Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

Сигурно от страни е лесно да се дават съвети, но като ако си в дадената ситуация все е надаваш нещо да се промени. За мен хората трудно се променят и ако го направят ще е за себе си, защото го чувстват, а не защото някой го иска! Този мъж си е намерил някой да го издържа и кара по течението - каквото стане! Не мога да очакваш от мъжа до теб да се промени само защото имате брак! Как ще бъдеш до някой, на който не можеш да разчиташ? Моето мнение е  този човек е егоист!!!
За мен този годежен пръстен изобщо не е бил изненадващ, ти си го притиснала малко и ли много и той е решил да играе на сигурно, че да не си тръгнеш. Ти сама не си удволетворена от това предложение, защото знаеш че малко или много е направено под натиск.
Преди години бях с един мъж който мислеше само за себе си и се надявах като заживеем заедно нещата да се променят. Да ама не... Говорихме че трябва да се изнесем да живеем на квартира, но той така и не се реши, нямали сме пари, ще съберем... И как събира знаеш ли? Купи си кола. И аз пак викам "Айде". После пак подхаващаме темата за съвместно съжителство и отговора е същия" Трябват ни повече пари, ще съберем и ще се изнесем да живеем заедно" И след няколко седмици си купи система за домашно кино и т.н и т.н други покупки за него. Общо взето аз не влизам никъде плановете. Известно време се карахме за това че не живеем заедно и накрая се разделихме понеже на него му писнало да говоря едно и също. И не съжалявам, много страдах, но всичко е било за добро. Сега съм с прекрасен, грижовен мъж, който не му е проблем да живее на квартира, и с който градим общо бъдеще

Днес чух реклама за филм по БНТ в неделя мисля, а сюжета е: жена иска дете, а мъжа й не е готов... докато не се случва да се прехвърли в бъдещето, където среща сина си и това преобръща мисленето му.... Точно по темата 

Ще ме прощавате за циничността, но...

Здравейте
Не ми е работа да се намесвам или да давам съвети, но не мога да се сдържа 
poohito от доста време чета постовете ти тук (случайно попаднах на тази тема). Не мога да разбера защо си с този човек    Само факта, че искаш да го промениш из основи не ти ли говори много? Какво те притеснява, какво те плаши да го зарежеш този човек и да продължиш спокойно и щастливо живота си??? Може и да си го споделяла, аз да не съм прочела, но според мен съжителството ти с този човек освен, че те прави нещастна, ами и те задушава. И брака, който мислиш да сключиш ще е най-голямата грешка в живота ти, лично мое мнение. Нито те издържа, нито ти помага, не ти осигурява уюта на семейството, не те прави щастлива ( а точно обратното)... Просто ми е интересно да науча, защо си с този паразит, защо искаш дете от такъв човек???
Извинявам се ако съм те засегнала с нещо, било е неволно.

Дам, poohito , къде изчезна?
Как вървят нещата при теб?

Някоя от другите дами иска ли да сподели наблюденията си за техните мъже и готовността им да станат татковци?

Тук съм.
Всъщност съм нещастна само, когато се замисля.
Доста хора са ми казвали, че мисля твърде много, а трябва да го карам "по-леко".
Разни хора, разни характери.
Аз по някакъв начин обичам този човек или съм му признателна, че е с мен, след като никой друг не е  пожелал да бъде с мен. (не ми се описва пак на дълго и широко ситуацията, а и май открих, че който не го е преживял не би го разбрал).
Той по някакъв начин също ме обича или ми е признателен, че се грижа за него и правя всичко онова, за което съм разказвала. Всъщност има доста голямо желание аз да съм щастлива, но не разбира как може да го направи. Той например е доста щедър и ако съм от момичетата тип "мило искам това, искам онова" ще получавам почти всичко, което искам, но той не умее да си прави сметката и след 10 дни ще сме на червено. Аз правя и сметки за мен и за него и знам, че ако го накарам да ми вземе ... ще остане без пари и после ще се чудя аз от къде да дам пари за неговите ежедневни разходи. Сложно го обясних май пак.
Това е човека, който имам в живота си и няма как друг да бъде баща на детето ми. Може би би ми се искало да е различно, но не винаги нещата се подреждат по идеялния начин в представите ни.
Много хора ще кажат: "нещата се подреждат така, както си ги направим."
Семейството обаче не си го правим асми,а обикновено с най-малко още 1 човек.
Семейството на моите родители не е добро. Семейството на неговите родители също не е добро, а мисля, че нашето съжителство за миналите 3 години е по-добро от тези и много други примери.
Може би просто повечето хора се женят за човек, който идеализират без да познават наистина добре. Аз не мога да идеализирам моя приятел, но пък и не мисля, че има нещо изненадващо, с което да ме разочарова. Все пак от 3 години живеем заедно и какъв би бил смисъла да продължим ад бъдем заедно, ако не се решим да сме семейство и да имаме деца. Или може би трябва просто да се разделим щом нещата не са, като в мечтите ми, а тогава какво ... ще ми се появи принца на белия кон ли? Къде беше принца на белия кон, когато бях на 18, а когато бях на 20, а когато бях на 25. Къде се кри? Защо не дойде на нито едно тържество или излизане да ме покани поне на танц? Поне да седне да размени 2 думи с мен? Поне да пожелае да се разходи една събота с мен?
Сега обаче, когато съм почти на 32 г. само да прекратя неудачната си връзка с "този паразит" и веднагически ще намеря своя принц.
Е не го вярвам.
Ще се повторя. Не съм имала бивши гаджета, не съм имала гадже в училище, гадже в университета, не са ми се появявали хора, с които да съм се разделила и после да се появяват други хора. По някакви причини никой не е желал да има връзка с мен, може би и този човек не го е желал, но просто така му се е наложило. Може би това е моя шанс. Който не го е преживял не би го разбрал.
Не съм се обидила от GalaEluard, нито от другите.
Аз не разбирам хората, които не могат да си намерят работа (за щастие аз никога не съм оставала без работа).
Други хора не могат да ме разберат мен - как не мога да си намеря по-добър и по-истински мъж.

Наистина мисля,че драмата ти е в повече.Не скачал  той от радост,че ще се женят,подарил е пръстен ,ама как  го бил подарил...Сериозно ли мислиш,че насила и против волята си ще ти предложи,било то и по твоя идея??

Естествено, дреме му на него, дава там един пръстен, за да миряса тя, пък той продължава да си има безплатна гледачка вкъщи.

Сериозно мисля, че има не малко мъже и жени, които биха подарили пръстени и не само, биха подписали договори и т.н. при идеята, че това ще им осигури до края на живота безплатно жилище и храна.
Все пак обаче не мисля, че този човек не ме обича, както обаче написах в един момент не знам, къде и в мен и в него обичта прелива просто в една признателност и вече не е само "обичам те, защото ти си човека за мен", а е "обичам те, защото ти се погрижи за мен". Втория вид обаче обич не предвижда, че ролите могат да се разменят и грижещия се да има нужда от грижи. Те и домашните ми любимци ме обичат, но не мога да очаквам от тях, че в момент на трудност ще ми осигурят храна и дом. Обичат ме, защото се грижа за тях, а не за да се грижат те за мен.

Това ми е мисълта, че на него му е все тая, мъжете не се вълнуват както жените за такива събития. Нали ще продължи да си живее на чужд гръб...
Пухи, по-добре сама, отколкото зле придружена...
Аз също не съм имала сериозни връзки до 26-7 годишна, вярно при мен причината е била съвсем друга, аз съм много своенравна и свободолюбива, не търпя да ми казват какво да правя. От там и не съм имала желание да се ограничавам с връзка. Като малка може и да съм си мечтала за принца на белия кон, но перфектни хора няма както разбираме, когато порастнем. Наистина не мога да те разбера   Аз например не работя (защото не ми се налага), изцяло моя приятел ме издържа, винаги ми угажда (естествено знам какви са ни възможностите и кога може, и кога трябва да изчакам), живеем от 6г. заедно, грижим се един за друг, помагаме си, пътуваме, тревожим се ЗАЕДНО. Имали сме и кофти ситуации разбира се. Обичаме се, но момента в който реша, че нещо не върви и то сериозно, ще си хвана багажа и ще си тръгна, колкото и да ми е трудно и емоционално и всякак. Не се имам за прекрасната принцеса, даже съм доста труден характер.
Имам чувството, че те е страх да си щастлива  
Един пример с моя позната ще ти дам. Тя е на 50г. има деца вече големи, мъжът и почина преди 7-8г. След доста години самота, тя се захласна по по-млад от нея мъж (с над 10г.). Тя работеше доста приятна, лесна и добре платена длъжност. Този човек заживя при нея. Тя започна да го издържа... с времето започнаха да си попийват, закъсняваше за работа, дни наред не ходеше и накрая я уволниха. Спестяванията и свършиха. Възлюбения я забърка в кредити, после ипотекира апартамента си, потъна в дългове. Когато и тези пари свършиха, той започна да я бие и обижда, колкото и да и говорехме, да се опитвахме да я накараме да се раздели с този човек тя не желаеше. До там беше заслепена, че само и само да остане с нея го беше излъгала, че има рак в мозъка и и остават 3 месеца живот... Накрая той разбра, че нито е болна, нито може да му подсигури ракийката и цигарите, преби я и я остави... Тя остана на улицата без жилище, с дългове за над 100 хиляди лева, деца, които не искаха да я погледнат... Майка ми и помогна да се съвземе, след опит за самоубийство...
Не казвам, че това ще се случи с теб ( на никой не пожелавам такова нещо да изживява), просто понякога се заслепяваме от нещо и не искаме да приемем, че друго по-хубаво чака нас.

Ето, а аз не мога да си представя да не работя и някой друг да ме издържа. Не мога да си представя да отсъствам от работа без да съм в отпуск. Миналата седмица по-работа тръгнах от фирмата, в която работя в 14.30 Свършихме си работата и в 15.30 бях у дома (работния ми ден е до 17 часа), все едно нещо ме изяждаше от вътре, че не съм на мястото, където трябва да бъдя, че ще ми се обади някой и ще ми се накара, че ще ми каже, че не заслужавам заплата, защото в работно време съм си у дома.
Това няма много връзка с темата, но в мен има може би някой железни бариери. Това е и чоже би причината да живеем така с приятеля ми. Причината може би не е в него, а в мен. В мен има желязна бариера да поискам помощ, да позволя някой друг да плати, когато аз имам пари, за да платя сама, да поискам и приема подарък, дори от майка ми. Семейството ми ми внуши, че нищо не е безплатно и всеки жест и всяка помощ ще ми бъдат натяквани до край. Баща ми и брат ми го правят постоянно за най-невинни неща. Например  веднъж забравих да подпечатам командировъчното си, когато бях в София и после помолих брат ми, който живее там да го подпечата, това се случи през 2006 г. и ми се натяква и до днес. Мнителна съм, че всеки жест се прави за това, за да бъде натякван и използван да ме нарани, когато съм уязвима, ако ще дори с думите "с нищо не можеш да се справиш сама". Все пак аз съм Овен, а ние сме си доста горди и не мога да слушам такива неща.
Да не се заричам, но пропиване и живот на улицата на мен няма да ми се случи, защото аз винаги мисля първо за своя план и за това, че трябва да съм на работа и да имам заплата, а след това за всичко друго. Навила съм си на пръста, че само собствените средства могат да ме спасят от горното - услугата, придружена с натякване.

Преди години и аз бях така, за финансите По принцип винаги с всичко искам сама да се справям. Колкото до работата и на мен ми беше криво когато спрях да работя, дори и сега понякога ми се иска да работя нещо. Но защо да се тормозя за 300лв. на месец, не че ще са излишни. Скоро ще си имам нещо свое, с което да се занимавам и да припечелвам по някой лев.
Ето виж, сама казваш, че имаш свой план, работиш и се придържаш към него, но явно човека, с който си, не планира същото. Някак няма синхрон. Когато се роди едно дете става още по-различно, а и този човек до колкото разбирам има вече дете, което е оставил. Как може да си сигурна, че и теб с дете на ръце няма да остави. Ох, не знам, ти си знаеш най-добре. Излизай, контактувай с всякакви хора, различни, усети живота. Наконти се и излез с приятелки някоя вечер, забавлявай се.

Това трябва да го опровергая. Той не е оставил детето си. Моята информация е, че майката на детето е пожелала да го вземе след развода, както почти всяка майка би избрала, а причината за развода е основно в нея (изневяра). Естествено е възможно и това, което аз знам да не е цялата истина, защото все пак касае хора, които не познавам лично.
Гаранция, че няма да ме зареже с дете на ръце няма, но и за много по хармонични от нашата двойка няма такива гаранции.
Аз например бих работила за 300 лв. дори може би само заради страха, че някой ден този човек ще ми каже "Издържах те ... години, а ти си лежеше в къщи от мързел да не подхванеш някаква работа." Просто за жалост такива са взаимоотношенията, които съм видяла в дома си от моите родители. Т.е. не смисъла в това, че не си заслужава да се трепеш, а в това да се защитиш, срещу нападки. При мен е така.
Върти ми се живота доста около това да се предпазя от бъдещи гадости. Тази предпазливост е и причина да не мога да се зарадвам, на това че съм получила пръстен и т.н. Накратко - очаквам удари в гърба от хора, които съм считала за най-близки.

Пухи ами един ден като дойде бебчето, тогава ти няма да можеш например да работиш и да го издържаш, тогава как ще се справите? Разбирам твоята нужда от финансова независимост и я уважавам. Но и той като мъж трябва да се вземе в ръце и да бъде малко по- отговорен... А изобщо разбрахте ли се в кой период ще се почувства готов за детенце?


Ами аз ще споделя какво се случи при нас. Всъщност преди година и половина подхванах тук темата, защото изобщо си нямах идея кога ще се реши половинката на детенце, а вече много го исках! Поговорихме си, каза какво го спира, съгласих се и до там. Докато в един прекрасен октомврийски ден на 2013г. ме зарадва като спря да ме пази.    Аз бях на седмото небе, той не обели и дума, нито пък аз. Действията бяха повече от ясни. Сега разказва наляво и надясно как съм искала още преди време дете, но понеже той бил разумен и докато не премахнел пречките на пътя ни неможел да прави деца.  Което си е истина.... Та така... а аз си мислих, че ще чакам още 1-2 години поне!

Всъщност май съм избързала да пиша в тази тема.
Не знам.
Преди време той казваше, че е готов, а после, като че ли прогледна и започна да вижда как съмо аз се товаря и всичко е на мен и може би видя, че в деня, в които аз не мога да поема толкова натоварване ни чака само лошо. Тогава леко се отдръпна.
Сега аз мисля, че като се оженим и автоматично ще предприемем и тази стъпка, защото времето си върви, а аз ще съм над 32 вече. За него не съм много на ясно какво мисли. Понякога казва, че имаме твърде много проблеми да мислим за това. Понякага казва, че проблемите никога няма да изчезнат. Понякога казва, че не разбира, защо трябва първо да се оженив, а след това да мислим за бебе.
Каза ми, че това, че аз си въобразявам, че предложението за брак и брака са някаква дългосрочна декларация за обич, за помощ и за споделена отговорност - съвсем не е така. Може би е прав за това.
Но за мен е наистина важно да знам, че той е желал да имаме семейство, а не един ден да ми каже, че ми е направил услуга, защото никой не ме искал. (Съжалявам, че вкарвам такива думи, но пак казвам - такива съм чувала у дома, като по-малка).
Никога не е спирал да ме пази. Никога не би го решил просто така (поне аз така мисля), че първо ще го изговорим и тогава. Никога и за жалост няма да поеме сам отговорността за такова решение. Искаше ми се той да го реши, просто да спре да ме пази и да каже "Реших, че искам да си имаме дете". Това обаче са само мечти.