- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Жестока история...
Напротив, една от основните причини такъв огромен процент деца да се раждат в семейства без брак е точно, че няма никаква разлика, не се изискват усилия по узаконяване, а родителите като цяло ги мързи да се занимават с формалности и процедури.
А тази жена, Валентина, защо е толкоз злобна, някаква причина има ли, че не ми се чете назад?...
Напротив, една от основните причини такъв огромен процент деца да се раждат в семейства без брак е точно, че няма никаква разлика, не се изискват усилия по узаконяване, а родителите като цяло ги мързи да се занимават с формалности и процедури.
А тази жена, Валентина, защо е толкоз злобна, някаква причина има ли, че не ми се чете назад?...
Жестока история...
Напротив, една от основните причини такъв огромеен процент деца да се раждат в семейства без брак е точно, че няма никаква разлика, не се изискват усилия по узаконяване, а родителите като цяло ги мързи да се занимават с формалности и процедури.
А тази жена, Валентина, защо е толкоз злобна, някаква причина има ли, че не ми се чете назад?...
Напротив, една от основните причини такъв огромеен процент деца да се раждат в семейства без брак е точно, че няма никаква разлика, не се изискват усилия по узаконяване, а родителите като цяло ги мързи да се занимават с формалности и процедури.
А тази жена, Валентина, защо е толкоз злобна, някаква причина има ли, че не ми се чете назад?...
признаването на едно дете родено извън брак.....ми на мен пък с това не би ми се занимавало.едно подписване (без сватба) примерно ми се струва по-малко "овъртяно" и ......бих казала даже унизително. не ми скачайте моля! предполагам че точно пък в бг съвсем не са умрели толкова напълно старите нрави и разбирания. ами коментарите в тази тема даже го и доказват.и си представям ако трябваше да мина през ръцете на стари лелки-акушерки и чиновнички докато родя и узаконя детето си как щях да се чувствам.
Но то не се прави така. В родилното нали записват името на детето за акт за раждане, записват и имената на майката и на бащата. Това е. Няма процедура по узаконяване, която да изисква някакви усилия.
непомня как става,а и раждах преди 15 години в бг. имам малко дете сега,но не е родено там,а и двете са ми раждани в брак и незнам каква е разликата.за първи път се сблъсквам с тази тема толкова отблизо сега и тук. мен специално в бг да родя без брак повече би ме притеснило моралната гледна точка,а тук в чужбина да родя без брак точно обратното би ме притеснило-материалната:) тук когато се ожениш/омъжиш първо веднага ти намаляват данъците,като се роди дете веднага пак намаляват от данъците,при второ дете в семейството пак се намалява (всичко според доходите де,но ние сме хора на заплата и нас ни "грее" всеки намален разход).предполагам всички тези облаги ги има и за хора декларирали,че живеят на семейни начала,но не съм на ясно какво точно се случва при тях.тук тази институция си е съвсем официална и законна (семейни начала),но фактът,че толкова жени се натискат за брак ми говори,че явно бракуваните са по-облагодетелствани.....предполагам при евентуална раздяла.може би ако не си имал брак след раздяла мъжът не плаща издръжка на съпругата (не на децата),докато след брак и развод той си плаща за децата изчислената му сума и също така си плаща и сума на бившата си жена.предполагам ето за тази екстра бракът се тачи тук. незнам точно....
Чета, чета и се чудя колко още може да изпростее темата.
Първо, не е чак толкова страшно да се запише детето, родено в семейство, живеещи на семейни начала. Не изисква никакви кой знае какви усилия, нищо "унизително" няма в това. Ако човек иска да се чувства унизен, той ще си намери причина да се чувства така. Па да наречеш едно дете "незаконно" - за това вече думи нямам...
Второ, ама често казано, не разбирам каква е тази драма, та мине се, не мине месец - и пак изкача тази тема. И пак се бистри едно и също - кой е по - по - най. Нали всеки един се чувства доволен от избора си, за чий тогава му е нужно да си пъха носа в чуждия дом, че и присъди да раздава?
Трето, сега лично. Никога не бих казала "йок, аман заман, аз няма да се женя", ама сега и не съм приритала да казвам "или утре се женим, или си събирам багажа". То стигне ли се "или си събирам багажа", отишла е работата.... В началото с мъжа до мен сме седнали и сме си поговорили какво, как и защо... Решихме тогава, че не ни се занимава със сватби / а това нямаше да ми се размине, нито моите, нито неговите родители, нито той самият щяха да приемат варианта - подписваме само. Знам си стоката/. После забременях, пак темата за брак дойде на дневен ред, после остана за след раждането и пак възникна нещо, та се отложи. Така периодично тази тема изкача.
Но тъй като аз сама съм наясно със себе си, той - надявам се - също - никак не ми пречи това, че нямаме брак. Чувствам си семейството като истинско семейство, правим си планове за бъдещето, решаваме си проблемите и така. Имам почти идеални отношения с неговите роднини, за моите пък той е идеалният зет. Много знаят, па и много ги интересува дали по някое време сме взели та сме подписали. И предполагам, много я грее Иванка от форума или Петранка от улицата дали сред документите си имам и брачно свидетелство. Също така и ако някой ден подпишем, не вярвам Петранка или Иванка да го отразят в живота си.
Също така, се опитвам да си държа носа далеч от чуждите животи. Не съм се интересувала дали някоя приятелска двойка имат брак или нямат. Ако е станало на въпрос случайно, се споделяло, ако не - ми имат ли, нямат ли, не знам.
За себе си съм наясно какви разлики юридически има между бракът и живота на семейни начала. Засега в ежедневието ми, не ми е бил наложителен подписа, не съм се забързала. Ако някой ден се окаже, че е необходим, ми ще се стегнем и ще отскочим до подпишем. Няма да е драма.
Първо, не е чак толкова страшно да се запише детето, родено в семейство, живеещи на семейни начала. Не изисква никакви кой знае какви усилия, нищо "унизително" няма в това. Ако човек иска да се чувства унизен, той ще си намери причина да се чувства така. Па да наречеш едно дете "незаконно" - за това вече думи нямам...
Второ, ама често казано, не разбирам каква е тази драма, та мине се, не мине месец - и пак изкача тази тема. И пак се бистри едно и също - кой е по - по - най. Нали всеки един се чувства доволен от избора си, за чий тогава му е нужно да си пъха носа в чуждия дом, че и присъди да раздава?
Трето, сега лично. Никога не бих казала "йок, аман заман, аз няма да се женя", ама сега и не съм приритала да казвам "или утре се женим, или си събирам багажа". То стигне ли се "или си събирам багажа", отишла е работата.... В началото с мъжа до мен сме седнали и сме си поговорили какво, как и защо... Решихме тогава, че не ни се занимава със сватби / а това нямаше да ми се размине, нито моите, нито неговите родители, нито той самият щяха да приемат варианта - подписваме само. Знам си стоката/. После забременях, пак темата за брак дойде на дневен ред, после остана за след раждането и пак възникна нещо, та се отложи. Така периодично тази тема изкача.
Но тъй като аз сама съм наясно със себе си, той - надявам се - също - никак не ми пречи това, че нямаме брак. Чувствам си семейството като истинско семейство, правим си планове за бъдещето, решаваме си проблемите и така. Имам почти идеални отношения с неговите роднини, за моите пък той е идеалният зет. Много знаят, па и много ги интересува дали по някое време сме взели та сме подписали. И предполагам, много я грее Иванка от форума или Петранка от улицата дали сред документите си имам и брачно свидетелство. Също така и ако някой ден подпишем, не вярвам Петранка или Иванка да го отразят в живота си.
Също така, се опитвам да си държа носа далеч от чуждите животи. Не съм се интересувала дали някоя приятелска двойка имат брак или нямат. Ако е станало на въпрос случайно, се споделяло, ако не - ми имат ли, нямат ли, не знам.
За себе си съм наясно какви разлики юридически има между бракът и живота на семейни начала. Засега в ежедневието ми, не ми е бил наложителен подписа, не съм се забързала. Ако някой ден се окаже, че е необходим, ми ще се стегнем и ще отскочим до подпишем. Няма да е драма.
За себе си съм наясно какви разлики юридически има между бракът и живота на семейни начала. Засега в ежедневието ми, не ми е бил наложителен подписа, не съм се забързала. Ако някой ден се окаже, че е необходим, ми ще се стегнем и ще отскочим до подпишем. Няма да е драма. [/b]
Това е много важно, всеки да е наясно за предимствата и недостатъците и на двете.
Голямото натискане за брак винаги е от този, който има по-голям интерес. Жените се опитват да вържат чрез деца по-подсигурените мъже, а мъже гледат на по-подсигурените момичета като на апетитна хапка. По-подсигурените са против брака. По-пресметливите поддържат тезата за брака и не се притесняват от евентуален развод, тъй като такъв дори е търсен резултат. По-подсигурените предпочитат да си съхранят своето и да дават колкото те преценят, затова предпочитат съжителството. По-пресметливите излизат с всякакви пуритано-моралистични доводи и директни обиди и принизяване на съжителството. По-подсигурените си свиркат и не им пука - нормално е да плюеш това, от което ти нагарча.
Голямото натискане за брак винаги е от този, който има по-голям интерес. Жените се опитват да вържат чрез деца по-подсигурените мъже, а мъже гледат на по-подсигурените момичета като на апетитна хапка. По-подсигурените са против брака. По-пресметливите поддържат тезата за брака и не се притесняват от евентуален развод, тъй като такъв дори е търсен резултат. По-подсигурените предпочитат да си съхранят своето и да дават колкото те преценят, затова предпочитат съжителството. По-пресметливите излизат с всякакви пуритано-моралистични доводи и директни обиди и принизяване на съжителството. По-подсигурените си свиркат и не им пука - нормално е да плюеш това, от което ти нагарча.
Голямото натискане за брак винаги е от този, който има по-голям интерес. Жените се опитват да вържат чрез деца по-подсигурените мъже, а мъже гледат на по-подсигурените момичета като на апетитна хапка. По-подсигурените са против брака. По-пресметливите поддържат тезата за брака и не се притесняват от евентуален развод, тъй като такъв дори е търсен резултат. По-подсигурените предпочитат да си съхранят своето и да дават колкото те преценят, затова предпочитат съжителството. По-пресметливите излизат с всякакви пуритано-моралистични доводи и директни обиди и принизяване на съжителството. По-подсигурените си свиркат и не им пука - нормално е да плюеш това, от което ти нагарча.
Леле, че тогава всяка връзка е едно голямо надцакване
Никога не мислите ми не са ме водили до толкова отвратителни изводи, независимо за или против брака. Тъжна картинка...
само да уточня. Уважавам брака като стъпка. Точно колкото уважавам и семейното съжителство като избор. Говорех за тези, които прекалено настървено защитават брака като по-висша форма на нещо си и се отнасят пренебрежително към всичко друго. Е, ако можеш да нападаш, трябва да можеш и да приемеш нападение обратно. Тези, които наистина неподправено вярват в брака, не са чак толкова настървени да унижават различните с всякакви коментари. 
имаше всякакви подмятания и от двете страни, затова така се получава накрая...
Различни, различни, то половината двойки в страната са в съжителство без брак, това не е никакво различие, ами като гледам май ще стане преобладаваща практика. Като сложим и броя на разводите...
Който иска да е интересен и различен скоро ще трябва да измисли някаква друга форма на семейство.
Който иска да е интересен и различен скоро ще трябва да измисли някаква друга форма на семейство.
Който иска да е интересен и различен скоро ще трябва да измисли някаква друга форма на семейство.
Ето, ето, измислиха го вече
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=755252.0