Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Моето мнение е: Кел файда от сертификатите, ако няма напредък с детето Не вземам страна кой е по-по-най. Аз мисля, че открих моя начин и в момента съм леко еуфорична обаче е факт, че Гогича от ден на ден ме изненадва все повече

Е, Дони, леко е..., как да кажа..
Все едно някой да каже- Кел файда от дипломите ти, ако не си добра в професията си.
Но без дипломите, би ли те наел на работа, че да разбере дали си добра?

Не може така, трябва да се създава професионално общество в България сред хората, които терапевтират най- милото ни- децата ни.
Защото това е тяхното лекарство.

А, че в една професия има повече и по- малко добри, като във всяка....
Но ако ние не изискваме квалификация и сертификация от специалистите, нещата отиват на много зле..
Всеки, който мисли, разбира!

А ако ние не изискваме от терапевтите, няма кой и няма как да става напредъка..
Това е супер важно и всяко подценяване, би било пагубно за децата..за нашите и за децата, които предстои да бъдат диагностицирани..., а те са все повече....

Абе, и мен не ме интересува какви дипломи има терапевта. Някои просто си го могат, а някои не. Всеки от нас може да даде пример за това.
 Важно е да има квалифицирани специалисти, разбира се. Много е важно. Влади, напоследък много си се променила. Много положително, някак си улегнала и си се успокоила. Радвам ти се 

Преди години в детската грдина имаше една психоложка, която работеше с Мишо. Много красиво момиченце, много миличко, и някак летящо в облаците и изобщо никой не я приемаше насериозно. Тя все още беше малка, учеше се. Та тя ме заведе тогава при нейната преподавателка, почти насила и започнахме да работим с преподавателката и. Не случайно ме заведе разбира се, Мишо беше най тежкото дете там и търсеха начин да го укротят.Много години вече всяка седмица работим с тази преподавателка. Момиченцето всеки път в детската градина питаше какво каза преподавателката, какви насоки - интересуваше се и се учеше. Милата, наистина нямаше опит, нямаше усещане....абе детенце. Много си я обичам, но нямаше усет. Напусна, започна на друго място работа за повече пари, пътищата ни се разделиха. Случи се така, че миналата година работехме паралелно и с това момиченце - вече жена и с преподавателката и. Момиченцето има още много години да завърши всички нива на нещата с които е се е заела да учи, но вече е надминала преподавателката си. Такива неща напипа и такъв подход намери към Мишо, че .....нямам думи. Преподавателката започна да става излишна едва ли не. Мисълта ми е, никога не знаем кой, кога и по какъв начин ще натисне точното бутонче в детето ни. И не мисля, че задължително дипломата и сертификата натискат бутона.

Ама като отиваш на операция, питаш кой е най- добрия хирург в областта.
Ако попаднеш при не дотам добър, пак може да е добър изхода.

Но не отиваш при библиотекар, например, за да те оперира.

Абсолютно същото е при терапевтите, които работят с децата ни.

Нямаме сертифицирани професионалисти- факт, в няколко терапии има по един двама.
В България при това положение тъсим и намираме терапевти с опит, които предаваме един на друг, че са добри.
А представете си, какво ли би станало, аке тези- добрите, преминат и сертификационно обучение, то винаги е придружено с практика!

А, по -улегнала не съм, винаги най- големият ми кошмар е бил да не взема да улегна:)
По- смирена съм станала и приемам нещата по- философски- пасейки, пасейки, ..ще стане:), да не е юруш на маслините:)
Помъдряла леко съм и далеч повече усилия трябва да положи някой, за да ми подпали моторетката:))

Както казва Балзак- скучно е да остаряваме, но е единствения начин да живеем по- дълго!:)
А децата ни се нуждаят много от дългия ни и пълноценен живот.

Дано да се окаже верно, дето са удължили човешкия живот за жените до 200 години и 150 за мъжете:))
 

Несериозно и вредно е да не изискваме сертификация и квалификация от професионалистите, а да се задоволяваме- че кел файда били сертификатите, ако не бил добър.

Само ще кажа нещо важно за квалификацията и сертификацията, която трябва да изискваме и дори повече- трябва да създадем почвата в България.

Миналия месец бяхме с Марти в АВА центъра на основателката на АВА школата във Франция д- р Фрейзър, която естествено е също възпитаничка на Колумбийския университет и е ученичка на ученик на Скинър, създателя на приложния поведенчески анализ.

Каза "Детето ти както е с висок интелект, добре развито когнитивно и с брилянтно поведение, ако АВА терапевт беше започнал да работи с него на 3, отдавна да си забравила каквито и да е проблеми, свързани с аутистичния синдром"

Какво повече да кажа?!

През всичките тези години, най- добрите специалисти- логопеди и психолози са работили в България с детето ми, но......

И тогава съвсем насериозно и с вина се запитах- навредих ли на детето, като преди години избрах България за живота ни, когато проверявах и се лутах къде е добро място за него?

И избрах България- като предизвикателство, че всичко предстои да се променя и създава, а където и да отидем другаде, трябва да сме просто едни редови ползватели на услугите.
И втората или първата причина беше- че българския не винаги разбираше добре, не винаги можеше да се изрази добре и да взаимодейства с езика, с който е роден и израсъл, а да му причиня навлизането от начало в съвсем нов език, съвсем нов комуникационен старт, а пък езика е основното средство за комуникация...

И дали мога да си отговоря или да не си го причинявам....

А ето и сравнителен анализ между PECS и ABA Applied behavior application analyses :

PECS
Използва картинки за комуникация, които ограничават възможността за изразяване (при загуба на картинките детето няма с какво да се изрази).


ABA
Като крайна мярка използва обучение на комуникиране с жестове по-функционален начин (детето винаги има на разположение ръцете си).



PECS
Мотивацията за манд и такт не се взема под внимание и не се включва в обучението.


ABA
Мотивацията за манд и такт такава, каквато е описана от Скинър, се взема под внимание и е включена в 4-ри компонентна обучителна единица.



PECS
Предпоставките за ефективна реч не се вземат под внимание.

ABA
Необходимите предпоставки – слушане, човешко внимание като подкрепител, ехо поведение, слушане на собствената реч, и т.н. се индуцират, ако липсват, преди да се започне каквато и да е работа по обучение на функционална комуникация.



PECS
Ефективно обучение само за елементарна комуникация и най-вече манд, повечето изследвания показват бързи загуби на уменията след края на обучението.


ABA
Дава превес на такт, автоклитик и интравербални поведения, тъй като те са в основата на истинската и пълна реч. Изследванията показват, че ВПА и ППА постигат дълготраен резултат.

Kezaja, нали знаеш, че миналото не може да върнем? Гледай напред!
Може ли повече информация за обучението през април?

    И на мен !   

Не можем да върнем миналото, но можем поне да си направим сепуко или харакири, ако установим със сигурност, че сме нанесли непоправима щета на детето си:))
Щета- с решението да останем в България!:)

В първите месеци след диагностиката бях в интернет клубовете по цяла нощ, щом заспеше детето, защото тогава нета не беше приоритет на семействата у нас все още:)
И от разговори и срещи и с представители на бъларските институции, както и по техни съвети, най- доброто за детето щеше да е на намеря място с добра социална и образователна политика, което не е България, почти не е и Европа..
И проведих дълъг рисърч и вътрешни дебати със "за" и "против", мястото, което бях избрала, беше Бостън, където установих, че всичко е на възможно най- високо ниво, свързано с подкрепата и шанса за детето ми.
Включително намерих, че за асбергеровите аутистични личности, какъвто е сина ми, след учебния ден в масовото училище, в което му е осигурена пълна подкрепа от персоналния фасилитатор и от училищния екип, организират нещо подобно на занимални за около 5- 6 аспергера, които обучават по подходящия и индивидуален за тях начин, както и в група АВА терапевти.
И мърдане няма- постига се най- доброто, на което е способно детето, достига се капацитета му , по подобен начин и в университета...и направо може да се каже, че се предопределя съдбата на детето, но в най- добрата посока, в която би могло и се стига до най- доброто, на което то е способно...

И тогава избрах България...
И сега не знам кое е по- сигурно да си направя и в какъв ред- харакири или сепуко:))

За незапознати може да прозвучи екзотично, но ние разбираме..:!

А нямам никакво съмнение, че в България съм направила и правя възможно най- доброто за него.
И резултата е добър, но можеше да е блестящ:)

Постепенно все повече от нещата и дейностите стават , каквито трябва да са в "типичния социален свят".., като от два месеца вече не използваме стоматологични услуги под пълна анестезия, както беше през последните 5 години, от както се наложи да ползва детето стоматологични услуги.
И всяко посещение беше свързано с два дни отпуск, бележки, че може да се подложи, после- най- страшното- пълната упойка, всяка носи риск, после го нося на гръб до колата, която почти винаги имае скоби, защото в бързината и притеснението почти винаги имах сбърката цифра в смс- а...
За да разреши обаче първия пър работа на зъб без упойка, беше много силна мотивацията му- за да е с мен и не ходя на коледно парти без него.
И обеща , и стиска зъби, накланя глава от болка, но вече без упойка:)

Едно по едно, на малки стъпчици, все повече неща от ежедневието ни стават "типични".
Но можеше всичко да е съвсем наред вече, ако бяхме на място, където приложния поведенчески терапевти бяха част от ежедневието на детето ми.

Вчера, като се прибрах от работа и ми каза "Ти си тиквеница"
питам защо.
Ами защото момчето е тиквеник, когато направи лошо, а жената е тиквеница:))

Дали пък вече не разбира и осъзнава все повече и метафоричната реч:)
Ама, можеше да е съвсем наред...



За TEACCH  "Treatment and Education of Autistic and Related Communication Handicapped Children" ли?
Нали знаете, че ще пуснем достатъчно информация скоро:)

TEACCH  засяга три звена-семейната среда, обществената адаптация и образованието, като след клиничната диагноза TEACCH провежда приучаване към социални умения, индивидуализирана учебна програма, подкрепа и обучение на родителите и учителите на детето, което за нас поставя програмата на добро място в терапевтичния процес.

Мога обаче да посоча за справка и сравнителния анализ, който приложните поведенчески аналитици правят между TEACCH и ABA:

TEACCH
Картинки с план за деня
(поведението на детето е под контрол на картинките)


ABA
Индуцира слушане с разбиране
(поведението на детето е под контрол на вокалните инструкции и команди на терапевта)



TEACCH
Намалява отвличащите вниманието стимули в средата


ABA
Учи детето да бъде под влияние на значимите стимули, кондиционира стимулите



TEACCH
Като обяснителна причина се разглежда визуалното преработнване на информацията


ABA
Като обяснителна причина се разглежда фактът, че детето не е слушател, т.е. не е под контрол на човешката реч.


TEACCH
Подсказване (Prompt) се използва по време на обучението, за да се постигне успешно отговаряне в момента.


ABA
Корекция (correction procedures) се дава когато детето даде неправилен отговор, за да се постигне усешно отговаряне в бъдещето.


TEACCH
Разчита на предсказуемост и рутина,  учителят адаптира средата, за да отговори на ригидността на детето.  Няма фунционалност и всеобщност на научение умения.


ABA
Разчита на технологични протоколи, за да създаде контрол на средата над поведението на детето.  Всеобщност и фунцкионалност за наученото.


TEACCH
Повечето изследвания, които показват подобрение на измерените показатели, са компроментирани, тъй като участниците са получавали и други терапии по време на TEACCH интервенцията.


ABA
Изследванията са строго контролирани и показват дълготрайни резултати. Съпоставки са правени между контролни групи или участници получаващи ППА и ВПА друга терапия.

Мога само да кажа, че си страхотна майка и изключително солен човек . Браво

 rexina,
 

Thank you!:)

Нищо, че съм тиквеница:))

Не неси никаква тиквеница , направо си ми пример да помогна на детето си.

Да,правилно си разбрала, точно за това се отнася. Не става въпрос изобщо за ролята на ГАБА,всъщност. Има много видеоклипове в youtube,които показват смяната на поведението на децата под действието на деуретика,променящ нивото на хлор в невроните.

Nikolexa,
благодаря за включването. А всъщност проблемът към днешна дата е, че не могат реално да измерят нивото на хлор в невроните, нали? и този Burinex e още тестов, имам предвид не като лекарство, то като лекарство за отоци и задържане на течности е ясно как действа, тестов е по отношение на извеждането на хлор от течностите в организма.
Ще потърся клиповете, за които говориш.

[q Аз мисля, че открих моя начин и в момента съм леко еуфорична обаче е факт, че Гогича от ден на ден ме изненадва все повече
[/quote]
Поздравления за успехите на Гого!  Би ли споделила за "твоя начин"?