С какво ви дразнят свекървите- 29

И аз не схванах, но щом Кака Сийка го е писала, значи има смисъл. 

Според мен авторката прекалено много съди другите хора и не се поставя на тяхно място - те са лоши и без това, и просто си е наумила да стане на нейната.

`Начи тази история е доста оплетена, защото участват няколко страни. И съм сигурна, че и бабата, и тийнейджърката също имат своя версия - най-нормално, разбира се.

Нищо не мога да съветвам авторката освен да остави така нещата и да спре да играе ролята на миротвореца и добрата мащеха. Нещата следват собствен ход и ще се наредят по един или друг начин.
Без да съм тийн бих се подразнила, ако някой се пробва да прилага тактики, за да го харесам и да се сприятелим. Айде, мерси 

Айдеее клакьорките дойдоха 


И каква е Кака Сийка,та толкова я величаете?Форумски бог или какво,та мнението и го имате за толкова меродавно?
Доколкото съм я срещала и в други теми,много често ми лъха злоба от нея,така че спестете си суперлативите 


Ти пък къде ги четеш тези работи,да не си объркала темите?
Обиди се на Трещерица само и и го върна.А тя малко ли я обиди преди това?
Ох,голямо натегачество,голямо нещо 

Еванче, дълбоко си се заблудила, душичке.  
Може би трябва да потренираш върху разбирането на иронията.
А това с клакьорките явно е много модерен форумски жаргон. 

Ако авторката толкова лесно излиза от образа на щедрата, бяла и добра мащеха и започва да мята рога и копита по адрес на хора, които просто дават мнението си по нейния (едностранно и пестеливо описан) казус, как ли се държи с близките си, когато се стигне до някакъв конфликт?
Просто се замислих дали по-голямото дете и бабата нямат основание да не желаят да я приемат. Може да е просто женска злоба и ревност, но може и крушката да си има опашка.  
А относно това, че авторката никога не се е сещала да пита за семейството на първата жена на мъжа си... Много голям шоколад завива този мармот.  


Забелязахме те вече, че си дошла. Няма нужда да викаш и да подскачаш.  

Аз пък си мисля, че доста от пишещите по този казус не са били в подобна ситуация и някак си едностранно възприемат ситуацията, но по-скоро от позицията на първа жена, и ако евентуално нещо се случи с мен, как така друга жена ще се намесва в живота на детето ми...

Първият ми съпруг беше разведен, с прекрасно малко момиченце на 5 г. - много добре възпитано /майката имаше 2-ро семейство, с бебе, но работеше усилено по въпроса вторият баща да осинови първото, може би с основание, и съответно правеше доста проблеми за виждания и т.н/. От друга страна, свекърва ми, страхотно се притесняваше, дали покрай второто си семейство и очакваното дете, да не забрави първото. Направо се разтреперваше при тази мисъл. Бях току-що изписана от родилния дом, с бебе на 5 дни, но мъжът ми трябваше да вземе първото в деня за "свиждане" и да прекара цял ден при майка си с него - за да не си помислило малката, че сега, като има бебе, бащата нямало да се интересува повече от нея. През годините винаги съм искала в тези дни неговото дете да идва в къщи, да излизаме четиримата, да водим децата на почивка заедно, на други развлечения. Исках те да се познават и да си бъдат близки, защото аз нямам много роднини - братовчеди, племенници, т.е. исках синът ми да си има някой, с който да бъде в близки отношения във времето. Но, за 12 г. това не се случи нито един път. След това се разведохме, децата пораснаха, момичето по незнайни за мен причини спря да се вижда с баща си и баба си, загуби се детския контакт между двете деца, и така - от много загриженост, но може би с грешния решения - нищо не стана.

Та, аз, разбирам авторката - предполагам, че е водена от искрено желание за нормално семейство, но понякога само едностранното желание не стига. Нека нещата следват собствения си ход....

  Като  страшна приказка ми прозвуча  как ще бъде докарано детето насила при тях и ще стои с мащехата си, без баща си. Някаква закана лъхаше от поста.
   Това , което се случва между авторката и детето е най-обичайното в тази ситуация - добрите взаимоотношения с втората жена на бащата са по-редки от добрите взаимоотношения снаха-свекърва. Уж всички на думи се стремят и са бели и добри , но при единици се получава уважение, а обич още по-рядко. Ние имаме подобен случай в семейството, баба няма и пак не цари мир и хармония, както очакваше бащата. Явно децата са наранени, чувствителни, ревниви, озлобени даже и може би е наистина правилно да бъдат оставени  намира, няма как  да бъдат накарани да заобичат природени братя, сестри,  . Ако на детето  се засвидетелства  внимание, добронамереност , може след години и да се създаде  близост, но гаранция и тогава няма.Обаче да се заставя насила да ви обича... не си го представям. Ако е по-емоционална, може наистина голяма беля да направи. А и западните психолози съветват майките в положението на авторката да не се стремят да спечелят любовта на заварените си деца ,  и там го признават за мисия невъзможна. Просто уважение е достатъчно , но и то не идва когато се подхожда  с инат и на всяка цена.

Трещерица, как си мерите тенджерите?

Абе бабата явно яко се е ''бъгнала'' след развода на сина си и е заела място баш като съпруга.То си личи,че явно си е проста праволинейна жена.За нея това е живота.Един син,била е до внучката от бебе.Има  си я за нейна собственост.
Някой по-напред пита ''Какво е правила бабата в семейството,когато бащата е създавал другите предишни връзки?'' Ами къде да е ,явно на сина му е кофти да я ''изгони''И наистина си е кофти.Досега я гледаше,сега вече си излишна  Не става.
 А пък тя,ако беше интелигентна жена,щеше да помогне да приобщи детето още като е била мал-ко.Ама явно за нея нещата са черно-бели само.Страх я е да не я изоставят и се бори със зъби и нокти за сметка на всички.
Да,понякога грубите подходи са най-удачни.Това'' да не обидим,нараним другия'' понякога играе много лоша услуга.
Янтра е много права,като даде пример за ''как може да и стъжни живота'' с номера.докато бащата го няма.Дребни ядове,ама вредни и обръщащи всичко.
Аз последно съветвам авторката,хич да не предприемат такива брутални мерки и да си гледа спокойствието.Зорлем да си създава проблеми,не си струва.
И да спре да пише в темата,няма смисъл от повече разяснения.Да вземе като идея ,което и допада да се вслуша в сърцето си . Да си вменява вина е излишно.
Ситуацията е наистина много заплетена и не виждам нещо,което да я разплете.

От доста време чета темата , мислех да пиша или не , но ....
Ами има и друга гледна точка . Майка ми почина , баща ми след време реши да ме запознае с приятелката си . Още на първата среща която мислих , че ще е само запознаване ми беше съобщено ще живеят заедно моето мнение не ги интересува казват ми го информативно . Честно бях в шок . Незнам защо очакваха да поскачам от радост или и аз не знам какво . Просто седях и мълчах . Но въпросната госпожа цяла вечер ревала на баща ми , как не съм я приела и т. н.
На другият ден той готов за скандали , сърдит как съм могла така да я обидя . И се започна едно настройване против мен , колко съм лоша и не благодарна , как не искам той да е щастлив . Обичам баща си и искам той да е щастлив , но аз лично не искам да контактувам с тази жена . Особенно след като ми каза , че не я интерисува какви са отношенията ни с баща ми сега правилата ги определя тя .

Тя проблемите вече си ги има, там е проблемът

Не останах с впечатление, че Antedi  търси любовта на голямото дете. Доколкото разбрах, притесняват я обтегнатите отношения, откровено проявената неприязън от негова страна и желанието му да съсипе връзката й. Съвсем нормално е да иска да промени и нормализира нещата. Наистина тя е втората жена в случая, но случаят е различен. Тя не е причина за раздялата на родителите, не е "избутала" родната майка от семейството, не е отделила бащата от дъщерята. Всичко това се е случило много преди нейната поява в живота на мъжа. Така че би трябвало да е по-приемлива за момичето, което дори не знае и не помни майка си. За да се съпротивлява толкова, вероятно имат принос бабата, възрастта, страхът да не загуби съвсем баща си, ревност - тя е далеч от него, а "онази" до него, бебето... Никак не му е лесно и на момичето! Затова и не трябва да се насилват нещата! Прави са всички, които съветват просто да се изчака.

GeriIvA, права си, както обикновено монетата има 2 страни
Може новата жена в живота на баща ти да е несъобразителна, прекалено напориста, егоистична, а баща ти да те наранява с желанието си да я приемеш веднага и безрезервно, но ми направи впечатление това: "ми беше съобщено ще живеят заедно моето мнение не ги интересува казват ми го информативно". Дали точно така са ти го казали (ако да, не са прави!), но ти наистина ли мислиш, че е трябвало да ти искат разрешение?

Не съм очаквала да ми искат разрешение , но не е ли нормално първо да се запознаем да общуваме малко или много знам ли ...... За въпросната вечеря баща ми каза поканил съм една жена с която се виждам искам да се запознаете . До тук добре все пак той не е престарял и ...... Но извинявай запознават те с някой и веднага ти  казват това е новата ти майка   и се очаква да подскачам от радост ли ? Не съм казала нищо просто седях и мълчах ...... но явно така я обидих . Имало е и други срещи просто го спестих той като е там тя е мила и ...... , няма ли го о боже ......, а после му говори  неблагодарна съм , лоша  съм , занимавам се с глупости . Аз не искам да се карам с баща си и просто мълча .

  Айде да не ме квалифицираш, като не си ме и разбрала какво съм казала, а? То бива да живееш в параноя, ама чак пък толкоз... Имах предвид, че авторката смята, че бабата е лоша, момичето е лошо, така и така живеели, но не се поставя на мястото на детето, което е в правото си да  не дружи с нея - все пак баща й и друг път е имал връзки. На всяка цена не може да накараш някого да те хареса.

Дааа,е за това говори Янтра
Моя син,като го накарам да изхвърли боклука, майкооо, ела да го чуеш как съм го тормезела.
А пък ако беше чужда жена,не ми се мисли какви щеше да ги разправя