Месец със страхотни новини,носи ни безброй тестове със две черти - 152

на 10-ти тъкмо се каних да си лягам към 23.45 и усетих, че нещо леко ми подмокри. В моментът, в който леко се напънах да стана, осезаемо вече усетих водите, които просто шурнаха от мен  Веднага се обадих на док, а той каза като започнат силни болки на 5-6 мин да тръгвам към родилно и като ме приемат да му се обадя от там. Зачаках болките, но до към 2ч нищо не започваше, имаше само лек дискомфорт. През това време още 2 пъти ми изтичаха по доста води. Изкъпах се, оправих си косата и към 3 без нещо започнаха по-осезаеми болки. Тръгнахме към болницата, като по пътя отново текнаха води. Към 3 и нещо ме приеха, аз ухилена като тиква Вече имах доста по-силни болки. Прегледаха ме, имах 3 см разкритие, облякох нощницата, обадихме се на док и ме настаниха в някаква стая, в която да си чакам Контракциите се засилваха, но си беше съвсем търпимо, разхождах си се и чаках. Към 5.30 док дойде, аз пак ухилена като тиква , прегледа ме и каза, че вече сме на 5 см. С някаква кука ме ръчка, което болеше зверски, признавам си, едва го изтърпях, но и стон не издадох..само питах кога ще свърши, защото ще ми спре сърцето от болка (това беше първият гаден момент от всичко). После ме вързаха на тонове и ми казаха, че повече няма да ставам Вързаха ми и система и след малко се започна. Общо взето болките бяха доста жестоки , но пък само час и половина. Док ме питаше постоянно "май няма болки, а", а когато го попитах защо мисли така, ми казваше "защото се смееш, значи още не те боли" Така на всеки 2-3 контракции ме гледаха за разкритие (което беше втория адски болезнен и гаден момент от раждането ми), докато накрая чух, че е 8 см и започнаха леки напъни. Удържах ги все по-трудно, но док каза да оставя бебето да напъва, защото ако аз напъна толкова рано ще се разкъсам зверски. Така успях да удържа положението и вече в 7 без 5 някъде ме качиха на магарето Напънах няколко пъти и главата на нашата Радина излезе сравнително лесно..в един момент обаче усетих, че нещо нещата зациклиха и се започна едно суетене покрай мен, акушерката и док започнаха да ми викат "бързо, бързо, напъвай, моля те, много силно напъвай, заклещи се"  Колкото и да напъвах не се получаваше и в един момент док ми натиска крака към рамото, с лакет леко и постепенно натискаше корема ми, а акушерката буквално бръкна в мен и изкара Радина, която се беше заклещила в раменете През тези минута-две имах чувството, че умирам..имах чувството, че ще се пръсна, болеше ужасно. След малко усетих облекчение, а когато я сложиха на корема ми, просто забравих за всичко Благодарение на док и на акушерката, дори и в тази ситуация успях да родя само с 2 шева, които дори не били много наложителни Зашиха ме набързо и излязох от родилна. След малко чувах вече как ме наричаха "нашата героиня"  Похвалиха ме за раждането и за това, че съм се държала мъжката, а за бебето казваха, че е много красиво Общо взето това беше 

Прахи роди госпожица Ивейн.
Яжето е щастлива мама на Антоанета.
Темата е посветена на Естелка, която измисли това заглавие преди време и аз го запазих за момента когато тя ще е в процедура.
Аз и Кашмирчето май се очертаваме на старта, пък да видим.
Ани от днес е на лечение за щитовидната и прекратяват опитите за 6м.
Рокси започва стимулация с Клостил и ФМ.
Момето трябва да яде повече мръвки, но младежа е добре.

Май това са новините от последните дни. Ако съм пропуснала нещо се извинявам, карам по памет.