- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Има мъже които не обичат да им се отказва.Как така на този хубавия мъж ще му откаже някой нещо.
Ами нали ще му се подиграват после...Комплексари.
Ами нали ще му се подиграват после...Комплексари.
Не е въпрос за обичане да му се отказва. И дали е хубав и т.н. Въпросът е, че тази жена му казва "Не". Какво правиш при жена, която ти казва "Не". Не е ли правилно да я оставиш да живее своя начин на живот със своето си "не". Ако един мъж предлага брак, то той вярва в брака и това предложение е символ на неговите житейски устои. Дори и жената да овальоца отказа си с разни лигавщини като "миличък, ама аз те обичам, просто съм принципно срещу брака", това той как го прилага към своя си мироглед. Да живеш без брак, докато самият ти вярваш в брака и искаш брак... е прекалено голям компромис. Не е като единият да обича класическа музика, а другият да обича джаз. Минимизираш значението на това "не". А то си е голямо "НЕ"
Ебати и путьовското поведение.
Пиши си простотиите, друже....и вярвай в своето право на избор и задължението на жената да ти ходи по гъза...
Интересно ми е, наистина. Искам да си представя самата ситуация, лицето, изражението на един мъж, който предлага брак на жената, която обича и тя му казва: "Ами...... не!"... Наистина не знам какво точно прави оттам нататък при нея. Как точно преглъща това, какви оправдателни механизми се задействат в главата му, как минава през тази ситуация... Жалко е. Такъв мъж е жалък за мен. Кога започнаха да се раждат такива... тъжна работа.
За толкова любов, веднага бих й помогнал да си събере багажа и да ходи да си "не"-ка на някой, който го заслужава Който смята, че заслужава "не", нека живее с такава жена. Аз не смятам. И не уважавам мъжете, които го залужават. Има мъже които не обичат да им се отказва.Как така на този хубавия мъж ще му откаже някой нещо.
Ами нали ще му се подиграват после...Комплексари.
Ами нали ще му се подиграват после...Комплексари.
Не е въпрос за обичане да му се отказва. И дали е хубав и т.н. Въпросът е, че тази жена му казва "Не". Какво правиш при жена, която ти казва "Не". Не е ли правилно да я оставиш да живее своя начин на живот със своето си "не". Ако един мъж предлага брак, то той вярва в брака и това предложение е символ на неговите житейски устои. Дори и жената да овальоца отказа си с разни лигавщини като "миличък, ама аз те обичам, просто съм принципно срещу брака", това той как го прилага към своя си мироглед. Да живеш без брак, докато самият ти вярваш в брака и искаш брак... е прекалено голям компромис. Не е като единият да обича класическа музика, а другият да обича джаз. Минимизираш значението на това "не". А то си е голямо "НЕ"
Какво путьовско има в това да събереш багажа на жена, която няма желание да ти бъде съпруга? Съвсем логичен завършек е това на краткия диалог "ще се омъжиш ли за мен?" - "не"
Да е мислила като казва "не". Имала е избор... Направила го е. Прав й път. Ако подписът е по-важен от жената, значи мъжът не държи особено да бъде с тази жена.
Ако липсата на подпис е по-важен от мъжа, значи жената не държи особено на този мъж.
Има мъже които не обичат да им се отказва.Как така на този хубавия мъж ще му откаже някой нещо.
Ами нали ще му се подиграват после...Комплексари.
Ами нали ще му се подиграват после...Комплексари.
и понеже г-на попита, аз ще му дам отговор, въпреки че доста назад в темата обясних мотивите си.
Предложението му дойде спонтанно и може би рано. Аз бях с едно дете и с мнооого тежка раздяла зад гърба си. Ходехме от месеци. Отказах му с основателната причина, че за момента не желая да се обвързвам по този начин с никого. Че искам да предпазя и дъщеря си, и себе си от още една евентуална разправия в съда. Детето ми наистина прие първата раздяла адски тежко, защото самата аз бях рухнала. И колкото и да е немислимо за някои жени, когато ти предложат брак за втори път, понякога първата ти мисъл е, че рано или късно може да се стигне до развод, а това е неприятно за всички страни.
И все пак, не смятам, че моя мъж е някакъв льольо, защото прие отказа ми нормално, че остана с мен след това, че и чуждо дете отглежда, пък и ми направи едно незаконно...
Трябва да имаш топки, за да останеш с жена, която не е отхвърлила теб, а само брака като вариант. Не всяка жена умира да се омъжи. Особено ако вече е минала по този път и нещата са били грозни на финала.
Че и без да е било грозно на финала, жената може да си е извадила определени изводи.
Трябва да имаш топки, за да напуснеш тази жена и да я оставиш да си живее в собствените й бълнувания и страхове, а не да плащаш цената за нейните минали простотии. Топки са нужни, за да продължиш напред и да намериш тази, в чиито очи да лумне радост и щастие от въпроса "Ще се омъжиш ли за мен?", а не някакви обяснения и оправдания и приказки като "ох, не искам пак да се развеждам". Толкоз за "топките"
Да, да. Ако не я обичаш, а изпълняваш "нормата" брак.
Ако я обичаш, ще си преглътнеш личния егоизъм. Защото е по-важно очите й да блестят от радост, че е с теб и се обичате, вместо да прегори заради единия подпис.
Ако подписът е по-важен от жената, значи мъжът не държи особено да бъде с тази жена.
И не уважавам мъжете, които го залужават.
Аз пък не уважавам мъжете, които на всяка цена държат да се изкарат прави и да стане на тяхното, без да се съобразяват с жената. Те и в брака си не зачитат съпругата си.
Интересно ми е, наистина. Искам да си представя самата ситуация, лицето, изражението на един мъж, който предлага брак на жената, която обича и тя му казва: "Ами...... не!"... Наистина не знам какво точно прави оттам нататък при нея. Как точно преглъща това, какви оправдателни механизми се задействат в главата му, как минава през тази ситуация... Жалко е. Такъв мъж е жалък за мен. Кога започнаха да се раждат такива... тъжна работа.
За толкова любов, веднага бих й помогнал да си събере багажа и да ходи да си "не"-ка на някой, който го заслужава Който смята, че заслужава "не", нека живее с такава жена. Аз не смятам. И не уважавам мъжете, които го залужават.
Ако подписът е по-важен от жената, значи мъжът не държи особено да бъде с тази жена.
Ако липсата на подпис е по-важен от мъжа, значи жената не държи особено на този мъж.
Ако няма компромис и подписът му е по-важен от жената, то трябва ли да държи?!
Ако подписът е по-важен от жената, значи мъжът не държи особено да бъде с тази жена.
Ако липсата на подпис е по-важен от мъжа, значи жената не държи особено на този мъж.
Което за този мъж не е проблем, защото така или иначе, той не държи особено на нея.
ПП azaf
Путкенското, драги е следното:
Ти не даваш право на избор на жената, а поставяш ултиматум-или казваш ДА, или си събираш партакешите и изчезваш!
Ако наистина обичаш една жена, ще приемеш отговора й.
Това, като чуеш НЕ и да забравиш, че си я обичал, или квото и да било друго е наистина жалко.
Всеки мъж ли, предлагайки брак, не се сеща, че може и да получи отказ?
Срамно е да има такова мислене в 21 век.
Ти не даваш право на избор на жената, а поставяш ултиматум-или казваш ДА, или си събираш партакешите и изчезваш!
Ако наистина обичаш една жена, ще приемеш отговора й.
Това, като чуеш НЕ и да забравиш, че си я обичал, или квото и да било друго е наистина жалко.
Всеки мъж ли, предлагайки брак, не се сеща, че може и да получи отказ?
Срамно е да има такова мислене в 21 век.
Интересно ми е, наистина. Искам да си представя самата ситуация, лицето, изражението на един мъж, който предлага брак на жената, която обича и тя му казва: "Ами...... не!"... Наистина не знам какво точно прави оттам нататък при нея. Как точно преглъща това, какви оправдателни механизми се задействат в главата му, как минава през тази ситуация... Жалко е. Такъв мъж е жалък за мен. Кога започнаха да се раждат такива... тъжна работа.
За толкова любов, веднага бих й помогнал да си събере багажа и да ходи да си "не"-ка на някой, който го заслужава Който смята, че заслужава "не", нека живее с такава жена. Аз не смятам. И не уважавам мъжете, които го залужават.Ти не даваш право на избор на жената, а поставяш ултиматум-или казваш ДА, или си събираш партакешите и изчезваш!
Не. Какъв ултиматум? Ултиматум е да правиш някакви входящи обяснения. "Мила, помисли си добре, ако кажеш "не", ще се случи това и това...." Няма такова нещо. Тя не знае какво ще й се случи, ако каже "не". Оставена е на собствените си разбирания и виждания и чувства.
Аз не мога да разбера по каква причина една жена би отказала предложение на брак на бъдещата си половинка, ако са живели заедно например известно време, обичат се, допадат си и искат да преживеят заедно живота си. Говоря за масовия случай без минали разводи, деца, и т.н. Някак си не мога да си го представя, хем се обичат, хем жената отказва на предложението.
Интересно ми е, наистина. Искам да си представя самата ситуация, лицето, изражението на един мъж, който предлага брак на жената, която обича и тя му казва: "Ами...... не!"... Наистина не знам какво точно прави оттам нататък при нея. Как точно преглъща това, какви оправдателни механизми се задействат в главата му, как минава през тази ситуация... Жалко е. Такъв мъж е жалък за мен. Кога започнаха да се раждат такива... тъжна работа.
За толкова любов, веднага бих й помогнал да си събере багажа и да ходи да си "не"-ка на някой, който го заслужава Който смята, че заслужава "не", нека живее с такава жена. Аз не смятам. И не уважавам мъжете, които го залужават.Друг въпрос имам - аз съм против брака и не го възприемам нито като институция, нито като тайнство, единствено като юридическа конструкция от която не желая да съм част. Такаааа.. мъжът до мен знае това, и въпреки това ми предлага брак ?!? Ами според мен пък е неуважение към моите принципи, към моите разбирания .. И защо предимство да има този, който иска брак и с него трябва да се съобразяваме ?
Интересно ми е, наистина. Искам да си представя самата ситуация, лицето, изражението на един мъж, който предлага брак на жената, която обича и тя му казва: "Ами...... не!"... Наистина не знам какво точно прави оттам нататък при нея. Как точно преглъща това, какви оправдателни механизми се задействат в главата му, как минава през тази ситуация... Жалко е. Такъв мъж е жалък за мен. Кога започнаха да се раждат такива... тъжна работа.
За толкова любов, веднага бих й помогнал да си събере багажа и да ходи да си "не"-ка на някой, който го заслужава Който смята, че заслужава "не", нека живее с такава жена. Аз не смятам. И не уважавам мъжете, които го залужават.Друг въпрос имам - аз съм против брака и не го възприемам нито като институция, нито като тайнство, единствено като юридическа конструкция от която не желая да съм част. Такаааа.. мъжът до мен знае това, и въпреки това ми предлага брак ?!? Ами според мен пък е неуважение към моите принципи, към моите разбирания .. И защо предимство да има този, който иска брак и с него трябва да се съобразяваме ?
Е, това е съвсем друго нещо. Ти още в началото, преди на него въобще да му щукне да те иска за съпруга, си заявила ясно, че това браковете хич не са ти по душа. Тогава, разбира се, че би било малоумно да предлага
Мъжете, които ги е страх от отхвърляне са онези, които така и никога не биха предложили брак. Аз страх от отхвърляне нямах. Имам страх от това да живея с човек, който се страхува да бъде мой законен партньор.