Какво значи "в моето семейство не сме свикнали да каним гости с преспиване". Ами в семейството на мъжа ти ако са свикнали на обратното?! У нас навремето толкова гости идваха. Вуйчо ми идваха цялото семейство /4 души/ - едва се побирахме. Сестра ми много се дразнеше. На мен пък не ми пречи щом са ми приятни хората. Семействата трябва да се събират и да си поддържат връзка.
И аз не обичам никак, ама никак да ми идват гости с преспиване. И говоря за роднини, приятели и други. Не се и налага (нито на неговите, нито на моите родители), защото всички живеем в София. Но и не означава, че ако се наложи някои от нашите родители да остане да преспи в нас, ще му откажа.
Между другото, това за благодарността и неблагодарността също е разтегливо понятие.
Най-малкото, аз като съм се женила за мъжа ми, съм взела него, а не него+майка му и баща му. Щом са му дали собствено жилище, следва, че то е негово. При брак, става наше семейно жилище. А не си остава на майка му и баща му. (даже и да няма брак, пак е така, все пак ние сме семейство...това го пояснявам, за да не се хване някой да думичката...)
Естествено, има родители, които дълбоко вярват, че дома, който са оставили на децата си, продължава да бъде и техен дом и си се натрисат когато си пожелаят. За мен не е нормално.
Не знам защо, но това, което съм болднала, не ми харесва. Аз давам жилище на сина си, и да, на неговото семейство. Но... все пак това е негово жилище. И даването няма нищо общо, че той или който и да е друг ми е задължен, или ми дължи нещо - това е било мое решение. Останалото е въпрос на възпитание, култура, социална прослойка. Но, пак подчертавам - аз го давам на него.
Друг е въпросът, ако се стигне до развод, раздяла, или каквото и да е....,но, има дете...., тогава нещата стават по-сложни от морална и етична гледна точка. Но, ако аз се замислям за етика, много бих искала синът ми да си намери съпруга, която също може да разсъждава по подобен начин.
