Брак или "на семейни начала"?

аз не съм срещу брака,приемам и двете мнения по въпроса -всеки както намери за добре.Като се появят децата трябва да им се обяснява какво означава семейство  (женена двойка или хора,които съжителстват без брак)А за чужбина сте прави,защото на някои места данъците са много големи за „ергените„ и „момите„

Аз съм твърдо ЗА брака. За мен живеенето на семейни начала, когато е налице дете - е вид неуважение и недоверие към партньора (все едно не си решил дали искаш да си с този човек, или още го обмисляш и във всеки един момент можеш да се изнесеш, да без да има нужда да обясняваш).

М дам.

Давайте в благодатната тема. 

В чужбина има файда да си женен. 

Според мен е въпрос на нагласа. Мислех, че брака е отживелица, но когато получих невероятно романтично предложение от любимият мъж, не се поколебах и за миг. Вече 6 години сме женени и още нямам "рекламации" )

Мдаа, правиш си кефа, но презерватива ти е скапан и ето ти дете. Момата те притиска да се ожените, защото това е уникална възможност да не остане стара мома. Родата също скача, че така е редно и ето те в гражданското. Дааа, тя определено се различава от останалите - успя да те прецака. Да живеят спуканите презервативи и ... да не преиграваме.  

Някои се женят по любов, други се женят, защото се е "спукал презерватива", но пък трети се женят, защото са твърде комплексирани и искат да докажат на околните, че не са смотани и някой ги е "поискал". А като родят става страшно, така се надуват, че ще се пръснат. Не се сърди човече, но ми мязаш на третите с твоята "уникалност", която не спираш да натрапваш вече 6 страници. Някои мъже се женят, защото тя готви хубаво и има кой да го пере, а не защото е специална.   за тези, които са се взели, защото изпитват необходимост да изразят любовта си и по този начин, но това със "специалните" 1-2-3 ми дойде в повече.

Много шокиращо и смешно и има нещо общо с детската ми мечта да стана дизайнер... на сватбени рокли. И освен това булчинска рокля се носи само на сватба... във всеки друг случай  е



И как продължава щастливата връзка...


Ами бракът като институция дава удобство, сигурност, наследствени права и т.н други финансови, данъчни и прочие причини. Останалото, което наистина си струва можеш да го имаш и без брак.


"Семейство" са хората, които са ти най-близки, на които можеш да разчиташ за всичко и които могат да разчитат на теб! Останалото е само подпис и т.нар. "основна градивна клетка на обществото"!

Нека и аз да споделя мнение по въпроса, тъй като имам опит и от двете страни - съжителство без брак и сключване на такъв. С мъжа ми сме заедно почти 13 години и до скоро живяхме на семейни начала, поради негови вътрешни убеждения - не намирал смисъл в подписа и че ми давал всичко и без подписа. Щастлива съм с този човек и ако той не иска, няма проблем, това не е повод да се създава напрежение помежду ни. Но тази година решихме да си осиновим дете и тъй като нямахме сключен брак, осиновяването можеше да го направи само единия. Е това го накара да намери смисъл, защото и двамата искаме да сме родители, а и ако имаме биологично наши деца всички да са с равни права пред закона. Помежду ни може да има силна връзка, но това не ни помага пред закона, така че наистина има разлика и в някои случаи не е малка. В същото време обаче не съм съгласна,че като си без брак може много лесно да си хваниш торбичката и да си тръгнеш. Подписа те обвързва законово, а не емоционално и единствено емоциите праявт нещата трудни, а не документите. Както ни каза един адвокат - сключването на брак е само един документ и развода също. Решихме и октомври подписахме, но аз не исках само подпис и така на 29.12.2013 направихме и сватба, събрахме много скъпи за нас хора и беше страхотно да изпитаме всички емоции в този ден и двамата. Преди също си бяхме семейство, но само за нас и близките ни, сега вече и за всички останали и когато кажем че сме женени хората ни възприемат наистина като семейство. Да се омъжвам никога не ми е било задължително условие, но сега и за двама ни е по-добре и то чисто документално. А човек иска ли да се раздели с някой едва ли подписа ще го спре. А за финансови причини не го разбирам, не разбирам и хора, които не признават децата си, за да се води единия самотен родител и да взима повече пари. Е за някой може би е жизнено необходимо, но познавам хора с възможности и въпреки това защо да не вземат повече от държавата.

Това за тръгването и според мен не е фактор, всеки може да си тръгне, когато реши. Мой познат миналата година отиде да живее при любовницата си и остави жена си и двете деца в семейната къща (фамилна - на другия етаж за майка му и баща му). Имам и други познати семейства, които се разделиха, както и такива на семейни начала, не виждам разлика. Решат ли- разделят се  


Не е и необходимо, само подпис също може  


Именно. Затова изрично уточних, че говоря за брак преди дори да са планувани деца, камо ли да са вече на път   (освен ако няма някаква основателна причина)


6 страници? Имам 2 поста, на 4 и 5 стр.  
Никога бракът не ми е бил самоцел. Приех, защото това беше голямата ми любов, при това след 4 г. живот под един покрив (даже не съм му и готвила, така че съм спокойна, че не за подобни качества ме е взел ). Не бих казала "да" просто така, особено пък на 23, когато, така да се каже, животът е бил пред мен и не ми е било супер спешно (ако някой случайно гони възраст - нещо абсурдно)...
Също така не планирах деца, така че и това не е бил поводът, съгласих се 3 г. след сватбата и не ми е било повод за надуване, нито кой знае каква мечта.
Не се и засягам от приказки, защото съм убедена в собствения си избор - всичко написано важи за мен и само за мен. Ако друг е направил различен, по свои си убеждения и е сигурен в него, не би трябвало да се засяга от това, което пиша аз за себе си, или друг за своя личен живот  

не съм съгласна! аз се омъжих не защото искам да докажа, че някой ме е поискал, а защото искам да създам семейство, без да се налага да се омъжвам поради факта, че вече сме създали нещо. не е необходимо да се нападаме с комплексарка или непоискана. хайде да не си слагаме етикети!
някой вярват в брака, други не. това е!

Как мога да вярвам или не в нещо, което има юридически смисъл, правна дефиниция и така нататък?  Айде обяснете ми. Все едно да вярвам или да не вярвам в развода?

Защо се засегна от третата група, а не се припозна в първата? 

И децата ни, дори и ние, сме по един или друг начин удостоверени с документи все пак, но "вярваме" с тях и в себе си  
За брака - юридическият смисъл е отделно нещо, то може да се постигне и с придобиване на всичко 50:50, т.е. не е определящо, дори по-лесно се дели после, но може и да го приема като символ на нещо само тяхно си (незасягащо деца, държава и т.н.).

С риск да те обидя, написа абсолютна глупост.
Имаме две деца, едното ни е общо. Нито аз, нито мъжа ми някога сме проявявали неуважение и недоверие към другия. Аз съм решила, че искам да съм с него до живот, в мига, в който съм решила да забременя и родя НАШЕТО дете. Той от своя страна е решил същото, в момента, в който ме е взел с чуждо дете, припознавайки го за свое.
Ако някой от нас реши да си тръгне от другия, ако ще и двеста сватби да сме направили, нищо такова не би могло да го спре.
Сега да отговоря и по-назад, на въпроса от какво ни е страх, тези които сме споделили, че това е една от причините да не се омъжим.
Аз съм дете на разведени родители, и съм се развела с бащата на дъщеря ми. За мен, мисълта преди 5 години, че имам две деца, едно от които ще преживее "борбата" на развода между родителите си за втори път ме ужаси. И не е било от недоверие към мъжа ми, а от недоверие в брака. За мен единия подпис не гарантира сигурност, колкото и на всички им се иска да го вярват.
И съжалявам, че ще разбия още един мит, но факта, че има много хора, живеещи без брак, не значи, че те не са семейство!

И за мен решението да имаш дете от един човек значи много повече от подписването. Факт е, че решението е в ръцете на жената обаче.