Енгин Акюрек в очакване на „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 244

Маричке, благодаря ти за " I am your man "  /"Аз съм твоят човек"/на Ленард Коен. Страшно подхожда на Булута...
Не случайно и Мерал Окай бе избрала пак негова песен за сватбата на Нарин и Сердар - "Танцувай с мен, докато изтлее любовта...

Добре де! няма да спорим!   Макар че не си спомням нито веднъж той да е свързвал представата си за "мое семейство" с Кристен. Напротив, когато Вурал директно го пита за "англичанката", той отговори доста вяло - "Неее. Няма нищо". От негова страна никога не е имало тръпка към нея! Напротив, когато каза: "Искам да се оженя, да съм влюбен в жена си", си спомни Ф с овцете.
   По-скоро си мисля, че Кристен показваше развитието на Керим като образ. В 1 серия той е едно плейбойче-комплексарче (не скачайте да ме биете, моля ви се!  ) Спомнете си как гледа мацките, дошли да се лекуват при аблата, какви прелъстителни усмивки мята, как се държи на плажа. От друга страна - огромното му желание да бъде "с тях", "като тях", да го мислят за "един от тях" - той сам си го признава на сеанса при психоложката. Изобщо не се замисля сериозно над живота. Кристен е част от този му живот - момиче за една нощ, удобна чужденка (че съселянките му не може да си ги води по хотелите - имат си бащи, братя...  ), към която няма ангажименти и не носи отговорност.
   След "случката" всичко се преобръща - не само животът му, но и самият той. Край на плейбойските изпълнения. Ред е на отговорността, на болезнените решения, на носенето на тежести. Кристен няма място в този му живот. Може би, скъсването с нея е последният спомен от преди, последното нещо, което прави в духа на "преди". Може би, затова се чувства толкова неловко в нейно присъствие - напомня му за това какъв е бил.
  

barisea, дългите ти постове не оттегчават  !

Аз съм емоционален зрител и когато гледах сериала онлайн нямах търпение нещата вече да се подредят за Керимчик /галено го наричахме така/. Много изстрада той, милия в моите очи! Но! Но това, защото аз имах нужда от такава емоция! Обаче, абстрахирайки се от чисто женската ми емоция и нетърпение за щастие и безоблачно небе, пък и след втори прочит на сериала, трябва да кажа, че Керим не е изоставен в болката си и сам срещу всички, както Марта по-рано се изрази!
Мисля, че той се стремеше точно към това мазохистично отхвърляне на себе си и АЗ-а си, не искаше и не позволяваше помощ, защото точно от това имаше нужда - да страда, да не бъде важен, да бъде мачкан ако щете! Тези чувства и това себенаказание бяха неговото лично наказание, което само човечен и почтен човек може да поиска, когато много е сгрешил и когато по никакъв начин не може да върне времето! Това е самонаказание, а не наказание от другите!
Аз също много исках да чуя заветните "Прощавам ти", но след емоцията си на искаща жена преосмислих това си искане към сценаристите  .
Керим никога няма да си прости, дори и да чуе, че жената до него му прощава, той няма да си прости! Фатмагюл никога няма да забрави случилото й се, то от време на време и все по-рядко напред в годините ще се появява в съзнанието й!
Изхода и за двамата е да се научат да живеят с незабравимите и непростимите неща! Всеки мил жест, всяка усмивка, всяка грижа, всяка добрина ще бъдат мехлема, който ще облекчава терзанията им.
Това е което много ги обединява, колкото и неестествено да е да са заедно и според моите представи.

Сто процента съгласна за самонаказанието от негова страна!  Той сам си го каза - "Аз наказах себе си с най-тежкото наказание" (28 серия); "Говоря така, за да нараня себе си" (63 серия). Явно смяташе, че колкото повече страда, толкова повече си плаща. Фатмето също го смяташе - защото нито веднъж не му благодари за нищо. Явно и тя мислеше, че той е длъжен и ще бъде длъжен до края на живота й. А дали наистина е така - това вече не знам.
   Относно прошката... тука май съм на леко различно мнение. Преди време прочетох изказване в един от сайтовете на някаква жена, преживяла изнасилване (или някой я цитираше - не помня вече). Там тя казваше, че тази рана била като всяка друга рана - заздравява и оставя белег (перифразирам, не си го спомням точно). А белегът не боли. Стои си там, вижда се, грозен е, но... не боли. Алтернативата е раната да не заздравее. От това, обаче се умира. Вечни рани няма - или заздравяват, или умираш. Така и с душевните. Не мисля, че Ф "вечно ще помни това". Тоест, ще го помни като факт, но споменът за болката ще избледнее. Нали това беше и целта на терапията - да оздравее! Нали и тя самата това каза - "Искам да забравя, да обичам, да се доверявам, да бъда нормален човек" (27 серия).
   Всъщност, това е реалистичното, колкото и да звучи абсурдно на пръв поглед. Прошката лекува - "пречистваш се" - каза Ф. И продължавам да не съм съгласна със сценаристите, че я отказаха на К. Той самият също трябваше да си прости - като приеме нейната прошка. Ако не си беше простил, никога нямаше да посегне към нея, никога не трябва да я докосне. Фактът, че пожела тялото й и го "взе", показва, че си е простил. Нали в ПБН точно моментът на посягането към тялото й го срина. Затова Ф му каза "Прости си!". Точно в тази нощ той си прости. Много красиво беше показано със свалянето на роклята. И макар да направиха фалстарт, той не се отказа,  не се уплаши, продължи да я "обсажда" с нежност и внимание, докато я "отключи". Ако не беше си простил, нямаше да може да го направи.
   Така мисля...

Да споделя поредната красота....

Да ви разсея с малко от моите красоти.

Когато се заровя в анализа си на сериала, не забравям да си напомням две неща:
-  разсъждавам по принцип;
-  разсъждавам по сериала и неговите сценариини недостатъчности.

Разсъждавайки по принцип, разбирам вътрешната борба на Ф. Мисля, че е много трудно да се преобразуват чувства от противоположен характер. Това иска време и собствени усилия да превъзмогнеш желанието си другите да страдат, колкото и ти. Насочваш отрицателните чувства към себе си или към околните или и двете и това състояние е толкова болезнено най-вече, защото е осъзнато.
Не съм сигурна, че сценаристите са заложили такова състояние, но аз мога да направя такъв прочит или е вътрешна борба или ги е домързяло да си развият образа логично, правейки два сериала едновременно.

Колкото до прошката - разбирам какво казваш, но хората сме много различни. Аз вярвам, че даването на прошка те освобождава от тежкото бреме, но не е задължително да е така за всички и това не значи, че не си добър човек или достатъчно зрял и мъдър. Постигането на вътрешен мир и хармония можеш да получиш и с изричането на думата прощавам, а може и по пътя на себеанализ и познание. Всеки трябва да открие своя начин и няма правилен и неправилен. Обаче дествията на човек показват неговото състояние. В грижите си към Керим, чисто битови, в стремежа си към него аз стигам до извода, че е постигнала вътрешен мир и покой и е готова за нов живот.  Но аз наистина смятам, че Керим имаше повече нужда от своя катарзис, не от думата прошка.

Ейлюл и Текин !

Още съвсем малко и ще разберем още някоя "подробност" или пък още повече ще се объркаме в предполагаемия сюжет.

Всичко си зависи от човека,от това какъв е бил пътят на лечението от тази не само физическа, а най-вече психологическа травма. И да,тя оставя белег в душата,но белезите в душата не са като по кожата. Те понякога болят. Пак казвам всичко зависи от човека,а и от средата в която живее,от всичко,което му се случва в последствие. Винаги има неща,които могат да отключат болката,но с малко повече късмет,може и да му се размине. Много е важно и каква е нагласата на самия човек. Има хора,които по природа са черногледи. При тях е по-трудно. Аз мисля,че Фатмагюл не е от тях.

Керим се самонаказваше. Абсолютно съм съгласна,но... има едно но. Ако помощта беше дошла от Фатмагюл,щеше да я приеме. Единствено и само от нея.

Керстин в началото присъстваше като част от миналото на Керим. Но аз никога не съм идентифицирала миналото  му с нея. Просто едно момиче,което иде да покаже,че не е бил монах. Освен това изигра ролята да покаже на Фатмагюл,че той не ѝ е безразличен,иначе защо да го ревнува. Що се отнася до по-късното ѝ появяване   Ето това ми беше излишно. Защо беше необходима - за да почешат егото на Керим и да поставят Фатмагюл в конфузна ситуация?   Аз не бих си направила извод,че това е скъсване с миналото. С него Керим свърши още след престъплението. А и в крайна сметка и двамата не са скъсали с мечтите си. И двамата решиха да ги превърнат в реалност,влюбвайки се един в друг,създавайки общ дом и семейство.

"Спомен за любовта"

Дали човек може да се чувства удовлетворен, "пълен"  и  щастлив в своя живот, ако дори и за  малко се е докоснал до великото чувство любов.

Дали ще му е достатъчно за остатъка от живота му, ако е загубил по някаква причина своята любов.

Дали ще бъде благодарен, че дори и за един месец е бил "различен" - красив, обичан, желан.

Просто си мисля на глас.

Марта - спомен или да.... ама Текин голям изобретател. Ще има да взаимстваме.....

И Керим имаше златни ръце, всичко му се отдава, всичко му отива...

Мариянка,  просто си мисля ... пак на глас

Текин сам се определи, че е странен и,че  хората го избягват.

Самотник.

Аз друго си мисля дали няма да е преживял някаква семейна драма, която го е превърнала в доброволен "отшелник".

Този ритуал който прави всеки за да не " забрави" баща си ... дали да не го забрави, че е добър или да не го  забрави, че той е причината за самотата и отчуждението му от света...





Един мъж считащ себе си  за грозен , ще покаже красотата на една жена, която не вярва в любовта.

И ще я научи да обича.