- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
...
а пък според мен роднини ни правят именно общите ни деца. имам брак с мъжа ми и ама грам не би ми пукало за роднините му,ако те нямаха малко от кръвта на детето ми.......даже и самия ми мъж чувтвам по-близък откакто имаме дете.
иначе пак да си кажа,че съм ЗА БРАКА. такова е възпитанието и възгледите ми за живота МИ. останалите хора да си преценяват за себе си.общо взето и това не ми пука (какво другите хора избират за себе си),освен,ако не са ми роднини:)
обаче някои от вас напред май изтъкваха и причини да не сключват брак от сорта на това,че не им се знаимава с какафонията около сключване на брак/сватба,но сега като чета какво се изисква за признаването на едно дете родено извън брак.....ми на мен пък с това не би ми се занимавало.едно подписване (без сватба) примерно ми се струва по-малко "овъртяно" и ......бих казала даже унизително. не ми скачайте моля! предполагам че точно пък в бг съвсем не са умрели толкова напълно старите нрави и разбирания. ами коментарите в тази тема даже го и доказват.и си представям ако трябваше да мина през ръцете на стари лелки-акушерки и чиновнички докато родя и узаконя детето си как щях да се чувствам.
а пък според мен роднини ни правят именно общите ни деца. имам брак с мъжа ми и ама грам не би ми пукало за роднините му,ако те нямаха малко от кръвта на детето ми.......даже и самия ми мъж чувтвам по-близък откакто имаме дете.
иначе пак да си кажа,че съм ЗА БРАКА. такова е възпитанието и възгледите ми за живота МИ. останалите хора да си преценяват за себе си.общо взето и това не ми пука (какво другите хора избират за себе си),освен,ако не са ми роднини:)
обаче някои от вас напред май изтъкваха и причини да не сключват брак от сорта на това,че не им се знаимава с какафонията около сключване на брак/сватба,но сега като чета какво се изисква за признаването на едно дете родено извън брак.....ми на мен пък с това не би ми се занимавало.едно подписване (без сватба) примерно ми се струва по-малко "овъртяно" и ......бих казала даже унизително. не ми скачайте моля! предполагам че точно пък в бг съвсем не са умрели толкова напълно старите нрави и разбирания. ами коментарите в тази тема даже го и доказват.и си представям ако трябваше да мина през ръцете на стари лелки-акушерки и чиновнички докато родя и узаконя детето си как щях да се чувствам.
Да, и според мен децата играят по-голяма роля в сравнение с подписа
Отн. процедурите - детето ми е родено след подписването, така че за припознаването не мога да говоря от личен опит, но доколкото си спомням от познати, процедурата и документацията при припознаването са много по-лесни, отколкото тези при сключването на брак.
А аз си мислех, че след като тази тема е нищена многократно, бързо ще потъне назад към архивите 
Моите деца също са припознати. Процедурата е много бърза и елементарна, аз при нотариус не съм ходила... Впоследствие се оженихме и децата присъстваха- беше им много интересно. Направихме двойна сватба- първо подписаха брат ми и жена му, после ние. След като с мъжа ми си казахме "да", малката дъщеря, тогава на 5 г, попита майка ми "бабо, сега вие ли сте наред?"
Моите деца също са припознати. Процедурата е много бърза и елементарна, аз при нотариус не съм ходила... Впоследствие се оженихме и децата присъстваха- беше им много интересно. Направихме двойна сватба- първо подписаха брат ми и жена му, после ние. След като с мъжа ми си казахме "да", малката дъщеря, тогава на 5 г, попита майка ми "бабо, сега вие ли сте наред?"
Децата ми бяха припознати още в родилното. Баща им подписа там една декларация и после старшата сестра имаше грижата да я отнесе в общината. Ако не е припознато веднага след раждането, тогава се ходи при нотариус. Но тогава пък се изчаква три месеца, дава се възможност на майката да оспори (ако иска) припознаването и едва след тези три месеца се издава ново удостоверение за раждане, където се вписва бащата. 
Не ходи се при нотариус преди раждането ако бащата е извън страната примерно (както беше в моя случай) и не може да дойде в родилното. Ако иска да го припознае след записването на детето се ходи в общината не при нотариус и е доста по-сложно от подписването на една декларация.
Не ходи се при нотариус преди раждането ако бащата е извън страната примерно (както беше в моя случай) и не може да дойде в родилното. Ако иска да го припознае след записването на детето се ходи в общината не при нотариус и е доста по-сложно от подписването на една декларация.
Както ни обясниха адвокатите, които писаха в темата (
) СК позволява детето да се признае и преди раждането. Но след раждането, ако това не стане първите два дни (преди да съобщят от родилно на общината и оттам да издадат акт за раждане и удостоверение за раждане на детето), след това се подписва декларация при нотариус и се чака три месеца, преди бащата да бъде вписан в удостоверението за раждане. Дотогава детето се води с баща "неизвестен". От практиката си установих, че всяка община си работи по свой начин и в повечето случаи не й дреме за това какво пише в СК. От практиката си установих, че всяка община си работи по свой начин и в повечето случаи не й дреме за това какво пише в СК.
И аз не го знаех, от тази тема разбрах.
От практиката си установих, че всяка община си работи по свой начин и в повечето случаи не й дреме за това какво пише в СК.
Абсолютно! В нашата община за директор дирекция ГРАОН спуснаха една парашутистка, която идея си няма какво се работи. СК позволява бащата да припознае детето (пак в случай, че това не е направено още в родилното!) пред нотариус и да занесе декларацията в общината. След това общината е длъжна да уведоми майката за припознаването и тя има срок от три месеца да го обжалва. В нашата община обаче карат и майката да подпише декларация, че това е бащата и няма да оспорва припознаването.
И в същото време продължава да тече тримесечния срок по закон. Имаме случаи на бащи, чиито деца са в институция, а те не са ги припознали след раждането, че и после. Желаят да направят това сега и да си вземат детето. Само че, благодарение на горецитираната служителка не е възможно да направят това. Тя настоява майката да присъства, а в конкректните случаи т.нар. "майка" си е зарязала детето и е някъде в чужбина. Поради този парадокс предстои вписване на едно от децата за осиновяване, защото въпросният мъж няма как да докаже, че му е баща и му е никакъв по закон. (И разбира се, става въпрос за цигани, за които това е ежедневие, но важното е, че заради празноглави служителки на общината се случва.) Не, имам предвид, че не знаех, че може да се признае още преди раждането.
Много ясно, че на имената на майката. признаването на едно дете родено извън брак.....ми на мен пък с това не би ми се занимавало.едно подписване (без сватба) примерно ми се струва по-малко "овъртяно" и ......бих казала даже унизително. не ми скачайте моля! предполагам че точно пък в бг съвсем не са умрели толкова напълно старите нрави и разбирания. ами коментарите в тази тема даже го и доказват.и си представям ако трябваше да мина през ръцете на стари лелки-акушерки и чиновнички докато родя и узаконя детето си как щях да се чувствам.
Но то не се прави така. В родилното нали записват името на детето за акт за раждане, записват и имената на майката и на бащата. Това е. Няма процедура по узаконяване, която да изисква някакви усилия.
признаването на едно дете родено извън брак.....ми на мен пък с това не би ми се занимавало.едно подписване (без сватба) примерно ми се струва по-малко "овъртяно" и ......бих казала даже унизително. не ми скачайте моля! предполагам че точно пък в бг съвсем не са умрели толкова напълно старите нрави и разбирания. ами коментарите в тази тема даже го и доказват.и си представям ако трябваше да мина през ръцете на стари лелки-акушерки и чиновнички докато родя и узаконя детето си как щях да се чувствам.
Но то не се прави така. В родилното нали записват името на детето за акт за раждане, записват и имената на майката и на бащата. Това е. Няма процедура по узаконяване, която да изисква някакви усилия.
