Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 246

Да започнеш отначало

Sebnem Ferah в една своя удивителна песен казва: «Понякога е нужно да започнеш всичко отначало, да презаредиш живота». От време на време всички ние искаме да започнем отначало. Да отворим нова страница. Иска ни са да започнем на чисто, за да забравим болките си, неуспехите си, грешките, несправедливостите, предателствата, да изживеем живота си без тях, да получим нов шанс. На повечето от нас не стига кураж, за да го осъществят и продължаваме по привичния начин. Никак не е лесно това – да започнеш отначало. Защото въпреки че това е нашият живот, ние имаме семейства, приятели и отговорности, които пречат да започнем отначало.
Както и да е – на актьорите в това отношение им е провървяло: всяка нова роля е нов живот за тях, живот, който те могат да изградят както пожелаят. Всяка нова роля е урок, от който те могат да извлекат опит, който да приложат в своя живот.  Както е казал Yuksel Aytug: «Истинският актьор навлича новата роля като втора кожа и ни кара да вярваме, че това е той самият”, и тъй като той вярва на своя персонаж, това ни кара и ние да му повярваме.
От друга страна, това е опасна ситуация. Нима не сме го виждали много пъти? Някои актьори дотолкова се вживяват в ролята си, че пренасят качествата на характерите в истинския си живот и ние виждаме как те започват да се държат по начина, характерен за героя. Те започват да живеят по роля. Тяхната личност се загубва за зрителя и за самите тях. По-късно така се срастват с ролята си, че става невъзможно да променят поведението си и това проваля следващите им участия. Ролята ги хваща в мъртва хватка.
А истинският актьор облича ролята на снимачната площадка, но прекрасно знае, че тя приключва извън светлината на прожектора. Там той сваля тази втора кожа и я овесва на стената като дреха. И така той отново става себе си. Не е ли това единственият правилен път за актьора? Така той остава себе си след края на филма или сериала. И когато работата му с този герой приключи, той започва живота си отначало.  Заема се да представи пред нас нов човек, в нов филм. Само така той може да ни накара да вярваме на персонажа, когото превъплъщава.
Затова ние съвсем не преувеличаваме, когато казваме: Енгин Акюрек е истински актьор. Казваме го, защото Кадир не прилича на Джето, Джето на прилича на Низипли Халим, Низипли Халим се отличава от Мустафа Булут, а Мустафа Булут е съвсем различен от Керим Ългаз. Всички тези характери са различни светове, различни животи. Не можете да откриете следи от предходния персонаж в следващия.
А Енгин Акюрек не прилича на никого от тях. Съвпадения липсват.
Енгин Акюрек  прави това осъзнато и преднамерено. Ако сте обърнали внимание, ще видите, че ролята му приключва с края на сериала. И всеки път самият Енгин изобщо не прилича на героя, когото представлява в сегашния момент. Кагото си отива МБ, изчезват и мустаците. Но докато играе МБ, Енгин не се разхожда по улиците като него. Пред нас стои един скромен и спокоен човек - Енгин Акюрек. С приключването на Керим Ългаз, Енгин Акюрек  пуска дълга брада и коса, която започва да връзва на опашчица. Той не иска новата му роля да има нещо общо с предходната, иска в нея да е нов, оригинален и специфичен.  Той иска новият герой да получи това, което заслужава. Самият Енгин Акюрек  не обича да изпъква, да привлича внимание. Иска да е като всички останали в личния си живот, а актьор да бъде само в работата си. Истински актьор. Това е признак на уважение към себе си, зрителите и авторите.
Точно затова Енгин Акюрек  със своята дълга коса и брада съвсем не е Керим. Той започва всичко отначало. Той се освобождава от характера на Керим. Той вече е на етап, в който е готов да създаде нов образ, герой, който ние ще обикнем и за когото ще тъгуваме. Това е една от причините за това дълго очакване. Той ни даде време да преразгледаме своето отношение, да се избавим от последния пресъздаден от него образ. Възможно е да сметнем новия образ за странен и да започнем да смятаме, че отношението ни не би се променило дори той да не беше променил външността си. Бихме могли да твърдим, че е трябвало да се отърве от Керим като се избръсне и подстриже косата си, като промени стила си на елегантен, за да ни помогне да променим отношението си по-лесно. Защото на нас ни харесва повече елегантния стил. Но това, всъщност, е без значение. Ние обичаме Енгин Акюрек  такъв, какъвто е и привикваме с неговата нова външност. Той отново успешно е променил нашите възприятия и ни подготвя за нов живот. Ние даже не осъзнаваме това. А Енгин отново ще ни разкрие нов свят, ще започне на чист лист.

И отново ще ни очарова и ще ни застави да му вярваме изцяло. (м.бел.)

-----------
(Olga_viper) помогла нам, перевела с англ. статью об Энгине

Чиста проба щастие. Усмихнат петък от фотографа Адам Мик

Да започнеш отначало

Sebnem Ferah в една своя удивителна песен казва: «Понякога е нужно да започнеш всичко отначало, да презаредиш живота». От време на време всички ние искаме да започнем отначало. Да отворим нова страница. Иска ни са да започнем на чисто, за да забравим болките си, неуспехите си, грешките, несправедливостите, предателствата, да изживеем живота си без тях, да получим нов шанс. На повечето от нас не стига кураж, за да го осъществят и продължаваме по привичния начин. Никак не е лесно това – да започнеш отначало. Защото въпреки че това е нашият живот, ние имаме семейства, приятели и отговорности, които пречат да започнем отначало.
Както и да е – на актьорите в това отношение им е провървяло: всяка нова роля е нов живот за тях, живот, който те могат да изградят както пожелаят. Всяка нова роля е урок, от който те могат да извлекат опит, който да приложат в своя живот.  Както е казал Yuksel Aytug: «Истинският актьор навлича новата роля като втора кожа и ни кара да вярваме, че това е той самият”, и тъй като той вярва на своя персонаж, това ни кара и ние да му повярваме.
От друга страна, това е опасна ситуация. Нима не сме го виждали много пъти? Някои актьори дотолкова се вживяват в ролята си, че пренасят качествата на характерите в истинския си живот и ние виждаме как те започват да се държат по начина, характерен за героя. Те започват да живеят по роля. Тяхната личност се загубва за зрителя и за самите тях. По-късно така се срастват с ролята си, че става невъзможно да променят поведението си и това проваля следващите им участия. Ролята ги хваща в мъртва хватка.
А истинският актьор облича ролята на снимачната площадка, но прекрасно знае, че тя приключва извън светлината на прожектора. Там той сваля тази втора кожа и я овесва на стената като дреха. И така той отново става себе си. Не е ли това единственият правилен път за актьора? Така той остава себе си след края на филма или сериала. И когато работата му с този герой приключи, той започва живота си отначало.  Заема се да представи пред нас нов човек, в нов филм. Само така той може да ни накара да вярваме на персонажа, когото превъплъщава.
Затова ние съвсем не преувеличаваме, когато казваме: Енгин Акюрек е истински актьор. Казваме го, защото Кадир не прилича на Джето, Джето на прилича на Низипли Халим, Низипли Халим се отличава от Мустафа Булут, а Мустафа Булут е съвсем различен от Керим Ългаз. Всички тези характери са различни светове, разрични животи. Не можете да откриете следи от предходния персонаж в следващия.
А Енгин Акюрек не прилича не никого от тях. Съвпадения липсват.
Енгин Акюрек  прави това осъзнато и преднамерено. Ако сте обърнали внимание, ще видите, че ролята му приключва с края на сериала. И всеки път самият Енгин изобщо не прилича на героя, когото представлява в сегашния момент. Кагото си отива МБ, изчезват и мустаците. Но докато играе МБ, Енгин не се разхожда по улиците като него. Пред нас стои един скромен и спокоен човек - Енгин Акюрек. С приключването на Керим Ългаз, Енгин Акюрек  пуска дълга брада и коса, която започва да връзва на опашчица. Той не иска новата му роля да има нещо общо с предходната, иска в нея да е нов, оригинален и специфичен.  Той иска новият герой да получи това, което заслужава. Самият Енгин Акюрек  не обича да изпъква, да привлича внимание. Иска да е като всички останали в личния си живот, а актьор да бъде само в работата си. Истински актьор. Това е признак на уважение към себе си, зрителите и авторите.
Точно затова Енгин Акюрек  със своята дълга коса и брада съвсем не е Керим. Той започва всичко отначало. Той се освобождава от характера на Керим. Той вече е е на етап, в който е готов да създаде нов образ, герой, който ние ще обикнем и за когото ще тъгуваме. Това е една от причините за това дълго очакване. Той ни даде време да преразгледаме своето отношение, да се избавим от последния пресъздаден от него образ. Възможно е да сметнем новия образ за странен и да започнем да смятаме, че отношението ни не би се променило дори той да не беше променил външността си. Бихме могли да твърдим, че е трябвало да се отърве от Керим като се избръсне и подстриже косата си, като промени стила си на елегантен, за да ни помогне да променим отношението си по-лесно. Защото на нас ни харесва повече елегантния стил. Но това, всъщност, е без значение. Ние обичаме Енгин Акюрек  такъв, какъвто е и привикваме с неговата нова външност. Той отново успешно е променил нашите възприятия и ни подготвя за нов живот. Ние даже не осъзнаваме това. А Енгин отново ще ни разкрие нов свят, ще започне на чист лист.

И отново ще ни очарова и ще ни застави да му вярваме изцяло. (м.бел.)

-----------
(Olga_viper) помогла нам, перевела с англ. статью об Энгине

Що се отнася до любовта на Мустафа, в сериала ние наблюдаваме само неговата непрестанна борба за любов, а за най-добрите и проявления можем само да предполагаме.
А защо пък да не напишем сценарий, в който да бъде разкрит докрай образа на Мустафа Булут, да бъде отворена нова страница от живота на Нарин и Мустафа, в която той, със своята любов към нея и сина им да успее да завоюва сърцето и и те да бъдат щастливи по Божия воля?

Главният герой безумно обича Нарин през целия си съзнателен живот. Да, неговата любов е безумна, но и огромна. Тази любов е изстрадана от Мустафа. Той би сложил всичките си пари в нозете и, целият свят би и дал… но никакви пари и никаква власт не могат да му помогнат за това, всичко е изстрадал сам. В 28 серия, когато Асил го отвежда да търси прошка от Инджи, тя започва да му говори и да го кара да мисли за вината си, а той и отговаря просто: „Моята единствена вина е любовта”.  Нито властта, нито парите са в състояние да му дадат това, което му е необходимо повече от всичко на света. И никой не го поддържа в тази негова любов, никой не му позволява да обича. Той е изстрадал своята любов до край и ще я носи у себе си докато е жив. Такава любов с пари не можеш да купиш, нито с власт да заповядаш да се случи. Това, че той е безумен в любовта си е само защото тази любов е колкото силна, толкова и безответна. Но даже въпреки безумието си от такава любов, той  прави много жертви заради другите. Най-показателен е примерът, когато разбира, че Сердар обявява Нарин за своя бъдеща съпруга.  Той вече знае как ще завърши това, но когато на семейния съвет баща му казва: „Замини, инак няма да издържа и ще умра”, Мустафа отговоря:— ЖЕЙТЕ. ПО-ДОБРЕ АЗ ДА УМРА. Според вас, тази постъпка не е присъща на нрава на Мустафа. Във филма има много примери за това, как му връзват ръцете (образно казано) чрез традициите. Но всъщност, зад безумието на Мустафа стои една добра и способна на много саможертви открита душа.
Много жалко, че се изказвате така за главния герой и не сте се опитали да видите всичко, което се е опитал да ни покаже авторът на сценария.  Знам, сега ще започнете да ми сочите веригите и изстрелите, но това е по сценарий най-вече за контраст, за да може още по-добре да изпъкне същността на тази голяма любов и зрителят да види как Мустафа се променя заради нея, и в края на краищата става друг човек. А според мен, той пожертва всичко и остана страдалец. Аз на негово място отдавна бих настояла да получа своето. И работата е там, че в Турция, в дълбоката провинция, където традицията все още е много силна, жените много търпят от мъжете.  Той я връзва с веригата, за да пречупи нейния нрав, да я покори, а после целуваше нозете и страдаше, че не може да я накара да го обикне с низки методи, но това, което в действителност търпят жените в Турция… такова нещо Нарин не познава. Мустафа я боготвори. А веригата е за да покаже тежестта на жестоките традиции, за да повдигне темата за правата на турските жени и само заради това е вмъкната в сюжета.  
Ще се повторя: много жалко, че не сте разбрали същността на филма, цялата му дълбочина, а се захващате само за това, с което се бори Мерал. (Но пренебрегвате това, което тя утвърждава - бел.моя)

(пак от същия източник, Мария... с цифрите)