Вярно е ,че е добре семейството да има финансова стабилност и че деца се гледат с пари,но пък не трябва да се изпада в крайност.Може нещата да вървят паралелно.

"Всичко необходимо" е понятие, което може да се разтяга до безкрайност и е удобно оправдание за отлагане до неопрделен момент, защото създава впечатление, че насреща ти стои отговорен човек, който просто е много загрижен за бъдещото поколение.

Не изчетох цялата тема, само половината, но се присъединявам и аз към дискусията с моята история.

Както се вижда от подписа - едно дете имам. Настоящият ми приятел не е баща на детето, с него се разделихме кажи-речи след раждането, но това няма общо в случая. С приятеля ми живеем заедно от около година. Той иска деца, иска да бъде баща и на дъщеря ми и тъй нататък. Дотук добре.

През зимата правихме опити за бебе. Основно по моя инициатива - реших, че искам и е дошъл момента, той се съгласи и така. Получи се от втория опит, радвахме се и двамата, но нещата не се развиха благоприятно - загубих бебето в осма седмица. Оттогава (сигурно в голяма степен и заради хормони) още повече искам бебе - на 32 години съм, имам някои здравословни проблеми, които могат да дадат отражение върху репродуктивните ми способности... Той обаче нещо започна да се опъва - не знаел дали иска точно в момента. По-смислено и конкретно обяснение не можа да ми даде. Питала съм го директно дали се страхува, че може пак да стане така - не дава конкретен и еднозначен отговор. На конкретен въпрос защо не знае дали иска, какви са му притесненията пак не отговаря еднозначно, а с някакви общи мъгляви приказки, от които нищо не ми става ясно. Същевременно продължава да се опитва да стане баща на дъщеря ми (или по-точно, много иска тя да го приема като такъв и да го нарича "татко", което пък тя не прави). Аз, разбира се, много се радвам, че приема детето ми и иска да бъде част от живота му, но ми е странно как хем е готов да бъде родител на чуждо дете, хем не е готов да има собствено.

Та така, това е историята... Кой кога е готов за бебе - не знам, предполагам, че при всеки е различно. Аз лично не бях готова, докато не се роди дъщеря ми - през цялата ми бременност мисълта, че ще ставам майка ми беше нереална и далечна. Отне ми 2-3 дена да свикна с нея и още известно време да се почувствам на 100% майка. Предполагам, че с мъжете е още по-сложно - аз го носих това дете 9 месеца, усещах го като се движи, родих го и пак ми беше трудно, а човек, който не е изживял нищо от това сигурно е още по-трудно.

Нали ти е ясно, че мъжът приемат аборта на бебе, не по-малко тежко от жената?! Поне, това е моето мнение. Пред маската всички сме циркаджии, но зад нея, нека не мислим, че това, мъжете, са скали по душа и емоции.

Да, ясно ми е, но ме влудява фактът, че той не иска да говори на тази тема. Хората са различни явно - моя близка загуби 2 поредни бебета в 5ти месец заради тежки малформации, сега тя се страхува да опита пак, а приятеля ѝ иска да продължават да опитват. При нас е обратното - и на мен ми беше тежко от загубата, но искам да опитам пак, но очевидно на него му е по-трудно да се осмели. Но мълчанието е това, което ме побърква. Ако говореше, щяхме да стигнем до някакво взаимно приемливо решение. А сега аз искам нещо, той има някакви задръжки, аз си мисля сама какво и как, той ми мълчи насреща.

За мен приятелят ти се е стреснал, защото е станало много бързо, от втория път. Едно е да искаш нещо по принцип, като добро пожелание, друго е когато вече е факт. Като човек с аборт в ранна седмица особено си и мисля, че основно си го изживява жената , защото той мъжа още не е осъзнал напълно какво се случва, а то вече е история, а жената си усеща всичко освен емоционално и физически. Но това е мое мнение...

Всеки възприема нещата различно, по свой начин. Всеки изживява нещата различно. Не обичам баналните приказки, обаче това са приказките от живота.

Sway, поне ти разбра какво написах. Подкрепям мнението, че парите не са всичко. Ако мъжа обаче мисли, че още не е готов за дете в материално отношение то ние трябва да му покажем, че може би не е така. ММ мъж също имаше този проблем....... всеки казва, че трябват много пари за да отглеждаш бебе и той явно си мислеше за космически сми. Аз разпитах приятелки, които са майки,  проверих и в интернет колко струва удоволствието да си родител и му казах на ММ за реалната сума. Така той разбра, че доходът ни в момента позволява да имаме дете. Същия месец разбрахме, че наша приятелка е бременна, после ни се роди племенница и той сам поиска да стане баща. Друг е въпросът, че не се стряска от неуспешното ни бебеправене.

През много, много неща минахме. Някой от тях разказани и тук. Сгодихме се след 3.5 г. връзка в самия край на 2013 г. Няма пак да пиша колко тежка беше връзката ни през тези 3.5 г. Аз пък колко пъти съм си мечтала да я няма тази връзка, да се намери нещо, което да ми изличи чувствата и да ме накара да спра да се боря за връзка, която често ми се е струвала безсмислица. не се получаваше. Сгодихме се и тогава ... аз пък взех, че се влюбих в друг. Любовта е сляпа. Нищо не се получи с това за щастие, защото сега вече знам, че този човек (другия) не струва. Знам обаче и колко много струва човека до мен. Не ме остави въпреки всичко това, минахме и скандали и разправии и той винаги беше до мен "Няма да те оставя, защото те обичам и искам да съм с теб. Страхувам се безкрайно, че ти ще си тръгнеш." Направи всичко, за да ме спечели отново и да бъде много по-добър от всичкото ни време заедно по-рано.
По темата. След 20-тина дни. На 15.08.2014 ще сключим брак и двамата знаем, че начина по който тази дата ще бъде спецялна не е 1 подпис или това, че ще сме заедно (ние живеем заедно от 4 години почти). Ще направим тази дата специална, защото двамата сме решили, че това е денят, когато ще започнем реално да "работим" за наше бебе.
Сега и двамата знаем, че искаме да сме заедно, че сме се избрали един друг и, че ще можем да се справим с това.
Тази тема "Кога мъжът е готов за бебе" ми е много близка. Харесвам я и я следя. Много хора ми писаха, когато в началото писах в нея. Тук имах възможност да споделям може би твърде много от проблемите си. Просто аз съм човек, на който, когато му тежи има нужда да си поплаче малко.
Това, което описах последно за мен е... Някой неща се случват, като изпитания, за да видим истински ценното в живота.

Пухи, поздравления Много хубава дата сте избрали, голям църковен празник. Ние с ММ тогава правим 1 година семеен живот.

Пухи много се радвам за вас!!! Съпреживях с теб цялата ви история от начало и се радвам, че сте намерили общо решение на нещата и то най- хубавото! Радвам се, че мъжа ти те оценява, може би е била нужна тази "забежка" от твоя страна за да се осъзнае. Както казвам- всяко зло за добро. Пожелавам ви в най- скоро време да си направите едно пухкаво бебче и да му се радвате!  

И аз да се включа в темата. Със съпруга ми имаме дъщеря на почти 6 години и аз мечтая за второ дете... но само аз. Той не желае, непрекъснато го питам дали ще си имаме още едно дете, а той ми отговаря "не". Ще следя темичката

Пухи, много се радвам!
И аз следя темата от самото начало и съм много щастлива, че сте предприели тази крачка.

Понякога трябва да има сътресения, за да осъзнаем кое е истинското в живота ни.

Успех желая!