Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Може ли линк към материала. Понеже поради липса на време често влизам през телефона и не всичко успявам да погледна. Ще го кача утре ако ми разреши да редактирам толкова стар пост
А всъщност тази книга имах в предвид, която е много полезна за деца със СИД http://www.amazon.com/Out-Sync-Child-Carol-Kranowitz/dp/0399531653

Ще ти пиша на лични относно логопедите, и аз съм все още зелена, и не мога да ти помогна с ценни мнения относно диагнозата. Стискам палци на детенцето.

Допълвам за прогнозите:

прогноза никой никога няма да ти даде и ако някой се опита, се отнасяй подозрително към него.

Вярата е друго нещо, трябва да вярваш и да си представяш точно, както в най- добрите ти представи достига детето ти в развитието.
А и нещо много важно- питаш за прогнози, значи добре си даваш сметка, че не винаги ще е дете.

Подготви се в тийнеджърска възраст за подновяване на борбата и кризите, тогава са различни от притесненията в малка детска възраст.
Наскоро ми се обади една майка и ме пита- дали да се довери на учителите и детето да повтаря втора група или да се бори да не повтаря.
Казах й, че щом учителите така искат, те знаят добре защо- поведенческите проблеми са тежки за справяне и за овладяване.
Но най- важното- казах й, че това дали детето ще повтаря една група, е най- малкия й проблем в целия живот и всичко, което я чака занапред...
Съгласявам се с катина, че при някои случаи, когато детето има много висок капацитет, може с времето и в по- голяма възраст дефицитите да не са силно разпознаваеми за незапознати, но с абсолютна сигурност твърдя, че в момента в който тези незапознати станат по- близки до порасналия индивид с аутистичен синдром, разбират, че нещата с този младеж не са както трябва...

Нека да нямаме утопии

Но пък трябва да вярваме, че ще постигнем възможно най- доброто за детето- да намери себе си, средата си, заниманието си и да стане самостоятелен човек.

Аз лично за себе си знам, че ако не дойде ден , в който ще съм спокойна и убедена, че ще може да има самостоятелен добър живот без мене, не бих позволила ден да живеем един без друг..или един след друг....

Който мисли така, нека го направи моля и ще получи благодарност от най- много един, дето мисли така:

Соня Георгиева не е психолог, а специален педагог. Много добър специалист е, но според мен основната работа за децата ни се върши от психолог, в допълнение на логопед и специален педагог.
Може ли да те помоля да опиташ да пишеш на кирилица, трудно чета и разбирам латиницата, а и е против правилата на форума 

Това си го избий от главата. Не е градивно мислене. Няма мъжка майка, която да смята, че сина и ще оцелее без нея, независимо в каква възраст е той или как се справя сам. Затова се разтрогват бракове заради майката на мъжа, така се създават инфантилни мъже, така се създават мъже мижитурки, така се създават мухльовци.  Независимо какво смяташ ти - той ще се справи. Понякога  мъжката майка повече вреди отколкото помага на сина си. Аз не правя изключение. Няма никакво значение диагнозата на момчето - мъжката майка си е мъжка майка.

Катина, ако ползволиш да те допълня:
"Няма никакво значение диагнозата на" ...детето - майката си е майка.

Напълно е възможно заради диагнозата прекалено да обгрижваме децата си.Понякога осъзнавам, че и аз допускам тази грешка.

А ето и линк по темата:
Самостоятелно дете

Кога да дадем свобода на детето да бъде самостоятелно навън

Ама разбира се, че позволявам  
Това е много, много хубава тема точно по въпросите за аутизма. Майчината обгрижваност към детето с аутизъм.
Доколко помагаме и доколко вредим. Защото аз определено осъзнавам колко вреди съм нанесла на детето си, даже на децата си със страха си за тях. Не е лошо да порасъждаваме по въпроса - даже не е необходимо да пишем в темата, а да разсъждаваме и помислим.

И все пак мъжката майка е особен вид животно и е различно от женската майка. Даже психолозите го признават официално  

А аз значи грешно съм се насочила към работа с двама логопеди, трябва и психолог така ли да разбирам

Катееее, нали сме се разбрали, че ние ще сме от готините свекърви 
Мъжът ми постоянно ми се кара, че правя всичко вместо детето. КОгато са двамата "по мъжки" е като войник - облича, съблича няма тън мън. наблизо ли съм идва и с влажен поглед - мамооо 0 чака да го облека

Абе то е лесно да се каже и успокоително ни действа, че всички майки, особено мъжките , се страхуват, но прекрасно разбирате какво имам пред вид.
Едно е да се страхуваш, че някоя "недостойна" ше ти го отмъкне и че може да попадне в лоша компания и т. н.

Друго е да се страхуваш- ще може ли с парите си, да ги разпредели не само, но и да отиде да си плати сметките, да си намери среда, интересно занимание..
да стане сутрин, да си направи закуската, да отиде на басейна при другите безделници:) и да отсее тези един двама, които са "неговите хора", после да отиде да обядва с тях, да си харесат дестинация и си букнат билети, да отиде да си приготви куфара, да си поръча такси, да отиде на аерогарата и се чекира....

После вечерта като седнат да пият бира, да заговори девойката, която е от неговата кръвна група...

както се правите, че не ме разбирате- за какво се страхувам и се успокояваме, че всичко е наред, като в някои други теми- дето- споко, няма непроговорило дете, някои по- късно, прекалено се вталясваш....

Ами, смята много големи числа, сам си набелязва броя на задачите, които трбява да реши, от материала за 6- ти клас отдавна ги изреши, но като влезем в магазина и е като парализиран- подтиквам го, що игри за пазаруване са отиграли терапевтите и като е игра- се справя, вкъщи като играем, се забавлява, но като е в релания живот- се парализира...

е, какво- да не се ли страхувам дали ще стане самостоятелен човек...

Лесно е като е на 4 и си говорихме "А, спокойно, сигурна съ, че ще дойде време, когато всичко ще е забравено"..

Но когато останат 6 години до 20 и особено когато преди ден видях негов връстник награбил в парка момиче като влюбен..., ами..сърцето ми слезе под петите.., някъде към ядрото на земята...

лесно е като видим , че се справя на 6- 7 с букви и цифри, подобно на връстниците си и че има богат речник и се изразява като възрастен дори, моят син от годинка и половина някъде говори като възрастен, дори и терминологията повтаря..и е лесно тогава да се успокояваме, че всичко ще е наред и ще навакса, и ще настигне връстниците..

но когато остават 6 години до 20 и е ясно, че на 20 човек ако не е самостоятелен, по- добре не може да става с времето, а напротив...

и знам колко малко години има до Видов ден..
и ме е страх- много- или ще става човек, или няма...

много ме е страх

Соня Георгиева е наистина специален педагог и работи в "Слънчогледи"
Центъра е дневен за деца с увреждания, разполагат с няколко човека персонал, децата са към 20 и през деня ги отглеждат просто, докато родителите им работят или просто искат да отдъхнат.

Месечната такса е около 600 лв.

Там  терапията е мираж..

А някоя от вас да препоръча психолог за моя малчо, на 2,5 години е.
Адски ми беше трудно да си намеря логопед, след близо половин година озъртане най-накрая намерих точните хора, не ми се иска още половин година да съм в търсене на психолог, или ако попадна на някой това да му е първото дете с аутизъм. Шарлатани дал господ много, разбирате ме как съм стигнала до тоя извод. Само ги интересуват финикийците и нищо друго... за съжаление това е истината.

Ps: От София съм.

Коко, какво точно харесваш в сегашната ви логопедка? И какво точно не хареса в предишните? Може ли повечко подробности да  разкажеш. Колкото повече опишеш какво харесваш и не харесваш - толкова по лесно ще ти препоръчаме точния психолог.

Влади, ама много, много добре те разбираме всички. Но ти говориш от свое име от частния ви случай, от конкретно твоето дете. Изобщо нямам предвид страха ми за момичетата. На този етап не съм се замисляла каква мома ще доведе и нямам предвид свекървенската борба със снахата.
Имам предвид осакатяването на мъжкия характер от властни майки. Имам предвид, че майката пазарува, чисти, сервира, отсервира, готви, пере, простира, бърше прах с идеята, че е женска работа и не се сеща да научи сина си на тези неща. Учи само дъщеря си. Как очакваш да ти пазарува тогава или сам да си изпере гащите. Не ме разбирай буквално, а образно. И това с пазаруването, бърсането на прах и прането на гащи се учи, не когато стане на 14 и те отсвири, защото е голям, а когато е малко детето и можеш да го поизлъжеш. Тинейджър не мога тепърва да науча да си отсервира паницата и да си избърше масата, ако не съм му създала този навик от малък.

Няма да задълбавам повече в тази тема, защото се нервирам много.

Относно моето виждане, че психолога е на първо място. Аз вярвам в твърдението, че децата не говорят, защото не разбират значението на думите. Психолога им помага да разберат смисъла на думата и чак когато я разберат ще започнат да я използват. Логопеда прави същото разбира се, но приоритет му е изговора на думата, да я чуе. А психолога се радва, когато детето разбере думата. Вярвам - всъщност знам го, че проблемите им са в разбирането, а не в изговарянето. И затова психолога е задължителен според мен.
Това се вижда най добре, когато детето вече говори. Всяка майка на проговорило дете ще ти го каже.

Ами, да, за моето дете говоря и моите страхове.
Ти не говориш ли за твоето?

Нормално е, нали сме майки на децата си, не на всички деца по света

Та за моя тийнеджър, проблем си остават фиксациите, вече по друг начин , попораснал..
Започнахме да му позволяваме сам да избира храната си в магазина, дрехите си..

Научих го да си претопля храната в микровълновата, да си прави сандвичи, да си приготвя плодова салата и радостта ми трая около няколко дни..
След което умението започна да се превръща във фиксация- и после стана- всичко, което е купил, се слага в една купа, обърква се заедно- абсолютно всякакъв вид храна, след което се яде и след буламача- 2 часа в тоалетната..
И около този омагьосан кръг се завъртя живота ни вкъщи напоследък...

В този ред на мисли, ако го науча да изчисти и след това се превърне в мания, дали няма да "изчисти" цялата къща в кащони и в буклука, след това.., без да се майтапя...

И отстрани- и специалисти, и колеги, лесно дават съвети, но...иначе е съвсем различно...