Брак или "на семейни начала"?

Темата изморява... Само не разбрах защо nofelet така бе нападнат?! Почти всяка дама тук тръби "Уважавайте различния избор! Аз уважавам различния избор!" а момчето го насметоха като две стотинки... Пък той така ясно се изрази...

Помните ли предаването "Горчиво"? Е, ние сме участвали в него... Па сме го и печелИли... Отговорите ни се разминаха само на един въпрос. "Кой на кого направи предложение за брак?"
И до днес няма яснота по въпроса 

     И аз бях 'против' брака  преди , щото нали .....
И аз преди пушех а сега съм върла противничка  и не разбирам пушачите , каква ирония М , била съм и от двете страни 


   Мога да разбера жена или мъж да се 'противят' от брака и да имат някакви съображения да не встъпват в повторен ако веднъж са минали през това , имат лоши спомени и т.н.   



Изядоха го 

на мен ми харесват мнията му  даже си мисля дали не е жена 

Помня предаването. Тогава бях бременна и го следях. Но вас не ви помня. Дали няма някъде в нета епизодите? 

  Светват им, светват им. Мъжете са същества с чувство за собственост над жените си, утвърдено от вековна брачна институция. Някои му викат и отговорност. За тях бракът е гаранция, че жена им приема и тържествено заявява, че ще е тяхна.
  Съфорумеца е типичен пример за този мъжки вид. Който е за предпочитане, разбира се, пред безотговорния субект, дето не желае  обвързаност, щото го ограничава  и зарязва жена си бременна в  седмия месец, защото вече не е щастлив с нея.

  Но все пак и традиционния вид мъж мен не ме кефи. Съвременността ни даде опции да си изградим семейния живот по друг начин, защо пък да не се възползваме. Винаги можем да си променим статуса и в двете посоки, ако желаем, или се появи необходимост

 

Някой убил слона. Събира лъва всички животни и пита:
- Кой уби слона?
Пълно мълчание. Той чака, чака и по-строго казва:
- Искам да знам кой уби слона?
Пак всички мълчат. По едно време излиза една мравка с тиранти. Поглежда слона, подръпва си тирантите и пита:
- А той защо закачаше момичетата?

Моля погледни нападките на въпросния потребител, че сребърните куршуми не на мене, още един фалшив аргумент - всъщност той пръв напада, налагайки си мнението особено високомерно.

   Нормално е това, което казва съфорумеца, човека просто е от ... как да го нарека тоя типаж, в момента ми бяга от мисълта. Твърде дълго от мъжът е зависело всичко в брака и най-вече дали такъв ще има изобщо. Мъжът предлага, а жената чака пасивно, мъжете "искаха" жените, предлагаха им да ги "вземат" и е било истински ужас, а за някои и досега е да не ги "поискат". Ами ако никой не я поиска? Оставаш втора ръка, не си се похарчила, човек без стойност.  И как веднага ти пораства работата, ако някой ти предложи да се ожениш за него. Моята баба, например също се тревожеше дали някой ще ни вземе. Виждате ли колко много зависи от мъжа при това положение... как така ще приеме, че някоя жена може да не смята този акт за висша ценност и, о ужас, да не държи на формалности...

  Впрочем, винаги е имало хора, които живеят без брак. Това е връзка основана на доверие в по-голяма степен, отколкото със законно сключен брак. Само че всеки трябва да си прави сметката и дали едно такова съжителство няма да го остави гол като пушка  в някакъв момент. Или пък какво ще стане един ден, ако единият от партньорите вече го няма, дали няма да има имотни проблеми тогава любимата му половинка и въобще, трябва да се подхожда разумно.

Може. Но пък тук назад прочетох, че не иска да сключи брак точно, защото му няма доверие. Така че няма как да се правят крайни изводи. Много зависи и от момента на предложението. Ако са млади и всичко им е на шега, човек го приема направо като поредния купон. Ако е поулегнал и животът го е посмачкал, за всяка крачка мисли повече (често излишно, защото никой никога не може да предвиди какво ще се случи ).

Мда, аз уж се смятам за улегнала, но пак си представям сватбата като един голям купон  .

Не разбирам защо жените, които предпочитат безбрачието, също са толкова нетолерантни към тези, които, представете си, не просто искат брак, ами искат и сватба. Аз лично възприемам сватбата като един купон, една емоция не само за себе си, но и за хората около мен, от която не бих искала да се лишавам И на мен също ми става обидно, когато някой настойчиво се опитва да ме убеди, че бялата рокля и празненството са поредната селяния, пък ако ще и сам за себе си да смята, че са точно това.

И освен вече посочените причини, да си кажа и лично моята, поради която искам да се омъжа (и след това да си родя децата). Не желая да натрапвам на никого, просто не я видях някъде спомената.

За мен връзката между мъжа и жената, за да е стабилна и устойчива, трябва да е нещо като път - с посока. Върху нея да работят двамата и да надграждат, докъдето им стигнат силите. И освен трудните моменти, които неминуемо я заздравяват, да има и положителни такива, които да ти дават сили и донякъде да я възраждат, някак отначало. Най-естествено ми се струва, след първоначалните трепети и чистата биохимия, да заживеят заедно - това си е нова тръпка, нова емоция. След време следващата - предложението, сгодяването, после бракът, после децата, после техните проблеми и т.н. Както казва баща ми - всяко нещо по реда си   И не в лошия смисъл, а за да може да се изживее пълноценно, за да ти дава нови сили, нови емоции, за да те изгражда както като човек, така и като част от връзката. А ако намериш своето си същество, което гледа в същата посока и мисли като теб, не виждам нищо лошо или страшно в това да тръгнеш с него натам.

Разбира се, това са си моите представи (все още неосъществени). И не смятам, че ако не се случат така, значи хората не са в час. За себе си, обаче, имам тази подредба за идеална и както вие, противниците на брака, се обиждате от една или друга квалификация, така и ние, привържениците му, имаме свои разбирания и настояваме най-малкото това да бъде уважавано    

Напротив, мъжът е същество, което по природа е значително по-полигамно от жената и "обвързването" - предлагането на брак - за него е нещо изключително сериозно и свързано със страшно много емоции. Всички емоционални крайности, които му минават през главата /говоря за съвременния мъж/, необходимостта от ангажимент "до гроб" - образно казано, формират стериотипни нагласи в съвременното мъжко общество, които "отлагат" мисълта за сватба някъде по-нататък в бъдещето. Това не значи, че не обичат жената, с която са, напротив - любовта е значително по-приемлива от "загубата на свобода" при едно такова сериозно емоционално обвързване, каквото е брачния съюз. При едно такова "съжителство" винаги остава някаква "вратичка", поне в съзнанието на двамата партньори. Това не значи, че ще се възползват от т.нар. си условна свобода, точно обратното - изневярата е начин на мислене, конкретна ситуация, както и наличие, липса на определени морални или етични качества. Разбира се не твърдя, че някой, който изневерява на човека, който обича /или твърди че обича/ е неморален. Не - смятам такова поведение за предателство. Ще спра до тук по отношение на изневярата и ще се върна към въпроса с "обвързването" чрез предлагане на брак от страна на мъжа.
Поради всичко посочено от мен по-горе, можем много по-ясно да разберем как се чувства един мъж, преминал емоционалните търсения на същността си за да стигне до мисълта: "Аз искам да прекарам живота си с тази жена, обичам я, искам да бъде майка на моите деца, да споделя всичко с нея и да й поверя живота си" и достигнал до въпроса "Ще се омъжиш ли за мен?". Отговор "НЕ" на такъв въпрос е РАЗБИВАЩ, ДЕМОТИВИРАЩ И ОГОРЧАВАЩ. Не знам как би могла да продължи нормално такава връзка. Може много романтично да звучи, че той толкова я обича, че преглъща отказа й  и остава с нея да си живеят заедно. Този мъж, ако е имал сериозно намерение да се ожени за тази жена не би могъл да преглътне отказ или поне ще опита отново след време да направи предложение, ако с първото е избързал, но повторен отказ означава ясно и точно:"Не искам да прекарам живота си с теб".

Това е. Каквото и да говорите, мъжа не се решава лесно на брак. И моля ви не изхождайте само от личния си опит. Говорим по принцип. Мъжа не иска да сключва брак, щом може да получи всичко и без това - дом, деца, жена, но в съзнанието си той не е ЖЕНЕН и съответно дълбоко в себе си се чувства свободен. А свободата за мъжа е едно от най-важните неща за него.

 То за всички свободата е едно от най-важните неща. даже за жените, които от малки мечтаят да принадлежат на някого, ако този някой ги дебне, манипулира и подтиска и да видиш как свободата изведнъж се оказва най важното изконно право, щото без нея няма живот.

  Цялата работа е, че последните години и даже десетилетия се разби дълголетния модел жената гледа да върже някой, пък той гледа да отклонява. И аз смятам, че това стана добре.



 О, ако хората не са поживели достатъчно дълго време заедно и не са преминали през някои изпитания като двойка никакви изводи не могат да се направят, независимо с, или без подпис.

 Магнолия, сигурно за някой конкретен мъж говориш, за когото отказът е бил демотивиращ, разбиващ и каквото там, след като се е преодолял и поставил същността си в ръцете на жената с драматичното си предложение. Но далеч не са всички такива. Има доста мъже, които с лекота предлагат брак, понеже са наясно, че един фал се поправя с развод, или просто защото са си такива, лесно скачат в дълбокото.

  Пък и "Не искам да се женим" не значи " Не искам да прекарам живота си с теб". Просто значи, не искам да се женим, какво толкова чудно има. Хората се уговарят за тези неща. И, както казах, нещата са динамични. В по-късните години на двойката вече на преден план все повече излизат и  предимствата да има брак.

Въобще не говоря за никой конкретен. Работата ми е такава, че ме свързва с много хора, които от друга страна много споделят. Освен всичко винаги съм се интересувала от човешката психика и съм чела не малко по въпроса /и като казвам чела - не става въпрос за четива като "Как да манипулираме правилно" :Десет начина да ....." и тем подобни/.
Предлагам ти да прочетеш /стига да те интересува/ "Под сянката на Сатурн" на Джеймс Холис, която представлява едно много интересно изследване на мъжката психика.Сравнително малко книжле, което ме изненада с разсъжденията си.

  Аз вече не се интересувам толкоз от мъжката психика, колкото на 20 години, пък и от опит горе долу ми е ясна. А и предложения съм получавала няколко от разнообразни индивиди, като поне едно от тях е било определено необмислено и смехотворно - и като форма, и като очаквания. Друго пък беше меркантилно...
 
 Сега съм се съсредоточила върху въпроса дали все пак да не взема да се оженя на зрели години и има ли вероятност да получа още някое предложение от някой друг мъж, не моят.
 
  Но книжката бих я прочела с удоволствие.

А като взе да четеш  тези психо простотии реши ,че може да не посещаваш и личния си психиатър?С толкова много хора да работиш ,а пък и все с еднакво мислене да са ...да не си шеф на секта?

А ти си злобна госпожица. Жалко.

Някои хора четат и друго освен любовни романи и  не се интересуват от  турски сериали.
Адвокат съм и четенето при нас е задължително, за разлика от доста други професии.

Много неприятно ме изненада грозния ти тон, но това говори само за твоето възпитание или по-точно за липсата на такова!

 Стига де, тeмата е приятна, като всички теми за любовния живот на хората. Защо сега така...