Брак или "на семейни начала"?

Евала!

Именно. За 2013 е лесна работа, примерно. Но я пробвай за 2000 г. или за 1983 Няма начин. Те затова и НСИ не се занимават.

А и колкото по-скромна е сватбата, толкова по-бедни са семействата.

Нофелет, няма никакъв шанс да те забележа ако си мижитурка, ако ще не венчална халка, ами халка на носа да носиш.
Ако си забележителна личност, важи същото, така или иначе ще те забележа.

Именно социалният статус драматично се промени последните години и отдавна халката не дефинира позицията в обществото.
АКо дефинираше, отдавна да съм сключила брак, аз много държа на високия си статус.

Лош, лош НСИ 


Ако не си сключила църковен брак, значи моят брак е повече от твоя. Цял Брачен Подпис повече е това, не е шега работа, дааа.



Не се сърди, човече, помислих си го, обаче така ме домързя 

Конкретно по темата: 10000% съм съгласна с Ази.

 
Абсолютно се подписвам под това.
Изпитала съм само негативите на брака и тежкия развод.След него нищо от рода на ''падане на колене и листенца от рози и др. '' не може да ме трогне,разнежи и накара да подпиша пак.Независимо че го изпитах ,засега предпочитам да съм без подпис,нищо че имаме дете.
Та ако ще и още 100 адвоката да се включат в темата и да твърдят обратното.Различни казуси,различни гледни точки.

Не харесвам големите сватби, но подкрепям брака между хора, които се познават много добре и които са сигурни в човека до себе си. Не съм омъжена, но бих го направила.

За мен църковният брак беше по-важен и имащ много повече смисъл от гражданския като се омъжвах. Не знам защо, просто така го възприемах, мъжа ми също. Дори си мислех че гражданският е излишен след като има църковен, в смисъл странно ми беше да се омъжвам 2 пъти в един ден: в църквата и в ритуалната. Предполагам донякъде опираше до възпитанието и разбиранията ни на мен и мъжа ми, и двамата не сме фанатици, но определено почитаме вярата като нещо добро.

Аха, значи и двете имаме и църковен - това е цял Подпис повече. Значи сме по-семейни от тези само с един Подпис 

Много точно казано това за брака заради дете. За мен хората трябва да се женят, защото много искат - и двамата. Когато е заради дете, единия или и двамата се чувстват не на място и нещастни. Няма как лесно такъв брак да оцелее.
Не съм съгласна, че е малък шанса за успех на първия брак. Успеха на всеки брак, независимо дали първия, втория,  третия и т.н. зависят от желанието, от любовта и очакванията, които трябва да съвпадат, както и от още нещо - КЪСМЕТ.
И говориш за многото разводи, защото може да се проследи статистиката. Никой обаче не води статистика на тези, които живеят заедно, като твърдят, че са семейство и се разделят след година -две или повече съжителство. И повярвай ми - те са повече. Аз преди съпруга ми имах няколкогодишна връзка   с един мъж. Живеехме заедно последните две години и като се разделихме, макар и по моя воля се чувствах ужасно и страдах. Ако бяхме женени щеше да е една идея по-тежко, но емоциите не се владеят от това. Аз се чувствах зле, защото съзнавах, че след приключването на тази връзка аз губя приятел и човек, с който съм прекарала последните години от живота си. Но любовта просто си беше отишла и беше останало само приятелство /поне за мен/.
Имам толкова приятели, които са живели с партньор, разделили са се, после са живели с друг, после с друг. Къде е тази статистика?
Брака е много по-стабилен, от съжителството, защото те учи на търпение. Търпението в съвременното общество е много важно, защото хората са спрели да правят взаимни компромиси и при най-малкото нещо са готови да се разделят. Като казвам компромиси нямам предвид да търпиш да те бият, обиждат, изневеряват, огорчават. Имам предвид от време на време да надмогваш егоизма си и да направиш реверанс.
Като казвам това го казвам с ясното съзнание, че при нас съпруга ми прави повече компромиси, но и аз винаги се старая да го накарам да се чувства специален, важен, единствен. До кога така? Дай Боже - винаги.
При нас нещата са така: той е планината, аз вятъра. Докато аз фуча и правя буря, той не помръдва. Когато се успокоя се скривам в неговите ръце. Това е.  

На една сватба все на някого му е хубаво Я на младоженците, я на гостите, я на персонала в ресторанта и куп попове. Аз съм с две ръце "За" сватбите. Мои, чужди. Един приятел на две ме кани. Между другото, втората беше много по-весела от първата му. За втората се бе научил да танцува и направиха страхотен валс с булката

Твърдиш, че хората не са търпеливи, но само защото са подписали, изведнъж ще станат?

Магнолия е много права. Пълно е с хора, които са съжителствали с много народ преди брака си. Аз също смятам, че ако имаше начин да се преброят разделите на съжителстващите.... биха се оказали много повече от разводите....

Значи, ако съм решила, че няма да го бъде, няма земна сила, която да ме спре.
Нито пък мъжа ми ще спре.
Бракът не те прави нито по-търпелив, нито нищо "по "по".
Виж, за детето бих казала точно това. Децата променят в подобна посока.
И парите и имуществото.

Аз определено станах по-търпелива, откакто подписах.
Преди това определено "палех от нищо". Като казвам - паля и тръгвам.
Но може би има и други обстоятелства - като децата и къщата.

Отново съм напълно съгласна с подчертаното. Ако съм решила да прекратя отношенията си с мъжа ми, това че съм подписала нито ще ме спре, нито ще ме забави. Само ще ми струва повече пари, за радост на адвокатите.