Аз също си мисля, че под стабилна всеки разбира нещо различно. Всеки има различни нужди също така. Според мен трябва да има диалог, но не празни приказки и 2мата човека да осъзнават, че с времето всичко се трансформира и развива. Мисля, че хората имаме нужда да си мислим, че нещо ни е стабилно или сигурно, но истината е че идея нямаме какво може да ни се случи след месец 2. Важно е в развитието си 2мата да следват една посока, но темпа никога не може да е еднакъв, единия винаги води. Всичко си има важност и тежест вече всяка 2ка си определя за нея кое е първостепенно и 2мата трябва да си го открият.
Познавам много 2ки със семеен живот по 15-20години с по 1-2 деца, които въпреки много преживяното заедно и борбите си се разделиха, от тогава не вярвам в това, че нещо е сигурно или стабилно, научих се че важното е какво правим тук и сега, защото утре е неизвестно, така наблюдавам и голяма част от познатите ни, че са по-щастливи.
Познавам много 2ки със семеен живот по 15-20години с по 1-2 деца, които въпреки много преживяното заедно и борбите си се разделиха, от тогава не вярвам в това, че нещо е сигурно или стабилно, научих се че важното е какво правим тук и сега, защото утре е неизвестно, така наблюдавам и голяма част от познатите ни, че са по-щастливи.
И преди да се съберем с ММ съм искала деца и са ми искали, но никога не го почувствах 
