Брак или "на семейни начала"?

За мен това не е мит. Абсолютно съгласна съм. Семейства са и в двата случая.

и аз това се запитах хахаха

аз съм привърженичка на брака,защото така по-сигурна се чувствам,а и това си е законен договор между двамата.при евентуална раздяла мъжът няма да си събере просто багажеца и да си тръгне ни лук ял-ни лук мирисал.....някакси имам повече права законово. освен това съм от жените,които харесват принцески истории и сватби. имала съм две сватби в бяла рокля,но за втората (с настоящият ми мъж) той настояваше,а аз по-скоро исках само подписване.
обаче не съм против хората,които са решили да не подписват. това си е лично техният живот и те решават как се чувстват добре в него.

Според мен това, което евентуално би спряло мъжа да си събере нещата и да се изнесе (макар да мисля, че това е запазена марка на жените), е само и единствено наличието на дете. Нито брак, нито подпис, нито халка, нито семейни начала, нито роднини... Нищо няма д апомогне, ако той (или тя) го реши.

Начи, ясно, че никой не е против чуждия избор.
Идиотщината идва, като се почне с намеци и натвърди "вие сте непожелани", "съквартирантите ви не ви се падат никакви и нямат сериозни намерения спрямо вас", "без брак не сте семейство, а аз искам детето ми да има семейна среда", "прозрачни са приказките, че не ви трябвал брак / кисело е гроздето", "искрени са само тези, които си признават, че не им е предложено" и прочие.
И обратното важи - тъпо е да се говори срещу мотивите на бракуваните, но другото е по-често.

Тази тема винаги ще предизвиква спорове, това е ясно. Аз съм срещнала мъжа с главно М и знам, че това е голямата ми любов. Той казва, че аз съм променила живота му и съм всичко за него. За съжаление голяма част от омъжените ми приятелки и колежки са нещастни в брака си. Казват, че не могат да понасят мъжете си, едната наскоро ми сподели, че й се иска да му слага бром в чая ( ) за да не прави секс с него. Колежката ми е през ден "във война" с мъжа си и сподели, че сама ще се чувства по-добре, но децата й били за женене вече, а не върви тепърва да се развежда. Пие "розови" хапчета и не спира по цял ден да плюе мъжа си. Третата пие антидепресанти и е озлобена към всички мъже. Четвъртата живее с мъж, който само тялом присъства в жилището. Всички проблеми (а синът й достатъчно й създава) се решават само от нея. От половин година си има любовник, но и това не я направи щастлива. Поиска да се разделят с мъжа й, а той прирева, че щял да се промени. Е, още си е същият. Но тя сякаш се примири. Съседката пък има мъж само в леглото. За издръжката на децата разчита изцяло на майка си. Нейният хубостник от години не работи, сметките ги плащат неговите родители. Та, тя се заричаше, че на "този егоист" второ дете няма да роди. Е, роди му. И тя се примири, даже учудващо още има живец в нея.
Имам колежка пък, която като се омъжи се обиждаше ако някой клиент я нарече "госпожица". Правеше луд скандал, като че ли на челото трябва да й пише, че вече не е мома. Познавам и друга, която не спираше да се запознава с всякакви мъже и във всеки виждаше бъдещия си съпруг. Омъжи се на 35г. и не спря да повтаря на останалите "сега е ваш ред". Та, затова не се обиждайте, че считам, че някои се омъжват от страх да не останат стара мома. Други пък си мислят, че така животът им ще стане по-смислен. Ако знаете колко смачкани и нещастни жени виждам. И жалкото е, че им личи. Аз засега съм щастлива, разбираме се и без думи, знаем си кътните зъби, както се казва. Имаме две деца, които отглеждаме с много любов вече десет години (съжителстваме от 14). И двете са планирани и желани. Понякога се чувствам такава късметлийка, че се плаша. И работата ми е такава, че изготвям доклади до съда при бракоразводни дела. Като гледам, че 90 набор се развеждат ми е жал. Аз нямам подпис, защото не считам, че това ни прави семейство (не че не ми е предлагал първите две години). Но много уважавам семейството. И като гледам как днешните млади не ценят семейството, брака и нямат никакви ценности ми е мъчно. Дори раждането на дете за тях не значи нищо. Това, че са подписали не ги обвързва с нищо. Бракът е удобство за някои административни процедури (наследствено жилище, вдовишки от пенсия и някои други облаги). Важното е да има любов и уважение!
Не се сърди човече, не съм искала да те обидя.   Звучи сякаш се опитваш сама себе си да убедиш, че си специална, защото сте подписали. Нищо лично.   А това с презервативите ми се стори обидно към всички деца. За мъжете да създадат дете е далеч по-отговорна стъпка от това да сключат брак.

Брак. Избрах да бъде така, защото всеки живее според разбиранията си. Моите са "овехтели", но за сметка на това ги прилагам само спрямо себе си и няма да проповядвам на никого. Родителите ми са хубаво семейство, хубав пример за мен и за брат ми ... Който пък живее на семейни начала Хората се женят все по-рядко, но по начало двете неща не са никак различни. Или попадаш на стабилен партньор, на половинка в живота, или попадаш на някое свлачище.
Не гледам на сватбата като на много пари на вятъра. Харесва ми тази тържественост. На женското ми его му харесва. Хареса ми и предложението (най-вече то, колкото и шокиращо да беше  ), и церемонията, и всичките трепети.
Има нещо, за което можете да ме обвините с право - чувствам се специална заради това, че някой е пожелал първо да му стана съпруга, да ми угоди и да ме изтърпи с цялата тарапана покрай сватбата.

Dara88, не съм се обидила   сигурна съм във всяка една стъпка в 17 годишната ни връзка, така че няма за какво да се засягам.
А и не мога да се засегна от нещо, написано тук, дори моите постове като гледам, виждам не мога да кажа всичко само с думи, в смисъл, че интонация и всичко придава голямо значение и понякога може да звучат рязко...

За децата - това са моите наблюдения, имам такива случаи около мен, както и други, които решават да имат деца, но да не живеят заедно, в смисъл да са двойка, децата винаги ще си останат наши деца, няма значение дали сме семейство  

Dara88

Работя с деца и мога да ти кажа, че за тях е от изключителна важност да растат с двама родители. Работата е там, че когато майката е нещастна в брака (както казах, за съжаление познавам много такива жени), а бащата не се интересува от семейството си или е насилник (и такива за съжаление познавам), децата се увреждат за цял живот. В такъв случай наистина е по-добре родителите да се разделят. Но да се разделят преди още да се е родило детето (т.е. ти го гледай, а аз ще знам, че си е наше), това не го разбирам. Наистина.   Децата са смисълът на моя живот. Това, че срещнах подходящия мъж от когото поисках да ги родя, само удвои щастието ми.

пък бих казала и за жената:)

Разбира се. Бракът е свещено тайнство по канон, и факта, че живеещите на семейни начала живеят в грях, един вид е неоспорим. Сигурна съм, че почти всеки, избрал да живее в брак, вярва точно в неговото тайнство, сигурност и прочие. И в това няма нищо лошо. Просто брака не е за всеки.

Грях е безспорно. Но колко хора се бракуват заради това?

 Значи би трябвало да си на 40 (23+17). Интересно, от аватара и постингите ми се беше оформило впечатление, че си на доста по-малко:)

Я сега замени "брак" с "връзка". Бракът не е сигурен източник на страдание. Съвместното съжителство не е сигурно условие за безметежно щастие. Фундамента е любов, уважение, привързаност. И бягате от темата, която е "Брак или "на семейни начала", а не "Брак VS. "на семейни начала".

Дара, това споменаване на нещастни семейства ми звучи само като успокоение за някои "брака не те прави щастлив", а семейното съжителство прави ли всички по-щастливи. Не мисля, че даване на примери с други хора  е правилно. Аз само ще кажа, че познавам много мои приятели щастливо женени, познавам една щастлива двойка живееща на семейни начала, както и още една, която е крайно нещастна, но продължават да живеят заедно поради финансова зависимост на жената. За колежки, да има и щастливи, както и нещастно омъжени и разведени - светът е шарен, но не мога да повярвам, че всичките ти приятелки и роднини са нещастни в брака.