Здравейте, случайно попаднах на темата и ми стана любопитно заглавието, разгледах последните ви коментари и ми е интересно мнението на Ирина, за която са малко 800лв за детето. Видях че има 3 линийки, т.е.тя трябва да отделя за нейните деца над 2400лв, която сума за в България е доста сериозна и почти няма хора, които да успяват да я изкарват на месец.
- Публикувана: 13 ян. 2014, 16:42 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2014, 12:31 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 29
Разбирам поведението на голямото момиче - майката починала, бащата в чужбина, гледа я баба й, детето е в пубертета...Не я оправдавам, но я разбирам. А и тя не е длъжна изобщо да харесва авторката и второто дете на баща й - не живее с тях, няма близки контакти, не е част от живота им.
Не е длъжна да ги харесва, но не е и в правото си да гледа да ги раздели с цената на всичко!
Така е, но в тази възраст децата се чувстват неразбрани, дори когато растат в пълно семейство. А, какво остава, когато живеят само с баба си. Чувстват се и нежелани. И нормално да мислят егоистично. Пак казвам - не оправдавам, но разбирам
Здравейте,съвсем случайно попаднах на тази тема за свекървите. Аз съм на 23 г. и от 7 месеца живеем заедно с годеника ми и баба му ,за мое съжаление тя се оказа че е най-подлият ми враг.Годежа ни беше през юли 2013,отначало нямах проблеми с нея,защото аз и не се задържах много вкъщи понеже уча в шумен там съм студентка,та към темата,....точно за нова година една вечер бабата и годеника ми се скараха жестоко заради мен,той защитаваше мен а тя ме нападаше. От тогава не се понасяме,постоянно търси причини за да се заяде с мен,всява ми съмнения срещу годеника ми с цел да ни раздели. Моля дайте ми съвет как да постъпим с тази жена
Здравейте,съвсем случайно попаднах на тази тема за свекървите. Аз съм на 23 г. и от 7 месеца живеем заедно с годеника ми и баба му ,за мое съжаление тя се оказа че е най-подлият ми враг.Годежа ни беше през юли 2013,отначало нямах проблеми с нея,защото аз и не се задържах много вкъщи понеже уча в шумен там съм студентка,та към темата,....точно за нова година една вечер бабата и годеника ми се скараха жестоко заради мен,той защитаваше мен а тя ме нападаше. От тогава не се понасяме,постоянно търси причини за да се заяде с мен,всява ми съмнения срещу годеника ми с цел да ни раздели. Моля дайте ми съвет как да постъпим с тази жена
Значи не съм споменала(не мислех,че някой ще се хване за това),но баба и получава пенсия ,както и дъщеря му като наследствена пенсия от майка си.Незнам коя колко е точно,но са близо 300 лв.Под 1000 лв на месеца не падат.Отделно че майка му заделя по 100 лв. всеки месец,така са се разбрали.Т.е. наследствената пенсия не се харчи ,а се внася на влог на името на дъщеря му.
Ся за някой хора,като Ирина,това са никакви пари.Но за жена от село,която разходи по нея почти няма, са си пари.Гледа си градинка жената,плодове и зеленчуци не купува.Повечето пари са разходи за дъщеря му.Никога не са казали,че не стигат.
И да,точно нейни думи са това.На фона на останалите пенсионери,които едва ''кретат'' с 100 лв пенсия(при условие че някои от децата са им в чужбина),тя се чувства,че живее ''охолно''
Ся за някой хора,като Ирина,това са никакви пари.Но за жена от село,която разходи по нея почти няма, са си пари.Гледа си градинка жената,плодове и зеленчуци не купува.Повечето пари са разходи за дъщеря му.Никога не са казали,че не стигат.
И да,точно нейни думи са това.На фона на останалите пенсионери,които едва ''кретат'' с 100 лв пенсия(при условие че някои от децата са им в чужбина),тя се чувства,че живее ''охолно''
Здравейте, случайно попаднах на темата и ми стана любопитно заглавието, разгледах последните ви коментари и ми е интересно мнението на Ирина, за която са малко 800лв за детето. Видях че има 3 линийки, т.е.тя трябва да отделя за нейните деца над 2400лв, която сума за в България е доста сериозна и почти няма хора, които да успяват да я изкарват на месец.
Останаха две - по едно на мен и едно на мъжа ми за издръжка.
/образно казано, естествено/. 
Не знам какъв съвет да ти дам, но пробвала ли си да говориш с "малката"? Ей така да я придърпаш настрани, да я изведеш на кафе, ако ще и малко насила, за да си кажете някои неща - обещай й, че ще има правото да ти каже всичко и че такива разговори ще имате и занапред, за да изпуснете парата, да си кажете право в очите какво ви дразни и какво целите. Кажи й как се чувства баща й, как искаш да се случват нещата ти. Че ти реално можеш и да не й обръщаш внимание, щом е далеч от вас, но чувстваш, че можете да се сближите, защото я харесваш и не е коя да е, а част от живота на любимия ти човек. Обясни й, че баща й има право да бъде щастлив и че ако той изтуби и теб, това няма да го спре да търси партньор в живота си, а просто тя ще трябва да отделя още години и години от живота си, за да разваля следващи отношения, вместо да те разбере, че си добре настроена към нея и че можете да направите компромиси и дори вярваш, че можете да бъдете приятелки. Въпреки всичко, което ще ти каже тя, наложи си накрая да й кажеш, че винаги когато има нужда от женски съвет, от подкрепа или друго, може да се обръща към теб. Със сигурност ще запомни този разговор, а някой ден, когато и баба й й накриви шапката, ще се сети. Защото баба й ще остарява, а "малката" ще има нужда от близък човек, който да замести приятелството с липсващата майка.
Глупав съвет. Много глупав. Застанала мащехата да обяснява на тийнейджър, че има право да е щастлива с баща и. Че какво го интересува момичето това?!?!
Абсолютно
Малка корекция - предложението беше да й каже, че баща й има право на щастие. Иначе какво да направи - да си вземе нейното дете и да се махне, та вместо едно да бъдат нещастни две деца ли? 
Това с какво ще спре таткото да си търси половинка? Или да се погребва жив, да изкарва кинти за майка си и щерка си и да няма много-много претенции?
Много е заплетен случая и всички страдат по свой си начин, дори и бабата, която е гледала дете в по-късна възраст. Може би е добре да оставите нещата да следват своя ход, дано с времето нещата да се поуталожат.
Това с какво ще спре таткото да си търси половинка? Или да се погребва жив, да изкарва кинти за майка си и щерка си и да няма много-много претенции?Много е заплетен случая и всички страдат по свой си начин, дори и бабата, която е гледала дете в по-късна възраст. Може би е добре да оставите нещата да следват своя ход, дано с времето нещата да се поуталожат.
По принцип колкото сте си по далече, толкова по малко са проблемите.
Имате си семейство , гледайте си детето, обичайте се, бащата да си праща пари на дъщерята (малко късно е да се променя статуквото) и си живейте живота. Толкова е кратък живота,че не си струва ядовете и допълнителните грижи.
Имате си семейство , гледайте си детето, обичайте се, бащата да си праща пари на дъщерята (малко късно е да се променя статуквото) и си живейте живота. Толкова е кратък живота,че не си струва ядовете и допълнителните грижи.
Barefoot Kontesa, абсолютно съм съгласна с теб!
Още повече, че съм в подобна ситуация, само дето дъщерята на мъжа ми я гледа майка и'. Е, колко злоба се изля от това момиченце (на 12 е в момента)! И майка и' и говори, обяснява, че няма да се съберат с баща и', защото не са живели добре заедно и раздялата е била закономерна, и екс- тъщата даже се намесила с подобни аргументи и тя и' казала в прав текст, че всеки трябва да си търси щастието и че за момичето ще е много по-добре да има двама спокойни и щастливи родители... Направи всичко възможно да спра да я, хайде, "обичам" е силна дума!, но да имам много положително отношение и да я харесвам. От което губи тя! Но явно е достатъчно глупавичка, за да го разбере.
Още повече, че съм в подобна ситуация, само дето дъщерята на мъжа ми я гледа майка и'. Е, колко злоба се изля от това момиченце (на 12 е в момента)! И майка и' и говори, обяснява, че няма да се съберат с баща и', защото не са живели добре заедно и раздялата е била закономерна, и екс- тъщата даже се намесила с подобни аргументи и тя и' казала в прав текст, че всеки трябва да си търси щастието и че за момичето ще е много по-добре да има двама спокойни и щастливи родители... Направи всичко възможно да спра да я, хайде, "обичам" е силна дума!, но да имам много положително отношение и да я харесвам. От което губи тя! Но явно е достатъчно глупавичка, за да го разбере.
Наистина много заплетена ситуация .Та ти по-добре да имаше бивша жена на мъжа ти,отколкото такова отношение от свекървата.Поне щеше да знаеш защо го прави и нямаше да ти пука.
Аз ще си кажа моето мнение.
Децата са толкова интуитивни и понякога толкова добре могат да лавират и злоупотребяват с дадена ситуация и да минават между капките,че няма до къде.
Имам за пример подобен случай.Мъжа вдовец с дъщеря(майката починала при раждането) 4 жени смени,през това време се родиха още 2 деца.Все не ''можеха''(неговите думи)да приемат детето му,все то невинно,горкото без майка.Другите все лоши мащехи,само дъщеря му добра.Е как пък нито една от 4-те не ставаше?
Свикна и много и ''легна''всички да се съобразяват с факта,че е без майка и да са и длъжни.Каквото и да направи и в училище и на улицата,никой не смееше да и направи забележка,да не би да я наранят.Правеше каквото си иска,без да има последици.
Ей я,на 28 г. няма никакви приятели,а пък за връзка да не говорим,защото тя не знае как да се държи с хората.Не знае да общува,да отстъпва, да прави компромиси,да мисли за някой друг,освен за себе си.Думите ''извинявай'' и ''сгреших'' не присъстват в нейния речник.Абе с две думи, :саможивник пълен.
Още мисли че баща и е длъжен да я издържа.И той така прехвърли къщата си на нея ,пак заради това,че ''видиш ли,тя няма майка,ако не съм аз,няма кой да се погрижи за нея''А другите му две деца имали майки,които да ги мислят,да се оправят.
Наложи се миналото лято да влезе в болница човека.Тя беше на море тогава.Еми не си ''развали'' почивката момичето.Остави го сам като куче да се оправя.
От тая негова ''слабост'' към нея я направи пълен скот.
Ей т'ва са понякога децата.
Аз също съм на мнение да си гледаш живота и колкото по-далеч, по-добре.Като майка на тинейджър ще ти кажа,че хич не са лесни и невинни душички.Ако не е мое дете,не бих се занимавала с пубер.Наистина вече след една възраст( 10 г) трудно ще го промениш и пречупиш.Само ще си хвърлиш излишни нерви и нищо няма да постигнеш.Най-много да си развалите отношенията с мъжа си и да се намразите.После няма оправяне.
Ако беше малка и далеч от баба си,нещата щяха да са много по-лесни.Поне така мисля.
А пък свекървата ти,нямам думи просто.Тя вместо да гледа да приобщи детето към ситуацията,защото няма да е все жива и да е до нея, тя прави обратното.Проста и егоистична жена.Тя явно се надява и иска внучката и да е до нея и да я гледа.Подсигурява си старините,един вид.А може всичко от там да идва.Но много често ''домашните сметки на пазара не излизат'',та много е вероятно да греши.В подобни случаи съдбата им го връща.Утрешния ден като залегне,имаш пълното право да не я погледнеш.Да си я гледа ''любимата внучка''.Не се знае дали не е заложила на ''грешната карта''.
Просто си попаднала в дадената ситуация в неподходящ и късен момент и това е.
Като идва при вас за ваканциите,посрещай и подхождай винаги с добро отношение,.Не се знае дали няма да дойде момент да се осъзнае и сама да пожелае да дойде.Просто не за друго,а да не пропуснеш момента. А ако въпреки всичко,тя се държи идиотски,мини на ''неутрално поведение'' докато гостува и това е.Повече от това не виждам какво да направиш.
Аз ще си кажа моето мнение.
Децата са толкова интуитивни и понякога толкова добре могат да лавират и злоупотребяват с дадена ситуация и да минават между капките,че няма до къде.
Имам за пример подобен случай.Мъжа вдовец с дъщеря(майката починала при раждането) 4 жени смени,през това време се родиха още 2 деца.Все не ''можеха''(неговите думи)да приемат детето му,все то невинно,горкото без майка.Другите все лоши мащехи,само дъщеря му добра.Е как пък нито една от 4-те не ставаше?
Свикна и много и ''легна''всички да се съобразяват с факта,че е без майка и да са и длъжни.Каквото и да направи и в училище и на улицата,никой не смееше да и направи забележка,да не би да я наранят.Правеше каквото си иска,без да има последици.
Ей я,на 28 г. няма никакви приятели,а пък за връзка да не говорим,защото тя не знае как да се държи с хората.Не знае да общува,да отстъпва, да прави компромиси,да мисли за някой друг,освен за себе си.Думите ''извинявай'' и ''сгреших'' не присъстват в нейния речник.Абе с две думи, :саможивник пълен.
Още мисли че баща и е длъжен да я издържа.И той така прехвърли къщата си на нея ,пак заради това,че ''видиш ли,тя няма майка,ако не съм аз,няма кой да се погрижи за нея''А другите му две деца имали майки,които да ги мислят,да се оправят.
Наложи се миналото лято да влезе в болница човека.Тя беше на море тогава.Еми не си ''развали'' почивката момичето.Остави го сам като куче да се оправя.
От тая негова ''слабост'' към нея я направи пълен скот.
Ей т'ва са понякога децата.
Аз също съм на мнение да си гледаш живота и колкото по-далеч, по-добре.Като майка на тинейджър ще ти кажа,че хич не са лесни и невинни душички.Ако не е мое дете,не бих се занимавала с пубер.Наистина вече след една възраст( 10 г) трудно ще го промениш и пречупиш.Само ще си хвърлиш излишни нерви и нищо няма да постигнеш.Най-много да си развалите отношенията с мъжа си и да се намразите.После няма оправяне.
Ако беше малка и далеч от баба си,нещата щяха да са много по-лесни.Поне така мисля.
А пък свекървата ти,нямам думи просто
.Тя вместо да гледа да приобщи детето към ситуацията,защото няма да е все жива и да е до нея, тя прави обратното.Проста и егоистична жена.Тя явно се надява и иска внучката и да е до нея и да я гледа.Подсигурява си старините,един вид.А може всичко от там да идва.Но много често ''домашните сметки на пазара не излизат'',та много е вероятно да греши.В подобни случаи съдбата им го връща.Утрешния ден като залегне,имаш пълното право да не я погледнеш.Да си я гледа ''любимата внучка''.Не се знае дали не е заложила на ''грешната карта''.Просто си попаднала в дадената ситуация в неподходящ и късен момент и това е.
Като идва при вас за ваканциите,посрещай и подхождай винаги с добро отношение,.Не се знае дали няма да дойде момент да се осъзнае и сама да пожелае да дойде.Просто не за друго,а да не пропуснеш момента. А ако въпреки всичко,тя се държи идиотски,мини на ''неутрално поведение'' докато гостува и това е.Повече от това не виждам какво да направиш.
И според мен ситуацията е много заплетена. Аз мисля, че за да се държи така голямата дъщеря, голямо значение има липсата на физическия контакт м/у баща и дъщеря, когато му е било времето. Ето последиците от мисленето, че на едно дете е по-важно да му осигуриш материалната страна на живота, за сметка на емоционалната близост. Реакцията на тийна е напълно нормална, според описаното от авторката, от психологична гледна точка. Ненормална би била друга. Ако бащата е проявявал емоционална близост и разбиране докато е била малка, сега щеше да има разбиране към него. Физическата липса на родител, не може да се компенсира с никакви изпратени пари.
Това не прави бащата лош, за това, че е създал друго семейство. Всъщност и двамата са прави, само че бащата, като не е дал дължимото на време, сега не може да търси разбиране. Но пък оценявам на човека странието да оправи нещата. Никак не е за подценяване.
Лично аз, никога не бих поставила моето щастие, над това и за сметка на детето ми. Не, че мисля, че нямам право на щастие, но то не би било такова, ако е за сметка на детето ми. Това разбира се, е светоусещане на всеки поотделно и за това наблягам, че се отнася за мен.
И тийн да беше моя, пак щях да мисля така. Аз нямаше да съм си свършила работата на родител.
Много е трудно да наложиш на някой (без значение възрастта му) да приеме някой, когото не харесва. Да не кажа невъзможно.
Замислете се, дали на вас могат да ви наложат подобно нещо и как бихте реагирали? И като деца и като тинейджъри и като възрастни.
Това не прави бащата лош, за това, че е създал друго семейство. Всъщност и двамата са прави, само че бащата, като не е дал дължимото на време, сега не може да търси разбиране. Но пък оценявам на човека странието да оправи нещата. Никак не е за подценяване.
Лично аз, никога не бих поставила моето щастие, над това и за сметка на детето ми. Не, че мисля, че нямам право на щастие, но то не би било такова, ако е за сметка на детето ми. Това разбира се, е светоусещане на всеки поотделно и за това наблягам, че се отнася за мен.
И тийн да беше моя, пак щях да мисля така. Аз нямаше да съм си свършила работата на родител.
Много е трудно да наложиш на някой (без значение възрастта му) да приеме някой, когото не харесва. Да не кажа невъзможно.
Замислете се, дали на вас могат да ви наложат подобно нещо и как бихте реагирали? И като деца и като тинейджъри и като възрастни.
По принцип колкото сте си по далече, толкова по малко са проблемите.
Имате си семейство , гледайте си детето, обичайте се, бащата да си праща пари на дъщерята (малко късно е да се променя статуквото) и си живейте живота. Толкова е кратък живота,че не си струва ядовете и допълнителните грижи.
Имате си семейство , гледайте си детето, обичайте се, бащата да си праща пари на дъщерята (малко късно е да се променя статуквото) и си живейте живота. Толкова е кратък живота,че не си струва ядовете и допълнителните грижи.
Вместо да идва на гости,изпратете я на почивка с бабата тази година илиекскурзия.Не виждам смисъл всяка година да гостува,след като го прави по задължение.
Ако таткото работеше в БГ едва ли щеше да плаща по 800 лв. издръжка и със семейство,
с тази сума живее моята приятелка на месец - тричленно семейство.За мен в основата е бабата.
