Енгин Акюрек в очакване на „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 244

Керим сам срещу всички...Мустафа Булут сам срещу всички...
Неразбрани...Без любов...Без прошка...

Искам да водя спокойна дискусия, но как да приема подобна позиция за разумна? Да прегърнеш любимия образ и да затвориш очи за всички останали?!

Марта, точно онзи разговор беше повратен- Фатмагюл не искаше да се разделят, а можеше да го направи. Но не искаше, защото го обичаше. Можеби ти не си видяла нейната любов, но тя си го е обичала по неин си начин, вътрешно, това е усещане.

Никой не ви кара да я приемате. С вас отдавна се знае, че нямаме допирни точки.  Моля, не ме цитирайте. Благодаря.

+ 1

  Марта!
Съгласна съм, че никой никога не обърна внимание на Керим и на душата му...така и така е виновен, да си страда там и да си преживява нещата. Наказан е...

Това е моята позиция - не те карам да я приемаш. И пак ли почваме с психоанализите - разумни/неразумни.

Кого ще прегърна като любим образ също  е мое желание - не ми вменявай вина,че не харесвам твоите любимци например. 

Имам мнение - споделям го. Винаги съм говорила от свое име - 1 л.ед.ч.

 Марта,   да те поздравя за поста докато не  са започнали бомбардировките. На същото мнение съм. Сценаристите защо  избраха хепи енд не ми стана ясно. Според мен логично беше Керим и Фатмагюл  да се разделят, а още по-логично беше въобще да не се женят. Тогава Енгин щеше да е свободен 74 серии и щеше да обслужи всичките фенки. И сега нямаше да има недоволни.

Едно мнение:

Надписът поне с гуглето звучи интересно:Това не е история да бъдеш влюбен,любовната история е да си спомниш
Моля се по-скоро да дойде 14 февруари,че до тогава ще има стогодишни войни!

"Не да обичаш, историята е спомен за любовта...."
......................
Това е третата подсказка на Керем Дерен.

Има жени, които харесват насилието  и го оправдават.  Веднага се сещам за култовите думи на циганката Божура от разказа на Йовков: Лош бил, пиян бил! Аз тъй го искам! Да пие,  да лудува,  да ме бие, да ме тъпче с краката си. О, Василчо, О Василчо.

   Чудя се за какво да пиша...  - "Що е добър сценарий и има ли той почва в Турция" или "Защо Енгин се съгласи да стане Керим, след като е бил Булут"...  Сигурно вече някои настръхнаха от нахалството ми.
   Я по-добре за сценария, пък за "падението" на Енгин в следващия пост... Та значи, за да бъде интересна една история (независимо дали е разказана в книга или на екрана), трябва да има логика и мярка. Тоест, когато една история тръгне в дадена посока, не може да я сменя произволно без причина; когато е смешна, не бива да завършва трагично; когато нещо или някой се променя в нея, това трябва да става достоверно. А мярка означава смешното да не става просташко, тъжното да не става лигаво, сложното да не става неразбираемо, очакването да не става досадно.
   В този смисъл КВФ започна като много добра история, но завърши като посредствена. Общата болест на турските сериали я диагностицира Керем Дерен. И може би всички ние още преди него - изкуствено удължаване, бавно действие, нелепи финали. Така бяха буквално разсипани Листопад, Великолепният век, КВФ. Може би, единственото изключение (поне което аз съм гледала) е Забраненият плод, но там следваха плътно фабулата на романа.
   Грешките, които (според мен!!! Не ме бийте, please!) сценаристите направиха, са горе-долу следните:
(1) изместване на акцента на филма. От това пострада посланието. В 1 сезон акцентът беше върху възстановяването, заздравяването на раните. И там трябваше да си остане до края. Във 2 сезон беше вече върху отмъщението, наказанието. Външният израз на възстановяването на Ф беше разцъфтяването на любовта й с К. Всеки симптом за оздравяване се проявяваше най-напред в отношенията й с него. Дълбоката и силна любов между двамата в края, пълната хармония помежду им и на всеки вътре в сърцето му трябваше да е очевидното доказателство, че Раната е заздравяла и Щастието е възможно. А какво се получи на практика? Любовта между двамата, която "пропълзяваше" бавно, но стабилно в 1 сезон, изведнъж започна да "замръзва" на кота нула, да се връща назад, да кръжи безсмислено на едно място във 2 сезон и накрая се изрече с половин уста. Липсата на прошка е най-убедителното доказателство за това. Явно беше умишлена, но целта й аз така и не я разбрах. Може би, трябваше да "се досетим" за нея, да се "подразбира", но защо, защо? След като без всякакви досещания и намеци ни говориха за ГМО, за кучешки приюти и женски организации, нямаше нужда да бъдат толкова загадъчни по основния проблем. Вместо да покажат една истинска семейна сцена за финал (К и Ф като истинско семейство), ни показаха Ф като някаква турска Жана д'Арк, която лае безсмислени лозунги към камерите: "Нека насилието над жените да свърши!" Ама че глупост! То НЯМА да свърши! Просто ние трябва да променим отношението си към него.
(2) Набъкване на действието със странични истории, без които основната може спокойно да се развие по същия начин. Вкарването на допълнителни герои и истории се допуска, само ако допринасят за развитието на основната история - забавят я, ускоряват я, обръщат я, променят посоката й. От 2 сезон на КВФ откривам цели 7 (седем!) истории, без които филмът спокойно можеше да мине: бившият мъж на Асу от Германия (само пълнене на екранно време), лопатата по главата на Ердоан (какво научихме от тази история - че Ф много обича брат си; ами че ние си го знаем това още от 5 серия, когато тя се отказа от самоубийството единствено заради него), Йозге (адски нелогична история - едно момиче, травмирано повече и от Ф, се възстановява за има-няма една седмица, проговаря, продължава да учи, изправя се срещу насилника си и пр. Да не говорим, че актьорите, които играеха това семейство, бяха до един слаби. Безумно! Може би, с изключение на зетя), двойният флирт на Дениз (какво искаха да кажат - че сестрата на Керим е въртиопашка?), новата любов на Мелтем (bana ne?, както се казва; какво ни интересуват нас сърдечните вълнения на Мелтем?), третото дело от процеса (той трябваше да свърши още на второ дело), бягството в чужбина на Яшаранчетата (не виждам с какво пърженето на картофи и зеленооката манекенка обогатиха историята, освен че запълниха още екранно време), Ляле ханъм и дразнещо слабата бивша манекенка, която я изигра (Яшаран трябваше да се провалят заради злото, което причиниха на Ф, а не заради някаква неизвестна парашутистка). Това, разбира се, не са всички истории, които бих изхвърлила с чиста съвест - клошарските потайности на Мустафа, падането по стълбите на Мукадеса, пожарът при комшиите и още няколко заслужават същата съдба.
   Шестица заслужава вмъкването на психоложката - чрез нейния образ се казаха много важни неща. Супер беше и историята с писмата на Мустафа от затвора - показа колко дълбоко са заседнали демоните в душата на Керим. Също и прострелването на Керим и болницата - допринесе много за сближаването на двамата, помогна на Ф да осъзнае колко го обича. Също и появата на бащата - помогна на К да осъзнае колко трудно нещо иска от Ф.
   Други грешки -

прекален акцент върху Мустафа. Героизиран като "мъченик на любовта", а в същото време развит и представен като дребна душица, алчен и слабохарактерен. Това, което заслужаваше, беше лудница и нищо повече.

Мукадес остана ненаказана - оскубаната коса нищо не беше. Фактически, наказаха Рахми - разделиха го от сестра му. А Муко продължи да беснее и деребейства. Присъдата й обърнаха в пари - т.е. пак семейството й ще пострада.

Прекален акцент и върху сватбата и ПБН. Интимността между двамата трябваше да се развива постепенно, стъпка по стъпка. А не така... три целувки "в пълна униформа" и после - хайде голи в леглото! То здрави хора ще се травмират, да не говорим за ранени като тях. Тука психоложката получава двойка.

Ердо и Селимчо трябваше да ги видим в затвора - отново всеки според типажа си. Разработиха ги много добре като образи, но не ги оползотвориха докрай.
   Ако трябва да обобщя - филмът трябва да бъде 20 серии по-къс, акцент върху любовта между главните герои, падение на Яшаранови заради греха им към Ф, раздаване на по-явна справедливост. Аз лично бих изместила къртещата изповед от ПБН в Бодрум. И задължително бих я приключила с "Прости ми - прощавам ти".
   Така, извинявайте за словоблудството. Сигурно вече ме псувате наум и прескачате скоростно, затова спирам. Сигурно не сте съгласни с половината от нещата, които казах. А другата половина някой вече ги е казвал, но... искаше ми се да се включа в общия хор. Още веднъж извинявайте, няма да пиша скоро.
Бъдете здрави!

Прочетох с удоволствие поста на barisea.  Покрива се с моите виждания почти изцяло.
 Фатмагюл всъщност прости на Керим,но не можа да му го каже с думи. Има и такива хора. Така както има и такива като Енгин Акюрек.

Изнасилването като престъпление съществува навсякъде. Разликата е в отношението към него.  В обществото,където живея аз,изнасилването не само се приема за престъпление,но то и задължително се наказва според закона. Освен това обществото никога не би упрекнало жертвата ,никога не би казало „тя сама си го е търсила“, нито пък би отхвърлило жертвата като употребена носна кърпичка. В Турция и страни като Турция това не е така. Затова ние възприехме този сериал като носител на кауза. Да,като цяло любовта между Ф и К ,въобще съществуващата възможност Керим,както и наказанието на виновните е част от тази кауза. Разбра ли това послание турската общественост? Според мен случаят с Йозге както от към кастинг така и като застъпване куцаше. Спомена се за писмата,но тезата не се разви. Спомена се за онази журналистка,ама и там нищо не стана,до телевизонно участие не се стигна. Имаше митинги в подкрепа на Ф. Но тя мина през тях като Т.Живков и им махна няколко пъти казвайки благодаря. Показа се и отношението на другите. От една страна я омъжиха за един от виновниците,от друга никой освен Керим,Мерием,брат ѝ като начало не я прие като жертва. Обществото беше готово да я сочи с пръст,да я избягва като прокажена. Съседът,който преби дъщеря си,заради контакта ѝ с Ф. Всичко това беше обаче нахвърляно и решението беше ей така прилепнато. Така лесно не стават нещата. Не винаги има пожар,не всеки се спуска да спасява. Всъщност за Турция най-големият проблем е в мисленето. Посланието трябваше да бъде насочено към промяна на мисленето по този въпрос. И за съжаление както казах вече,обикновеният зрител не разсъждава толкова много,трябва да му се внуши с повече средства,с повече примери,за да се знае кое е грешно,кое не и че това не е просто един случай,едно изключение. Историята с Мустафа,който от обикновен рибар и берач на лимони,се превърна за нула време в разбирач от борсата,стрелец,убиец и параноик,едва ли допринася за това послание особено. Истории от този род с отвличания и отмъщения ги има почти във всеки турски сериал. Другите истории ги няма. Няма и посочен път към промяната. Тя не може да настъпи само с подаването на жалба срещу престъпника,това не стига.
И да,в реала е трудно да се събере жертвата с престъпника. Обаче в Турция може. И това не им е чуждо. То по принцип и принудителните женитби,в които родителите ти казват за кой да се ожениш са нещо обичайно за тях. Затова и тезата на Нарин ми е чужда.(тази заради която тя отхвърля Мустафа) Тя е израстнала в тази среда и е възпитавана там,освен това и необразована беше. Няколкото урока на тази възраст не я правят автоматично толкова умна. Нелогично ми е поведението ѝ,но така е трябвало,за да може с един обобщен образ да се кажат много неща на хората там. Що се отнася до Булут,той никога не би спрял да обича Нарин,но той се примири с тази ситуация,защото прозря,че никога няма да я има и по-добре да му е пред очите,отколкото да я загуби завинаги. И мисля,че и Асие знае това,но и тя е доволна да го има до себе си. И двамата намериха компромиса на своето съществуване.

Фантазия, благодаря ти за спойлера! Ти още по-добре си описала какво всъщност е Turkeywood - това наистина е проект на правителството... Субсидия, но на известна цена...

 
Благодаря!

barisea,още веднаж адмирации.Тези всички неща съм ги писала под различна форма преди доста време и сега ми е интересно да ги прочета отново,написани от друг след повече от година.Наистина по една или друга причина сценаристките направиха голям миш маш във втори сезон.Добре,че беше Енгин,та аз специално не се отказах да го догледам.

Dimony,според мен Фатмагюл до края не прости на Керим и наистина ако това беше филм,направен в държавата,в която ти живееш сценаристите не биха събрали Керим и Фатмагюл-просто е немислимо.Права си,че мисленето и обичаите в Турция са съвсем други и там това е единственото спасение момичето да не бъде физически унищожено-сватба с насилника.Жалко е,че този манталитет съществува и у нас-ние които минаваме за много модерни и демократични-отношението към едно такова момиче би било подобно,да не говорим колко сме жестоки към различните хора.